— Една военна единица може да сложи индикатор на тези прозорци и да ни каже дали пред нас се намират някакви форми на живот.

— Форми на живот, Брандън? — пошегува се един до него. — Ти какво очакваш, нещо друго?

— Говоря за животни и хора. Индикаторите работят с инфрачервени лъчи. С по-новите можеш да надникнеш направо през стените. — Брандън държеше в ръцете си електронни прибори и Дарт разбра, че е от техниците.

— Хей, капитане — каза трети глас на Шулц, — дали някога ще имаме нещо такова?

— С нашия бюджет? Ти с кого се шегуваш? — Шулц, който беше провел инструктажа, принадлежеше към типичните за флота командири. Всяка втора дума, която излизаше от устата му, беше ругатня или неприлична забележка в някакво отношение към женската анатомия. Беше виртуоз.

Грич очевидно толерираше Шулц, като игнорираше мръсния му език в интерес на добрите отношения.

След деветдесетминутния монолог Шулц и Дарт бяха навлезли в кратка, но бурна дискусия, като Дарт изтъкваше, че акцията е негова, а Шулц настояваше, че е на групата му. Беше постигнат компромис. Шулц щеше да ръководи логистиката, а Дарт разузнаването — в този случай оглеждането и събирането на данни.

В заповедта за претърсване трябваше да е видно какво търси Дарт, дали дадена вещ трябваше да се вземе за лабораторна обработка. Целият номер — един от най-старите — беше той да включи всичко, което можеше да предположи, че би било намерено. За такава практика беше необходим благосклонен съдия, но такива имаше много. В списъка на Дарт можеше да се намери всичко — от портативна прахосмукачка до шнур на лампа, вълнени килимчета, гумени ръкавици.

— Включи индикатора — нареди Шулц на Брандън, който носеше нещо подобно на черна металическа змия, защипана към външната страна на десния му крак. Той приближи ръка до главата си и на разстояние два инча от окото си нагласи някакъв малък уред, който напомняше огледало на зъболекар. Дясната му ръка направи нещо с малка кутийка, прикрепена към колана му, която Дарт не успя да види добре.

Брандън докладва:

— Индикаторът функционален. — Дарт констатира, че членовете на групата за бърза намеса очевидно не виждаха смисъл в употребата на глаголи.

Шулц погледна часовника си. Той имаше черен циферблат, а каишката му беше от същия цвят. „Сигурно носи черни гащи“, помисли Дарт. Шулц погледна към тавана на автомобила и Дарт разбра, че по този начин реагира на радиовръзката, тъй като Дарт също можеше да чуе размяната на гласове от оперативния автомобил.

— Две минути — разпореди Шулц на хората си.

Дарт почувства прилив на горещина в скалпа си.

Точно две минути по-късно автомобилът потегли и излезе на Хамилтън корт.

Шулц изстрелваше заповеди:

— В колона по един, момчета. При възможност стоим на сянка. Брандън ще изследва задната врата, движим се по мой сигнал — разговаряне колкото може по-малко. При съпротива, оттегляме се към парка и колата. Въпроси?

— Ако стрелят срещу нас? — попита един от хората на Шулц.

— Дартели води отстъплението към парка. Ти, Брандън, и аз заемаме отбранителни позиции. Някой друг?

Дарт чувстваше биенето на сърцето си. Искаше да мисли за всичко това като за тренировка, но адреналинът му беше на друго мнение. Автомобилът спря и вратите му бързо се отвориха. Групата много бързо и тихо се придвижи в сенките. Дарт, който беше заедно с тях, едва виждаше другите.

— Окей — измърмори Шулц.

Той ги последва, като се движеше зад Грич. Бойната единица беше добре тренирана и се движеше, без да се разпръсква. Автомобилът, който беше спрял съвсем за кратко, колкото да изсипе групата, сега мъркаше като котка. Шулц задържа хората си в сянката в продължение на точно една минута, а след това приближи до своя техник Брандън, който се намираше до зелената дървена врата. Двамата се снишиха и Брандън откачи от крака си черната змия и я напъха под оградата. Змията всъщност представляваше специална оптическа камера. Малкото зъболекарско огледало предаваше информацията от камерата. Брандън изследва задната градина и подавайки сигнал с ръка, съобщи, че е чиста. Шулц с помощта на шперц отвори вратата и даде знак на хората си да се придвижат напред. Неговият човек от групата за бърза намеса вървеше най-напред, следваха техниците, експерти по веществените доказателства и накрая Дарт.

