— Възможно е. Погледни го откъм хубавата му страна. Има вероятност леля Алис да е толкова заета със собствения си любовен живот, че да престане да се опитва да уреди твоя. Винаги си казвал, че не искаш нищо повече.

— Да, но…

— Помисли. През последния месец досаждала ли ти е с подходящи момичета?

— През последния месец… всички бяхме много заети.

— Колко пъти подробно ти е описвала годежи и сватби на деца на свои познати?

— Ами… нито веднъж. Освен годежа на Грегор, разбира се.

— Дай им благословията си, Иване.

Братовчед му сви устни и измърмори:

— Плодове! На клечка!

След като Иван си тръгна, на Майлс му трябваше цял час, за да се съсредоточи. Използва това време, за да се обади на доктор Ченко във Военната болница и най-после си уговори час. Неврологът, изглежда, нямаше търпение да провери дали устройството работи. Майлс се опита да не се чувства като голяма двунога лабораторна мишка.

Следващия следобед тъкмо се готвеше да излезе за болницата, когато срещна пристигащия отнякъде Илян. Навън валеше сняг и по цивилното му сако бяха полепнали бели снежинки. Лицето му бе почервеняло от студ.

— Къде си ходил? — попита Майлс.

— Поразходих се из града.

— Сам? — Майлс се опита да не дава израз на тревогата си.

— Да — усмихна се Илян и му показа малък холокуб. — Госпожа майка ти ми даде карта. Със северния и южния континент, с обитаемите острови, всички градове, улици и планини в мащаб до един метър. Винаги, когато се изгубя, мога да намеря обратния път.

— Повечето хора използват карти, Саймън. — „Аз съм идиот! Защо не се сетих за това?“

— Отдавна не ми се е налагало, изобщо не ми хрумна. — Той разкопча сакото си и извади второ устройство от вътрешния си джоб: съвсем обикновен, макар и очевидно скъп аудиобележник. — Майка ти ми даде и това. Автоматично сравнява всичко по ключови думи. Примитивно, но съвсем достатъчно за практическа употреба. Това си е жива протезна памет, Майлс.

В крайна сметка, през последните тридесет и пет години на Илян изобщо не му се беше налагало да си води записки. Какво щеше да открие после, огъня ли? Писмото? Земеделието?

— Само трябва да запомниш къде го оставяш.

— Мисля да го закопчая за колана си. Или да го вържа с верижка на шията си. — Саймън погледна нагоре към стаята за гости и се подсмихна.

На следващата вечер Майлс се откъсна със зачервени очи от комуникационния си пулт и вечеря с графинята и Илян. През първата половина от разговора успя твърдо да отблъсне явните намеци на майка си, че Мама Кости може би ще прояви интерес към емиграция на Сергияр.

— Докато синът й служи тук, тя никога няма да напусне Ворбар Султана — увери я той.

Графинята скептично го погледна.

— Ефрейтор Кости може да бъде прехвърлен на Сергияр…

— Без мръсни номера — побърза да каже Майлс. — Аз пръв я открих, моя си е.

— Просто ми хрумна — нежно му се усмихна тя.

— Като стана дума за Сергияр, кога си пристига татко?

— В деня преди годежа. Ще заминем веднага след това. И ще се върнем за сватбата през лятото, разбира се. Иска ми се да остана по-дълго, но наистина трябва да се върнем на колония Хаос. Колкото по-кратък е престоят ни в столицата, толкова по-малка вероятност има старите политически приятели на баща ти да му намерят някаква работа. Това е едно от преимуществата на Сергияр — там им е по-трудно да го открият. Веднъж месечно се появява по някой, пълен с идеи за неща, които Арал може да направи през въображаемото си свободно време, и се налага да го напоим, нагостим и любезно да го изпратим през задната врата. Наистина трябва да ни дойдеш на гости. Напълно безопасно е. Вече имаме лекарство против ония отвратителни червеи, нали знаеш, много по-нормално от стария хирургически метод.

— Ще видим. След няколко дни трябва най-после да приключа заключителната част от ревизорското си разследване. После… Не съм съвсем сигурен какво ще правя.

