— Внимавам да не се навирам в краката им.

Пали се намръщи, сякаш с мъка удържаше напиращите на устните му думи.

Двама слуги бутаха през преддверието към балната зала количка с глинена делва, пълна с греяно вино, от което се разнасяше аромат на подправки и захар. От залата изтича кискаща се млада дама, следвана по петите от смеещ се млад царедворец; двамата се скриха в коридора от другата страна, само смехът им продължи да се чува още известно време. Музикантите засвириха отново и мелодията се понесе откъм галерията като цветя по водата.

Челото на Пали се изглади.

— Лейди Бетриз ди Ферей дойде ли с царевна Изел от Валенда?

— Не я ли видя сред танцуващите?

— Не, най-напред зърнах теб, нали стърчиш над всички и вечно подпираш стените. Когато чух, че царевната е тук, дойдох да огледам с надеждата, че и ти си дошъл, макар че каквито ми ги наговори последния път, не знаех дали ще те намеря. Дали ще имам време да си открадна един танц преди ди Ярин да приключи при Орико, как мислиш?

— Ако смяташ, че ще ти стигнат силите да си пробиеш път през тълпата около нея, може би — сухо рече Казарил и му махна да върви. — Аз обикновено не успявам.

Пали се справи без видимо усилие и скоро танцуваше с изненаданата и засмяна Бетриз — водеше я във фигурите с жизнерадостен замах. После танцува и с царевна Изел. Двете дами, изглежда, се зарадваха да го видят отново. Докато си поемаше дъх след танците, четирима или петима лордове, с които явно се познаваше от по-рано, дойдоха да го поздравят, после един паж се приближи, докосна го по лакътя и му предаде някакво съобщение на ухо. Пали се поклони и си тръгна, най-вероятно да се присъедини към спътника си, лорд-посветения ди Ярин, и да го придружи до палатата на ордена.

Казарил се надяваше новият генерал на Ордена на Дъщерята, лорд Дондо ди Жиронал, да е доволен и благодарен, задето са му почистили къщата вместо него. Горещо се надяваше.

Следващия ден Казарил прекара, обзет от приятното предчувствие за разнообразието, което щеше да внесе в ежедневието му присъствието на Пали в двора. Бетриз и Изел също говореха одобрително за младия маршал, което накара Казарил да се замисли. Пали щеше да блесне в най-добрата си светлина на този великолепен фон.

„И какво от това?“ Пали беше човек със земя, имаше пари, привлекателна външност, чар, почтено занимание. Да предположим, че двамата с лейди Бетриз се харесат. Беше ли някой от двамата недостоен за другия? Въпреки това Казарил откри, че несъзнателно прави планове за идните дни с Пали, които не включваха присъствието на неговите дами.

Но, за негово разочарование, тази вечер Пали не се появи в двора — нито той, нито провинкарът на Ярин. Казарил предположи, че изтощителната задача да представят доказателствата си в палатата на Дъщерята пред какъвто там комитет се беше събрал да ги изслуша, е срещнала неочаквани препятствия и се е проточила след времето за вечеря. Ако делото отнемеше повече време от първоначалните оптимистични очаквания на Пали, е, това поне щеше да удължи престоя му в Кардегос.

Видя се с Пали чак на следващата сутрин, когато маршалът се появи неочаквано на прага на кабинета му, който се помещаваше в преддверието към поредица стаи, заети от царевна Изел и нейните дами. Казарил го зяпна изненадано от писалището си. От елегантните одежди на Пали нямаше и помен, вместо тях приятелят му беше облечен като за път, с износени високи ботуши, дебела туника и късо наметало за езда.

— Пали! Сядай… — Казарил махна към едно високо столче.

Пали го придърпа пред писалището му и седна, като изпъшка уморено.

— Само за минутка, стари приятелю. Не можех да си тръгна, без да си вземем довиждане. Ди Ярин получи нареждане да напусне с войниците си Кардегос още днес преди обяд, под заплаха да го изхвърлят от свещения орден на Дъщерята. — Усмивката му беше напрегната като изопнато котвено въже.

— Защо? Какво се е случило? — Казарил остави перото и бутна настрани книгата с все по-сложните домакински сметки на Изел.

Пали прокара ръка по тъмната си коса и поклати глава, сякаш не можеше да повярва на нещо.

