Майлс не успя да се сдържи.

— А, Ворберг, нали? — попита той, когато лейтенантът минаваше покрай него.

Ворберг неуверено запремигва, после лицето му се проясни.

— Воркосиган? Виждал съм ви в щаба на галактическия отдел на Комар, струва ми се. — Той сърдечно стисна ръката му.

— За какво получихте този талисман против лош късмет? — кимна Майлс към гърдите му. — Или не бива да питам?

— Не е чак толкова секретно. Бях на обичайна куриерска мисия край Здрача на Зоав. Шайка проклети пирати плениха кораба, с който пътувах.

— Само не някой от нашите куриерски кораби! Щях да чуя за това. Щеше да се вдигне страхотен шум.

— Ще ми се да беше така. Тогава ИмпСи може би щеше да прати на помощ достатъчно сили. Не, беше просто товарен кораб, регистриран на Зоав. Та с безграничната си мъдрост и несъмнено по съвета на някой стиснат счетоводител, който ми е запазил място на онзи проклет кораб, ИмпСи изнамери някакви евтини наемници. Беше страхотен провал. — Той поверително сниши глас. — Ако някога изпаднете в беда, избягвайте бандата клоуни, които се наричат „Флот на свободните наемници от Дендарии“. Те са убийствени.

— Нали идеята е точно такава?

— Не и за вас.

— Аха. — Някой сигурно бе казал на Ворберг, че е бил улучен от своите. Лекарката, навярно: тя беше неизлечимо честна.

— Но аз съм чувал за „Дендарии“. Искам да кажа, очевидно сред тях има бараярски отстъпници, иначе нямаше да използват името на най-известната географска особеност на моята област. Освен ако сред тях не е имало някой любител на военната история, който е бил впечатлен от партизанските операции на дядо ми.

— Един от старшите им офицери е изгонен бараярсц, да. Срещнах се с него. Говори се, че командирът им бил бетанец. Мислех, че „Дендарии“ са добри.

— Не особено.

— Но вие сте тук, нали? — ядосано попита Майлс, после се овладя. — Е… значи вече се връщате на работа, така ли?

— Няколко седмици ще трябва да остана в щаба. Не виждам защо краката ми да не дооздравеят по време на пътуване, но явно докторите смятат, че ако се наложи, трябва да мога да тичам с всички сили.

— Така е — мрачно призна Майлс. — Ако самият аз бях действал малко по-бързо… — Той замълча.

Ворберг, изглежда, чак сега забеляза цивилното му облекло.

— И вие ли сте в отпуска по болест?

— Пенсиониран съм по болест — лаконично отвърна Майлс.

— О! — Лейтенантът се притесни. — Но… аз мислех, че шефовете планират нещо специално за вас. — Ворберг може и да не бе наясно какъв е Майлс, но знаеше точно какъв е баща му.

— Не. Благодарение на една иглена граната.

— Това ми се струва още по-неприятно от плазмен пистолет. Съжалявам. Какво възнамерявате да правите?

— Всъщност не знам.

— Ще се върнете ли в своята област?

— Не… Имам, хм, обществени задължения, конто известно време ще ме задържат във Ворбар Султана. — Все още официално не беше съобщено за годежа на Грегор. По някое време новината несъмнено щеше да се разчуе, но определено не и от Майлс. Когато започнеха сватбените приготовления, ИмпСи щеше да стане адски оживено място. Ако все още работеше там, тъкмо сега беше моментът да замине на някаква продължителна и много далечна галактическа операция. Но не можеше да го обясни на Ворберг. — Домът Воркосиган все пак е… мой роден дом.

— Навярно пак ще се видим. Желая ви успех.

— И на вас. — Майлс небрежно отдаде чест и отмина. Лейтенантът, разбира се, не отвърна на цивилен, а само любезно кимна.

Майордомът на Грегор го придружи на поредното градинско парти, този път без кон и не толкова интимно. Присъстваха близкият приятел на императора граф Хенри Ворволк и неговата графиня. Целта на събирането очевидно бе да представят бъдещата булка на следващия кръг от императорски познати, по-далечни от Алис, Майлс и Иван. Грегор малко закъсня, след като явно беше преоблякъл парадната си униформа.

Мястото на Алис заемаше Дру Куделка, майката на Делия. Преди да се омъжи за Куделка, Дру бе служила като лична телохранителка на Грегор и беше ръководила охраната на майката на Майлс. Ясно се виждаше, че императорът се безпокои дали Дру и Лайза ще се спогодят.

