Казарил плъзна ръка по петте свещени точки.

— Богове пет, царевна, всичко е наред.

— Носите ли споразуменията? — попита ди Баошия, приковал поглед в пакета под мишницата на Казарил. И протегна нетърпеливо ръка. — Доста главоболия ни създадоха по време на съветите ни.

Казарил се усмихна леко, подмина го и коленичи пред Изел, като успя, без да дава външен израз на усилията си, да не изпъшка от болка, нито да се прекатури тромаво. Докосна с устни ръцете й, които тя протегна към него, и пъхна в тях пакета с документи, когато тя ги обърна с дланите нагоре.

— Всичко стана, както заповядахте.

Очите й светеха с неприкрита признателност.

— Благодаря ти, Казарил — Вдигна поглед към секретаря на вуйчо си. — Донесете стол за моя посланик, моля. Яздил е дълго и усилно, с малко почивка. — Почна да развива копринената кърпа.

Секретарят донесе един стол с мека тапицерия. Казарил се усмихна доста изкуствено за благодарност и се замисли върху проблема как да разгъне отново ставите си, за да се изправи. В този момент, за негово голямо смущение, Бетриз коленичи от едната му страна, а след нея и архисвещеният коленичи от другата, и двамата успяха с общи усилия да го вдигнат. Тъмните очи на Бетриз го огледаха търсещо, като се помаяха уплашено за миг върху подутия му от тумора корем, но тук и сега можеше само да му се усмихне окуражително.

Изел четеше брачния договор, но отдели един миг, докато Казарил сядаше на стола, да му хвърли лека усмивка. Казарил гледаше и чакаше. След като дочиташе всяка страница, тя подаваше калиграфски изписания лист на нетърпеливия си вуйчо, а архисвещеният на свой ред едва дочакваше да я грабне от ръцете му. Секретарят беше последен на опашката, но не по-малко любопитен да плъзне поглед по посланието.

Ди Баошия стисна ръце и погледна архисвещения, чиито очи се плъзгаха бързо по последната страница. Възрастният мъж подаде мълчаливо пергамента на набития секретар.

— Е? — каза провинкарът.

— Не е продала Шалион. — Архисвещеният направи свещения знак и разпери и двете си ръце с дланите нагоре да благодари на боговете. — Купила е Ибра! Моите поздравления, царевна, към вашия посланик — и към вас.

— Към всички нас — каза ди Баошия. И тримата мъже изглеждаха значително ободрени.

Казарил се изкашля.

— Така е, но се надявам да не споделите впечатленията си с царевич Бергон. Споразуменията са потенциално изгодни и за двете страни, в края на краищата. — Погледна към секретаря на ди Баошия. — Макар че ако договорът бъде преписан с едър, четлив почерк и бъде закачен на стената до портите на двореца ви, така че всички да го прочетат, това ще успокои страховете на хората.

Ди Баошия се навъси неуверено, но архисвещеният кимна и каза:

— Много мъдро предложение, кастиларю.

— Бих останала много доволна, ако се направи — тихо рече Изел. — Моля те, вуйчо, нареди да се погрижат.

Един задъхан паж нахлу в залата, плъзна се по плочите, едва успя да спре пред ди Баошия и изстреля на един дъх:

— Съпругата ви каза, че царевич Бергон и хората му наближават портите и че веднага трябва да идете при нея, за да го посрещнете.

— Тръгвам. — Провинкарът си пое дъх и се усмихна на племенницата си. — За да ти доведем годеника да го видиш най-после. И помни — трябва да изискаш всички целувки на подчинение, челото, ръцете, краката. Трябва да стане ясно, че Шалион управлява Ибра. Пази гордостта и честта на своя дом. Не трябва да му позволяваме да се постави над теб, иначе бързо ще стане самомнителен. Трябва да започнеш така, както смяташ да продължиш.

Изел присви очи. Сянката около нея потъмня, сякаш да стегне хватката си.

Казарил я стрелна с предупредителен поглед и поклати едва видимо глава.

— Царевич Бергон също си има гордост и честта му е не по-малка от вашата, царевна. А тук той ще се изправи и пред своите лордове, не само пред вашите.

Тя се поколеба, после стисна решително устни.

— Ще започна така, както смятам да продължа. — В гласа й нямаше и помен от предишната мекота, твърд беше като стомана. Тя махна към договора. — Че сме равни, е записано тук, вуйчо. Гордостта ми не се нуждае от друго. Ще си разменим целувките за посрещане, само по ръцете. — Тъмнината забави кълбенето си, а Казарил усети странна тръпка, сякаш някаква хищническа сянка е минала над главата му и е отлетяла прецакана.

