В пристъп на безразсъдство Казарил смуши коня си, за да се изравни с този на Бетриз. Тя му хвърли бърз поглед и трапчинката на бузата й му намигна. Дали загуби смелост, или ума и дума, но езикът внезапно окаменя в устата му. И от двете ще да е, реши той. Двамата с лейди Бетриз ежедневно правеха компания на царевната. Ако някой негов несръчен опит да пофлиртува бъдеше отблъснат, можеше ли това да навреди на ценната лекота, която бяха постигнали в отношенията си на служба при царевната? Не — той трябваше, непременно трябваше да каже нещо… но в този момент конят й препусна напред при вида на портата на замъка и усилията на Казарил станаха безпредметни.

Когато минаха през портите и копитата на конете изстъргаха по калдъръма на двора, Теидез изскочи от една странична врата с викове: „Изел! Изел!“

Ръката на Казарил се стрелна моментално към дръжката на меча — туниката и панталоните на момчето бяха опръскани с кръв, — после се отпусна при вида на прашния и навъсен ди Санда, който крачеше зад повереника си. Страховитата външност на Теидез беше резултат от следобедната му тренировка при касапина на Валенда. Не ужас се криеше зад възбудените му крясъци, а възторг. Кръглото лице, което вдигна към сестра си, грееше от щастие.

— Изел, случи се нещо страхотно! Познай, познай!

— Как бих могла да позная… — започна през смях тя.

Той махна нетърпеливо с ръка и новината сама изскочи от устата му:

— Току-що пристигна куриер от царин Орико. На двама ни е наредено да се явим при него тази есен в двора в Кардегос! А мама и баба не са поканени! Изел, ще се измъкнем от Валенда, представяш ли си!

— Отиваме в Зангре? — Изел изписка възбудено и се смъкна от седлото, после грабна окървавените ръце на брат си и двамата се завъртяха из двора. Бетриз се наведе напред, както си беше на седлото, и ги загледа, полуотворила устни в радостно очакване.

Придворната им дама сви устни далеч не толкова доволно. Казарил улови погледа на сер ди Санда. Учителят на царевича бе стиснал устни в мрачна гримаса.

Стомахът на Казарил се обърна, когато парчетата се подредиха по местата си и картинката се разкри пред вътрешния му поглед в цялостния си вид. Царевна Изел беше призована да се яви в двора, следователно малобройното й домакинство щеше да я придружи в Кардегос. Включително първата й придворна дама, лейди Бетриз.

И секретарят й.

Керванът на царевича и царевната се приближаваше към Кардегос по южния път. Превалиха едно възвишение и цялата равнина се ширна в краката им, обиколена като в прегръдка от планинските масиви.

Ноздрите на Казарил се разшириха, когато пое с гърдите си острия вятър. Студеният дъжд от предната нощ беше очистил въздуха. Надвиснали плътни маси от сиви облаци се разнищваха постепенно на изток, повтаряйки като ехо релефа на вълнообразните сиво-сини била, гушнали хоризонта. Светлина откъм запад се сипваше през равнината като удар с меч. Възправила се на огромната си скала, която се надвесваше над ъгъла, сключен от две сбиращи се реки, издигнала снага над равнината и планинските проходи и сбираща очите на всички наблюдатели, крепостта Зангре улавяше светлината и лъщеше като разтопено злато на фона на тъмните, отстъпващи облаци. Каменните й охрени кули се кипреха с шапки от покривни плочи с цвета на препускащите облаци, като железни шлемове върху главите на храбри войници в боен ред. Предпочитана резиденция на поколения царини на Шалион, погледната оттук Зангре приличаше повече на крепост, отколкото на дворец, също толкова пригодна за война, колкото и всеки рицар, заклет в свещените ордени на боговете.

Царевич Теидез пришпори черния си кон напред, изравни го с кафеникавия на Казарил и впи нетърпелив поглед в заветната им цел. Лицето му бе огряно от някаква богобоязлива алчност. Гладът за по-разкрепостения живот, който обещаваше престолният град, далеч от любящите ограничения на майки и баби, предположи Казарил. Но Теидез трябваше да е много по-глупав, отколкото изглеждаше, за да не се запита в този точно момент дали блестящото каменно творение на човешкия гений пред очите им няма един ден да стане негово. И защо, наистина, биха привикали момчето в двора, ако Орико, загубил накрая надежда да се сдобие със свои собствени наследници, не беше решил да подготви природения си брат за трона?