След няколко секунди групата зае местата си до къщата. Дарт се вълнуваше силно и чувстваше как по тялото му се стича пот. Брандън промуши камерата под кечето на вратата и огледа вътрешността с помощта на видео оптиката. След миг Шулц отвори вратата. И отново им махна с ръка да продължат.

Бяха вътре.

Дарт само веднъж беше използвал уреди за нощно гледане по време на един семинар в Нова Англия. Очилата бяха големи, а гледката през тях представляваше загадъчна комбинация от зелено, черно и бяло. Групата се понесе плавно напред, но Дарт се чувстваше неудобно и дезориентиран, като че ли се беше намесил във видеоигра. Сега, когато неговият свят се беше променил до светещи цветове, той пристъпваше крайно неуверено крачка след крачка.

Вътрешната част на къщата беше като външната — стара и изхабена. В първата стая имаше изтърбушено канапе, сложен накриво лампион, оръфан шезлонг и стар телевизор. Грич и Йейтс съсредоточиха вниманието си върху Дарт, който бързо посочи шезлонга. Двамата техници се заеха с шезлонга. Работеха мълчаливо, ефикасно, дърпаха възглавници, търсеха отпечатъци, изследваха пукнатини. Находките биваха прибирани в прозрачни и бели книжни торби, върху които предварително бяха отбелязани различните сектори, от които се състои една стая. След секунди шезлонгът беше същият.

— Никакви отпечатъци — прошепна Грич в микрофона си. Кратката информация стигна до дясното ухо на Дарт.

Шулц и неговите командоси бяха изчезнали, като навярно провеждаха предварителен оглед. Грич се опита да снеме отпечатъци от дистанционното на телевизора. Тя поклати глава към Дарт. Йейтс взе специален разтворител и почисти праха, като по този начин не остана следа от присъствието им.

Дарт забеляза едно пианино, на което липсваха няколко клавиша. Върху него в акрилни рамки имаше половин дузина снимки. Той ги посочи на Грич и Йейтс, които се заловиха с новите цели с необикновена бързина. Бяха отворени няколко торби — почти безшумно — и Грич измъкна една специална камера. Йейтс извади от чантата си нещо подобно на светкавица, включи го и го насочи към снимките. Без предпазните очила специалната светлина би изглеждала изключително слабо виолетова. С уреда за нощно гледане се създаваше впечатление, като че ли беше светната халогенна лампа. Грич направи няколко снимки и за изненада на Дарт камерата действаше без абсолютно никакъв шум. По-късно щеше да бъде обяснено, че камерата беше дигитална и че регистрира образите в компютърен диск. Тези образи можеха да се уголемяват и манипулират с електроника.

Стая след стая групата преминаваше през къщата. Кухнята беше много малка. Грич и Йейтс прекараха по-голямата част от своите три минути там, като обработваха предметите с ленти, с надежда да открият скрити отпечатъци. Дарт провери хладилника и обърна внимание на съдържанието: типична храна за мъж. Бекон, яйца, сандвичи, портокалов сок и дузина замразени готови ястия. Йейтс забърса седалката на тоалета и постави в торба материалите от малката баня на долния етаж. Грич инвентаризираше почистващите продукти, като обръщаше особено внимание на тези, които бяха запазили етикетите за цената.

През цялото време от командния автомобил до Дарт и Шулц пристигаше непрекъснат поток от съобщения. Най-често като: „една минута, две минути и тридесет секунди…“. Тези съобщения бяха съпроводени от други, като: „приближава кола“ и „чисто е“. Този бараж внушаваше на Дарт чувство на защита, на сигурност, след като знаеше, че най-близката околност е под наблюдението на трима цивилни полицаи, които поддържаха постоянна връзка с командния автомобил.

Бяха прекарали повече от пет минути в къщата, когато Дарт започна да разбира по-ясно действията на Шулц. Командвайки тим от шестима — загрижен за безопасността на групата — той умело разставяше човешкия си резерв, така че да не допусне присъствие на повече от трима души в някоя от малките стаи. Дарт, Грич и Йейтс действаха като тим, докато Шулц със своите трима въоръжени хора от групата за бърза намеса изследваха следващото пространство и поддържаха постоянна готовност.