Изел и Бергон влязоха — Изел още оправяше разрошената си коса — и тримата мъже им се поклониха. Очите на царевич Бергон се спряха върху писмата в ръката на Пали и той им даде знак да седнат около масата.

Пали повтори новината за ди Жиронал.

— Взел е само част от личната си кавалерия. Ди Ярин смята, че или целта му е близо до Кардегос, или е искал да се придвижи с възможно най-голямата бързина.

— Какви са новините за брат ми Орико? — попита Изел.

— Ами, ето тук… — Пали й подаде писмото да го прочете. — След като ди Жиронал сам се махнал от пътя му, ди Ярин веднага се опитал да влезе при царина, но Сара казала, че Орико спи, и отказала да наруши почивката му. И понеже била обещала да уреди на ди Ярин среща с царина още преди ди Жиронал да замине, той се опасява, че състоянието на Орико може да се е влошило рязко.

— Другото писмо какво е? — попита Бергон.

— Стари новини, но въпреки това интересни — каза Пали. — Казарил, какви са тези небивалици, дето ги разправя за теб старият архисвещен? Командирът на тарионската военна част към ордена на Сина дойде при мен разтреперан — изглежда, смята, че си докоснат от боговете, и не смее да се обърне директно към теб. Искал да поговори с човек, дал клетви към храма като самия него. Получил е копие на заповед, изпратена от канцлерството до всички рицарски постове на ордена на Сина в Западен Шалион — за задържането ти, моля ти се, по обвинение в държавна измяна. Оклеветен си…

— Пак ли? — промърмори Казарил и посегна да вземе писмото.

— И си обвинен, че си се промъкнал в Ибра, за да продадеш Шалион на Лисицата. Което сега, когато целият свят знае истината, звучи доста неубедително.

Казарил плъзна поглед по заповедта.

— Ясно. Това е бил планът му да ме залови, ако наемните му убийци се провалят на границата. Само че е позакъснял малко с хвърлянето на мрежата. Както каза, стара новина.

— Да, ама си има продължение. Онзи послушен глупак, командирът на военната част, пратил писмо на ди Жиронал, в което потвърдил, че те е видял тук, и се извинява, задето не те е арестувал, понеже заповедта за арест очевидно била някакво недоразумение. Че си действал по заповед на царевна Изел и си направил голяма добрина на Шалион, така че за измяна и дума не можело да става, а сватбата се посрещала с всеобщо одобрение от хората в Тарион. Както и че по всеобщо мнение царевната била много красива. И че всички виждали в новата Наследница мъдрост и доброта, както и огромно облекчение и надежда след катастрофалното управление на Орико.

Ди Баошия изсумтя.

— Което си е чиста обида, макар и неволна, понеже въпросното катастрофално управление съвпада със службата на ди Жиронал като канцлер на Орико. Била ли е неволна всъщност?

— Склонен съм да смятам, че да. Човекът е, как да кажа, простоват, и в мисленето, и в говоренето. Казва, че е искал да убеди ди Жиронал колко добре би било и той да подкрепи царевната.

— По-вероятно е да постигне обратното — бавно рече Казарил. — Писмото му само ще убеди ди Жиронал, че подкрепата за самия него намалява с бързи темпове и че е крайно време да предприеме нещо, за да обърне нещата. Кога според теб е получил ди Жиронал този мъдър съвет от подчинения си?

Пали изкриви устни.

— Рано сутринта вчера.

— Е… в посланието няма нещо, което да не е бил научил вече от други източници, предполагам. — Казарил подаде заповедта на Бергон, който чакаше реда си да й хвърли един поглед.

— И така, значи ди Жиронал не е в Кардегос — замислено рече Изел.

— Да, но къде е отишъл? — попита Пали.

Ди Баошия щипна с два пръста долната си устна.

— Щом е тръгнал с толкова малко хора, значи отива някъде, където войската му вече се е събрала. Някъде, откъдето да може да удари Тарион. Което означава или при зет си, провинкара на Тистан, или във Валенда, на северозапад от нас.

— Тистан е по-близо — рече Казарил.

— Затова пък във Валенда държи заложници — майка ми и сестра ми — мрачно отбеляза ди Баошия.