— Възхитително решение — рече с облекчение Казарил. Пажът, който само дето не подскачаше на място от нетърпение, отвори вратата на провинкара и той излезе забързано от залата.

— Лорд Казарил, как мина пътуването? — не закъсня да се възползва от това прекъсване Бетриз. — Изглеждате толкова… уморен.

— Ездата беше дълга и изтощителна, но иначе всичко мина достатъчно добре. — Той се размърда на стола и вдигна глава да й се усмихне.

Тъмните й вежди се извиха в дъги.

— Май ще трябва да повикаме Ферда и Фойкс, за да ни кажат повече. Едва ли е било толкова просто и скучно, колкото го описвате.

— Е, имахме известни неприятности с едни разбойници в планината. Почти съм сигурен, че ди Жиронал стои зад това. Бергон се представи много добре. Лисицата… ми създаде много по-малко проблеми, отколкото очаквах, по причина, която не очаквах. — Наведе се напред и сниши глас, така че да го чуват само двете: — Помните ли момчето, с което гребяхме на една пейка на галерата, за което ви разказах, Дани, от доброто семейство?

Бетриз кимна, а Изел каза:

— Едва ли ще го забравя някога.

— Оказа се, че семейството му е било повече от добро. Дани е бил псевдоним, който Бергон е използвал, за да скрие самоличността си от рокнарийците. Изглежда, отвличането му е било уредено от покойния Наследник на Ибра. Бергон ме позна, когато застанах пред двора в Загосур — самият той толкова се беше променил, че едва го познах, дори след като ми се представи.

Изел разтвори изумено устни. След миг промълви:

— Самата богиня трябва да ви е изпратила при мен.

— Да — неохотно призна той. — И аз стигнах до същото заключение.

Очите й се насочиха към двойните врати в другия край на залата. Ръцете й се свиха в скута във внезапен пристъп на нервност.

— Как ще го позная? Той, ъъъ… симпатичен ли е?

— Не знам по какво съдят за това дамите…

Вратите се разтвориха широко и цяло множество нахлу в залата — пажове, ди Баошия и съпругата му, Бергон с ди Сулда и ди Тажил, и Пали най-отзад. Ибрийците, изглежда, също се бяха насладили на гореща баня и носеха най-хубавите дрехи, които бяха успели да приберат в оскъдния си багаж, допълнени, реши Казарил, от някой и друг взет назаем аксесоар. Очите на Бергон пробягаха с усмивка и уплах от Бетриз към Изел и се заковаха върху втората. Изел местеше поглед от единия, към втория, после към третия от непознатите ибрийци, после пак обратно, като ужасът в очите й растеше.

Високият Пали, който стоеше до Бергон, посочи дискретно царевича и каза само с устни: „Този!“. Сивите очи на Изел грейнаха и бледите й страни поруменяха.

Тя протегна ръце напред.

— Милорд Бергон ди Ибра — рече тя с глас, който трепереше съвсем лекичко. — Добре дошъл в Шалион.

— Милейди Изел ди Шалион. — Бергон се приближи към нея и отвърна задъхано: — Ди Ибра ви благодари. — Отпусна се на едно коляно и целуна ръцете й. Тя сведе глава и целуна неговите.

Бергон се изправи и представи придружителите си, които се поклониха според етикета. Провинкарът и архисвещеният лично придърпаха един стол за Бергон, като го поставиха до този на Изел. От една кожена кесийка, която му подаде ди Тажил, Бергон извади царския си подарък за добре заварила — колие от прекрасни смарагди, едно от последните бижута на майка му, които Лисицата не беше успял да заложи, за да плаща на армията си. За съжаление, белите понита още пътуваха насам. Бергон беше възнамерявал да й подари наниз от ибрийски перли, но, по настоятелния съвет на Казарил, беше променил овреме избора си.

Ди Баошия го поздрави за добре дошъл с кратка реч, която щеше да е доста по-дълга, ако вуйната на Изел, уловила погледа на племенницата си, не се беше възползвала от една пауза между изреченията, за да покани присъстващите в съседната зала, където да се подкрепят със сервираните закуски. Младата двойка оставиха да си поговори насаме и двамата веднага сбраха глави, което направи разговора им до голяма степен недоловим за нетърпеливите подслушвачи, които се помайваха край отворените врати и току надничаха да видят как се спогаждат младите.