Последва кратко мълчание. Тримата замислено се заеха с десерта си. Накрая Илян се прокашля и се обърна към графинята.

— Днес подписах договора за наем на новия апартамент, Корделия. Утре ще мога да се нанеса.

— О, прекрасно.

— Искам да благодаря на двама ви, особено на теб, Майлс, за гостоприемството. И за помощта.

— Какъв апартамент? — попита Майлс. — Боя се, че тази седмица живея в комуникационния си пулт.

— Напълно разбираемо. Лейди Алис ми помогна да го намеря.

— В нейния блок ли е? — Дали Илян можеше да си го позволи? Вицеадмиралската пенсия бе прилична, а и с предишния си скромен, отдаден на работата живот, трябваше да е натрупал значителни спестявания.

— Мисля, че вече не съм такава заплаха за съседите си като някога, но в случай, че някой стар враг има лош мерник… апартаментът е на няколко преки от нея. Навярно няма да е зле да пуснем слухове, че съм зле с паметта. Това ще ме направи по-безинтересна мишена.

— Смяташ ли да продължиш работата си в ИмпСи, макар и не като шеф… не знам… може би като консултант или нещо подобно?

— Не. След като случаят с, хм, странното покушение срещу мен е решен, реших да напусна. Не се шокирай толкова, Майлс. Четирийсет и пет години имперска служба не могат да се нарекат трагично рано свършила кариера.

— Сигурно си прав. Ще липсваш на Грегор. На всички ни.

— О, аз пак ще съм тук.

Майлс приключи ревизорския си доклад следващия следобед, включително съдържанието и сравнителния показалец. Отпусна се на стола пред комуникационния пулт и се протегна. После записа окончателния вариант на шифрован диск и се обади на секретаря на Грегор, за да си уговори официална среща на другата сутрин. Най-после щеше да предаде доклада, наред с веригата и печата.

Половин час по-късно майка му го откри с помощта на Мартин и половината от нейните прислужници да пренася всичките си вещи в другото крило.

— Майлс, мили, какво нравиш?

— Пренасям се в стаите на дядо. Вече никой не ги използва. Защо не? — Той нервно зачака някакво възражение, като мислено подготвяше защитната си реч.

— О, чудесна идея! Крайно време беше да се измъкнеш от тази малка стая. Там си от петгодишен, за Бога.

— И аз… така си помислих. Смятам да заема целия втори етаж, с Жълтия салон и другите стаи. Може да… ми идват гости или нещо подобно.

— Когато заминем на Сергияр, цялата къща ще е на твое разположение.

— Да, но искам да имам свой апартамент, докато сте тук. Преди никога не ми се е налагало.

— Знам. Сега ти си тук, а мен ме няма. Понякога животът наистина е странен. — Тя се отдалечи, като си тананикаше под нос.

С толкова много носачи преместването отне само около час. Разбира се, във флота на „Дендарии“ имаше поне още един тон лични вещи на адмирал Нейсмит, които някак си трябваше да си вземе. В крайна сметка едва ли някой щеше да използва дрехите или специално пригодения за ръста му боен скафандър. Израсналата в космоса Куин щеше да го нарече „домашар“. И щеше да е… наполовина права.

Дължеше й съобщение. Дължеше й няколко съобщения и извинение за това, че в суматохата напоследък не е отговарял на въпросите п. Майлс се настани пред преместения си комуникационен пулт и започна.

Мартин спря пред източната колонада и майордомът отведе Майлс в северното крило.

— Добро утро, милорд ревизор — усмихна се Грегор.

— Добро утро, сир — автоматично отвърна Майлс, остави заключеното с шифър куфарче с доклада си на бюрото, внимателно свали веригата с печата от шията си и я остави върху гладката черна повърхност. — Това е. Всичко е готово.

— Благодаря. — По даден знак на императора майордомът придърпа един от столовете. Майлс седна и облиза устни като мислено репетираше предварително подготвените си думи. Ала Грегор му махна с ръка да мълчи, извади диска, пъхна го в слота на пулта си и го записа. После го върна в куфарчето, което подаде на майордома.