— Никога не си ми споменавал, че се амбициозен.

— Защото никога не съм го мислил. Виж, това не е работа за прекалено амбициозни хора. Енергични, да, но не амбициозни. Тя изисква… безпристрастие, а не страст.

Куин се намръщи и дълго мълча. Накрая събра смелост и започна директно:

— И къде оставам аз, къде оставаме ние? Това означава ли, че никога няма да се върнеш при „Дендарии“? Майлс, може никога повече да не те видя! — Гласът й почти трепереше.

— Това е… една от причините, поради които исках да поговорим преди утрешните ти срещи. — Сега бе негов ред да замълчи, за да събере кураж. — Виждаш ли, ако ти… ако останеш тук… ако си лейди Воркосиган, можеш завинаги да си с мен.

— Не… — Супата й съвсем щеше да изстине, ако го нямаше миниатюрното нагревателче на дъното на чинията. — Завинаги ще съм с лорд Воркосиган. Не с теб, Майлс, не с адмирал Нейсмит.

— Адмирал Нейсмит е нещо измислено, Ели — предпазливо отвърна той. — Аз го създадох. И като всеки творец, егоистично се радвам, че творбата ми ти харесва. Но той не съм аз.

Куин поклати глава.

— Миналия път ми каза, че повече няма да ми предлагаш това нещо с лейди Воркосиган. Всъщност каза ми го последните три пъти, когато ми предложи да се омъжа за лорд Воркосиган.

— Дай ми последна възможност, Ели. Само че този път съвсем… съвсем честно трябва да ти призная всичко — и другата страна, контрапредложението. Онова, което ти предстои утре, наред с новия договор на „Дендарии“.

— Договор, глупости. Променяш темата, Майлс. Ами ние?

— Не мога да стигна до нас преди да съм ти казал това. Утре ние, тоест Алегре, ИмпСи и аз, Бараяр, ако щеш, ще ти предложим адмиралския пост. Адмирал Куин от флота на Свободните наемници от Дендарии. Ще работиш за Алегро по същия начин, по който аз работих за Илян.

Очите на Куин се разшириха, проблеснаха и угаснаха.

— Майлс… аз не мога да върша твоята работа. Изобщо не съм готова.

— Ти вършеше моята работа. Отдавна си готова, Куин. Аз го казвам.

— Признавам… че исках да командвам „Дендарии“. Но не толкова скоро, не по този начин.

— Сега е моментът. Твоят момент. Моят момент.

Тя напрегнато се вгледа в него, озадачена от гласа му.

— Майлс… не искам да остана на една планета през целия си живот.

— Планетата е адски огромно място, Ели, когато стигнеш до подробностите. А и в Бараярската империя има три планети.

— Три пъти по-лошо тогава! — Куин се наведе напред и стисна ръцете му. — Ами ако аз ти направя предложение? Зарежи Бараярската империя. Флотът на „Дендарии“ няма нужда от имперски договори. Той съществуваше още преди Бараяр да се появи на хоризонта и може да продължи да съществува след като империята потъне в скапания си гравитационен кладенец. Ела с мен. Бъди адмирал Нейсмит. С радост ще се омъжа за адмирал Нейсмит, ако го искаш. Двамата ще сме страхотен екип, ще се превърнем в легенда. Ти и аз, Майлс, там, в космоса! — Тя махна с ръка, докато с другата продължи да стиска дланта му.

— Опитах, Ели. Опитвах седмици наред. Не знаеш колко упорито опитвах. Аз никога не съм бил наемник, никога. Нито за миг.

В кафявите й очи проблесна гняв. Смяташ ли, че това те издига по-високо от нас?

— Не — въздъхна той. — Но ме прави Майлс Воркосиган. А не Майлс Нейсмнт.

Куин поклати глава. О, пак онзи отказ. Майлс познаваше кухия му кънтеж.

— В теб винаги е имало нещо, което ми е напълно непознато.

— Знам. Години наред се опитвах да се преборя с лорд Воркосиган. Не успях. Дори заради теб. Не можеш просто да избереш една част от мен, Ели, и да оставиш другата. Всичко или нищо.

— Ти можеш да си какъвто решиш, Майлс, навсякъде! Защо настояваш да останеш тук?

Той мрачно се усмихна.

— Не. Открих, че на Бараяр ме задържа друго нещо. Но ти можеш да вземеш решение, Ели. Ела на Бараяр и бъди… и бъди отчаяно нещастна с мен.