Изел дръпна юздите на петнистата си сива кобила и впи поглед в крепостта почти толкова нетърпеливо, колкото и Теидез.

— Странно. Помня я някак по-голяма.

— Почакайте да се приближим — сухо я посъветва Казарил.

Сер ди Санда, в челните редици, даде знак да продължат и целият керван от ездачи и товарни мулета потегли надолу по разкаляния път — двамата младежи от царска кръв, секретарите им, лейди Бетриз, слуги, конярчета, въоръжен ескорт в черно-зелените ливреи на Баошия, резервни коне, Снежко — на който в този момент по̀ би му прилягало името Калчо, — както и невероятното количество багаж, който мъкнеха със себе си. Казарил, като ветеран, преживял не едно изнервящо пътуване с благородни дами, наблюдаваше напредването на кервана и не можеше да се начуди на добрия му ред — истинско чудо на природата. Пътят от Валенда дотук им беше отнел само пет дни, четири и половина всъщност. Царевна Изел, с експертната подкрепа на Бетриз, бе водила малкото си домакинство умело и без излишни приказки. Нито едно от неизбежните забавяния по пътя не можеше да се вмени във вина на женските й капризи.

Всъщност, както Изел, така и Теидез бяха изстискали максималната възможна скорост от антуража си още от момента, в който бяха напуснали на бърз ход Валенда и бяха препуснали напред, за да избягат от сърцераздирателните писъци на Иста, които се чуваха дори отвъд крепостните стени. Изел затискаше ушите си с ръце и насочваше коня само с колене, докато не се отдалечи достатъчно от изблиците на майчината си скръб.

Новината, че отделят децата й от нея, бе хвърлила овдовялата царина ако не в пристъп на истинска лудост, то в дълбоко отчаяние и неутешима скръб. Беше плакала, молила се бе, беше спорила, а накрая потъна в мълчание, от което всички си отдъхнаха, макар и с чувство на вина. Ди Санда беше споделил с Казарил как Иста го притиснала в коридора и се опитала да го подкупи, умолявайки го да избяга с Теидез, без да уточнява къде или как. Според думите му тя пелтечела, стискала го отчаяно за ръцете и само дето не й била избила пяна на устата.

Беше притиснала и Казарил, в стаята му, докато той опаковаше дисагите вечерта преди да потеглят. Техният разговор протече доста по-различно, или, най-малкото, нямаше и следа от пелтечене.

Беше го гледала дълго, мълчаливо и изнервящо, преди неочаквано да попита:

— Страх ли ви е, Казарил?

Той обмисли отговора си и най-накрая отвърна простичко и искрено:

— Да, милейди.

— Ди Санда е глупак. Вие поне не сте.

Като не знаеше как да реагира на това, Казарил сведе любезно глава.

Иста си пое дъх, очите й се разшириха и тя каза:

— Пазете Изел. Ако някога сте държали на мен, или на честта си, пазете Изел. Закълнете се, Казарил!

— Кълна се.

Очите й зашариха изпитателно по лицето му, но за негова изненада, тя не настоя за още клетви или подробни обещания.

— От какво искате да я пазя? — предпазливо попита Казарил. — От какво се страхувате, лейди Иста?

Тя стоеше безмълвна под светлината на свещите.

Казарил се спомни за ефикасната молба на Пали.

— Милейди, моля ви, не ме пращайте в битка със завързани очи!

Устните й се разтвориха като след удар с юмрук в корема, сетне обаче тя поклати отчаяно глава, завъртя се рязко и избяга от стаята му. Придворната й дама, явно разтревожена до степен на безсилие, я последва с облекчена въздишка.

Въпреки спомена за заразителното безпокойство на Иста, Казарил установи, че духът му се е отърсил от лапите на ужаса под влиянието на ентусиазма, с който младежите се радваха на наближаващата цел. Пътят стигна до реката, която пресичаше Кардегос, и продължи покрай брега й през гъсто залесен район. Не след дълго втората река на Кардегос се съедини с по-голямата си посестрима. Хладен повей полъхна през сенчестата долина. От другата страна на реката триста стъпки скална стена се въздигаше от земята сякаш да пробие небето. Тук-там малки дръвчета впиваха отчаяно корени в пукнатините; само мъховете и лишеите вирееха на воля по стръмните камънаци.