Нямаше защо да се тревожи. С изключителен опит в столичното общество, мадам Куделка се разбираше с всички.

Както обикновено, Лайза също се справяше чудесно. Тя притежаваше инстинкта на посланик, беше наблюдателна и никога не повтаряше една и съща грешка. Навярно щеше да оцелее дори ако я оставеха сама в бедняшките квартали на някой бараярски град или в далечната провинция, ала бе ясно, че може да се справи с бараярските галактически отношения.

Въпреки целта на упражнението, Грегор успя да отведе за малко годеницата си. Майлс седна на една от пейките за1едно с Делия Куделка.

— Как е баща ти? — попита той. — Би трябвало да отида да го видя.

— Да, той се чудеше защо го избягваш. После научи за пенсионирането ти. Каза ми да ти предам, че ужасно съжалява. Знаеше ли вече, че ще се случи, когато ходихме на официалната вечеря?

— Отчаяно се надявах, че някак ще ми се размине.

— Как е твоят капитан Галени?

— Въпреки мнението на всички, Дъв не е моя лична собственост.

Тя нетърпеливо сви устни.

— Знаеш какво имам предвид. Как понася годежа на Лайза с Грегор? Бях убедена, че е влюбен в нея.

— Всъщност не много добре — призна Майлс, — но ще го преживее. Просто я е ухажвал прекалено бавно, поне така мисля. И Лайза сигурно е решила, че не го интересува… Между другото, как са отношенията ви с Иван? Не знам дали трябва да ти се извиня, че онази вечер ти го отмъкнах.

— А, Иван ли?

Майлс се усмихна.

— С нетърпение ли очакваш сватбата?

— Ами, мама е ужасно развълнувана, най-малкото заради Грегор. Вече е приготвила всичките ни дрехи и се чуди дали сестра ми Карийн може да се върне от Бета, за да присъства. Питам се дали не смята сватбите за заразни. Мама и татко постоянно ни подхвърлят намеци, че им се искало някой ден пак да си останат сами вкъщи.

— Ами ти?

— Е, ще има танци. — Лицето й грейна. — И може би интересни мъже.

— Иван не е ли интересен мъж?

— Казах „мъже“, не момчета.

— Той е почти на трийсет. Ти на колко си, на двайсет и четири?

— Не става въпрос за годините. Момчетата просто искат да спят с момичетата. Мъжете искат да се оженят и да си подредят живота.

— Абсолютно сигурен съм, че и мъжете искат да спят с момичета — малко извинително отвърна Майлс.

— Е, да, но това желание не е чак толкова всепоглъщащо. Останали са им малко мозъчни клетки и за други функции.

— Само не ми казвай, че и с жените не е същото.

— Ние навярно сме по-взискателни.

— Статистиката не подкрепя този аргумент. Почти всички се женят. Жените не може да са чак толкова взискателни.

Делия се замисли.

— Само в нашата култура е така. Карийн казва, че на Бета било различно.

— На Бета всичко е различно.

— Значи може би просто е заразно.

„Тогава защо не се заразя и аз?“

— Изненадан съм, че още не са отвлекли някоя от вас.

— Мисля, че е защото сме четири. Мъжете се приближават до нас и внезапно се объркват към коя точно да се насочат.

— Разбирам. — Заедно русокосите сестри Куделка бяха извънредно обезкуражаващо явление. — Значи се опитваш да се избавиш от сестрите си, така ли?

— Естествено — въздъхна Делия.

Покрай тях минаха граф и графиня Ворволк и спряха да поговорят. Накрая Майлс и Делия се върнаха при мадам Куделка и партито завърши. Той се прибра в замъка и усърдно се зае с домашната работа, която му беше оставила лейди Алис.

След вечеря, когато Майлс се бе оттеглил в Жълтия салон, преглеждаше месечния отчет на Ципис, водеше си бележки и все още упорито пренебрегваше купчината подвързани с кожа прашни томове в ъгъла, се появи Мартин.

— Дошъл е един човек — с известно удивление съобщи той. Като новоизпечен иконом, длъжност, която изпълняваше освен задачите си на шофьор и понякога мияч на чинии, младежът беше получил инструкции за съответните начини на въвеждане на гостите и превеждането им през лабиринта на къщата. Навярно бе време да получи и кратък обзор върху съответните принципи.