Куин се засмя.

— Какво е това, пак ли откровение?

— Няма друг начин.

— Майлс, не мога. Искам да кажа, твоята родина е хубава за планета, но там долу е ужасно.

— Можеш да го направиш по-приятно.

— Не мога… Не мога да съм каквато искаш, не мога да съм твоята лейди Воркосиган.

Майлс извърна очи, после отново я погледна и разпери ръце.

— Мога да ти дам всичко, каквото имам. Не мога да ти дам по-малко.

— Но в замяна искаш всичко, каквото съм аз. Адмирал Куин ще изгори… и от пепелта ще се появи лейди Воркосиган. Не съм много добра във възкръсването, Майлс. Това е по твоята специалност. — Тя безпомощно поклати глава. — Ела с мен.

— Ти остани с мен.

„Любовта не побеждава всичко.“ Докато наблюдаваше изписаната на лицето й вътрешна борба, той се почувства като Хароче. Навярно и генералът не се бе наслаждавал на своя миг на морално мъчение. „Единственото, което не можеш да размениш за най-съкровеното си желание, е сърцето си…“ Майлс стисна ръката й.

— Тогава избирам Ели. Която и да е тя.

— Ели е… адмирал Куин.

— Така мисля и аз.

— Тогава защо ми причиняваш тази мъка?

— Защото трябва да решиш. Ели, веднъж и завинаги.

— Ти трябва да решиш, не аз!

— Да. Точно така. Мога да продължа с теб. Мога да продължа и без теб, ако се наложи. Но не мога да спра, Ели, дори заради теб. Пълният покой не е живот, а смърт. Знам го.

Тя бавно кимна.

— Поне това ми е ясно.

После започна да яде супата си, без да откъсва очи от неговите.

Любиха се за последен път, любиха се за сбогом, разбра Майлс, всеки в отчаян опит да достави удоволствие на другия.

Накрая той с въздишка седна на огромното легло.

— Не става, Ели.

— Трябва да стане — измърмори тя. Майлс хвана ръката й и я целуна по китката. Куин се надигна и седна до него. Двамата дълго мълчаха.

— Ти си предопределен за войник — каза тя накрая. — А не за някакъв, някакъв… надут бюрократ.

Майлс се отказа да обяснява на небараярка древния и знатен пост на имперския ревизор.

— За да си велик войник, ти трябва велика война. В момента наоколо няма такава. Сетаганданците кротуват за пръв път от десет години. Пол не е агресивен и напоследък сме в добри отношения с целия Хеген. Джаксън Хол е отвратителна дупка, но те са прекалено разединени, за да представляват военна опасност. А и не съм сигурен, че бих могъл да участвам във война на страната на агресора.

— Баща ти го е направил. Със забележителен успех.

— Оспорван успех. Би трябвало по-внимателно да изучиш нашата история, скъпа. Но аз не съм като баща си. Няма нужда да повтарям неговите грешки. Мога да изобретя чисто нови.

— Напоследък започваш да се интересуваш от политика.

— Изисква го новата ми работа. Ако някога потрябвам на империята като войник, могат да ми пратят съобщение по комуникационния пулт… Виж, не искам да кажа, че вече няма да има спасителни операции, от време на време. Имай предвид, като адмирал Куин, мястото за сладкото ти дупе ще е удобен мек стол в оперативен център. Няма винаги лично да командваш взводовете. Това не е редно за висш щабен офицер и е прекалено опасно.

Куин прокара пръсти по паяжината белези по гърба му.

— Ти си лицемер, любими.

Майлс благоразумно реши да не спори.

— Това… ми напомня за нещо, за което исках да те помоля. Услуга. За сержант Таура.

Ели едва забележимо се напрегна.

— Да?

— Последния път, когато я видях, забелязах, че косата й се прошарва. Знаеш какво значи това. Наскоро разговарях за това с Канаба, спомняш си го. Той й дава още най-много два месеца. Искам да ми обещаеш, че ще ми съобщиш навреме, за да дойда и да я видя преди да умре. Не… не искам да е сама.

— Добре — сериозно отвърна тя. После прибави: — Така… спал ли си с нея?

— Хм… — Майлс мъчително преглътна. — Това беше преди теб, Ели. — И след малко се почувства принуден да признае: — И после, от време на време. Съвсем рядко.

— Така си и знаех.

„Щом ще си причиняваме болка…“