— Тях и преди ги държеше — каза Изел; гласът й бе напрегнат от потискана тревога. — Те ме заклеха да тръгна, вуйчо…

Бергон напрегнато слушаше разговора. Ибрийският царевич беше израснал сред гражданска война, напомни си Казарил. Може и да беше разтревожен, но не показваше признаци на паника.

— Мисля, че трябва да тръгнем към Кардегос и да поемем властта, докато ди Жиронал не е там — каза Изел.

— Ако ще предприемаме такава кампания — възрази вуйчо й, — първо трябва да превземем Валенда, да освободим роднините си и да си подсигурим тила. Но ако ди Жиронал събира войска, за да нападне Тарион, не бих искал да го оставям без защита.

Изел махна нетърпеливо.

— Ако двамата с Бергон не сме в Тарион, ди Жиронал не би имал причина да го напада. Нито Валенда. Мен иска той… на всяка цена.

— Мисълта как ди Жиронал напада из засада колоната ви, докато сте на път, където ще сте на открито и уязвими, също не ми допада особено — рече Казарил.

— Колко хора можеш да отделиш, за да ни придружат до Кардегос, вуйчо? — попита Изел. — Конници. И пешаци, които да ни следват възможно най-бързо. И колко време ще ти е необходимо да ги събереш?

— До утре вечер мога да ти осигуря петстотин души кавалерия и още хиляда пехота на следващия ден — призна доста неохотно ди Баошия. — Двамата ми благонадеждни съседи също биха могли да ти пратят по толкова, но не толкова бързо.

Ди Баошия лесно би могъл да й даде два пъти повече войници, помисли си Казарил, ако не се подсигуряваше срещу евентуално нападение. Прекомерната предпазливост можеше да е не по-малко фатална от прекомерното безразсъдство, когато настъпеше моментът всичко да се постави на карта.

Изел преплете пръсти в скута си и се намръщи сърдито.

— Дай заповед да се приготвят тогава. Ще изкараме утринното молитвено бдение за Деня на Дъщерята и ще участваме в процесията, както бяхме планирали. Вуйчо, лорд ди Палиар, бъдете така добри да пратите колкото е възможно повече мъже, които да препуснат във всички посоки и да съберат новини за придвижването на ди Жиронал. Утре вечер ще видим с каква нова информация разполагаме и след това ще вземем окончателното решение.

Двамата мъже се поклониха и излязоха забързано от стаята. Изел помоли Казарил да остане още малко.

— Не исках да споря с вуйчо — със съмнение в гласа му довери тя, — но според мен Валенда ще ни забави излишно. Ти какво мислиш, Казарил?

— От гледната точка на царина и царината на Шалион-Ибра… Валенда няма ключово географско положение. Който и да я държи.

— Тогава нека войските на ди Жиронал потънат там, а не нашите. Но не мисля, че вуйчо лесно ще се съгласи с това.

Бергон се изкашля.

— Пътят за Валенда и пътят за Кардегос съвпадат в първия етап. Можем да кажем, че се придвижваме към Валенда, а на разклона да поемем към Кардегос.

— Да кажем на кого?

— На всички. Почти. Тогава каквито и шпиони да има ди Жиронал тук, те ще го пратят в грешната посока.

Да, Бергон май наистина беше син на баща си, Лисицата на Ибра… Веждите на Казарил се вдигнаха одобрително.

Изел обмисли предложението, после се намръщи.

— Ще се получи само ако хората на вуйчо ми склонят да ни последват към столицата.

— Ако водим, няма да имат друг избор, освен да ни последват, така мисля.

— Надявам се да избегна една война, а не да я започвам — каза Изел.

— Отклоняването на войската ни от един град, който е пълен със силите на канцлера, служи на същата кауза, не смяташ ли?

Изел се усмихна тайнствено, наведе се и го целуна по бузата, а той притисна в тиха почуда ръка към мястото, където го бяха докоснали устните й.

— И двамата имаме време да го обмислим до утре — заяви тя. — Казарил, ти се погрижи писмото до брат ми да потегли, все едно смятаме да си стоим тук, в Тарион. С малко повече късмет може да застигнем пратениците по пътя и да му го връчим лично.