— Не знам дали ще мога да говоря за това, без да се пръсна от яд. Едвам се удържах снощи да не извадя меча си и да го забия в мекия корем на онова самодоволно копеле. Каз, те отхвърлиха обвинителния иск на ди Ярин! Иззеха всичките му доказателства, освободиха свидетелите му — без да ги призоват, без да ги изслушат! — и пуснаха онова лъжливо и крадливо копеле ревизора от мазето…

— Кой го пусна?

— Нашият свещен водач, Дондо ди Жиронал, и неговите, неговите, неговите подлизурковци в съвета на Дъщерята, послушните му кучета — богинята да ме ослепи, ако съм виждал такава група страхливи помияри — срам за чистите й цветове! — Пали стисна юмрук върху коляното си, останал без дъх. — Всички знаехме, че в палатата на ордена в Кардегос от известно време цари хаос. Предполагам, че трябваше да отправим петиция към царина да освободи стария генерал още когато заболя твърде тежко, за да държи юздите, но на никой не му даде сърце да нанесе такъв удар на стареца — всички мислехме, че един нов, по-млад, по-енергичен мъж ще изправи неправдите и ще започне на чисто. Но това, това… това е по-лошо от немара. То си е чиста злоупотреба! Каз, те оправдаха равизора и изгониха ди Ярин — почти не погледнаха сметководните книги и документите, богинята ми е свидетел, че носехме два сандъка с документация, — кълна се, че решението беше взето преди да се свика съвещанието!

Казарил не беше чувал Пали да заеква така от яд от деня, когато новината за продажбата на Готоргет беше донесена на гладуващия, омаломощен гарнизон от куриера на царина, пропуснат през рокнарийските линии. Облегна се назад и подръпна брадата си.

— Подозирам — не, в сърцето си съм сигурен, — че лорд Дондо е взел подкуп за решението си. А може и той да е бил замесен в деянията на ревизора… и сега двата сандъка с доказателства ще отидат в огъня на олтара на Дамата… Каз, новият ни свещен генерал ще превърне ордена на Дъщерята в своя дойна крава. Вчера един дякон ми каза — спря ме на стълбите и трепереше, докато ми го шушнеше на ухо, — Дондо е пратил шест полка от рицарите на Дъщерята при Наследника на Ибра в Южна Ибра — като най-обикновени платени наемници. На тях не това им е работата, такива неща не подхождат на богинята — по-лошо е от кражбата на пари, това е кражба на кръв!

Прошумоляване и шумно поет дъх привлякоха погледите на двамата мъже към вътрешната врата. Лейди Бетриз стоеше на прага, подпряла ръка на рамката, а царевна Изел надничаше над рамото й. Очите й на двете бяха ококорени.

Пали отвори и затвори уста, преглътна, после скочи на крака и се поклони.

— Царевна. Лейди Бетриз. Със съжаление трябва да се сбогувам с вас. Тази сутрин потеглям обратно за Палиар.

— Ще съжаляваме да се лишим от компанията ви, марш — едва-едва промълви царевната.

Пали се обърна рязко към Казарил.

— Каз… — Кимна му извинително. — Съжалявам, че не ти повярвах за двамата Жиронал. Излиза, че не си бил луд. Бил си прав за всичко.

Казарил примигна сащисан.

— Мислех, че си ми повярвал…

— Старият ди Ярин се оказа прозорлив също като теб. От самото начало подозираше, че ще имаме проблеми. Питах го защо смята, че се нуждаем от толкова голяма войска, за да влезем в Кардегос. Той млъкна за момент. — „Не за да влезем, момче, а за да излезем“. Тогава не разбрах шегата му. Сега я разбирам. — Пали се изсмя горчиво.

— Ще се… няма ли да се връщате тук? — задъхано попита лейди Бетриз. Ръката й литна към устните й.

— Кълна се пред богинята — Пали докосна с ръка последователно челото си, устните, пъпа и слабините, а после я разпери върху сърцето си в петорния свещен жест, — че не ще се върна в Кардегос, освен за погребението на Дондо ди Жиронал. Сбогом, дами… — Тракна токовете си и се поклони. — Каз… — Грабна ръцете на Казарил през плота на писалището и се наведе да ги целуне. Казарил побърза да му върне жеста на уважение. — Сбогом. — Пали се обърна и излезе от стаята.