Дарт и групата експерти след малко слизаха по тясно дървено стълбище и се насочиха към недовършена приземна стая, където имаше пералня и сушилня, опънато въже, няколко кашона и в непосредствена близост до стълбището пейка, отрупана с разни железарии. Грич направи знак на Дарт и му посочи пералнята и рафтовете над нея. Тя поклати глава отрицателно. Дарт отговори на жеста по същия начин. Съобщението й не му беше ясно. Тя включи комуникационното устройство и прошепна:

— Никакви перилни средства, никаква белина. — Сега Дарт разбра какво няма и си спомни, че Зелър някога му беше казал, че това, което липсва, е също толкова важно, колкото това, което е налице, и разбра, че Грич и Йейтс бяха много добре обучени в подобни дела.

Дарт кимна и регистрира в паметта си факта.

Дарт посочи към пейката и тимът заработи, като трескаво снимаше, опипваше, събираше. Действията им отново произведоха силно впечатление върху Дарт, комбинираните им движения бяха отмерени, координирани и продуктивни. Напуснаха помещението след две минути.

Шулц насочи Дарт и експертите към втория етаж, където един тесен коридор предлагаше достъп до две спални и две бани. Главната спалня беше по-голяма от гостната стая и от нея се влизаше направо в едната баня. Тук имаше достатъчна светлина и Дарт можеше да свали досадните очила, но Грич и Йейтс продължиха да носят своите.

— Седем минути — чу Дарт в слушалката равния глас.

Двойката експерти се заеха със снимане на различните части на помещението, докато детективът, застанал по-назад, изучаваше обстановката. Лицевата част на леглото се намираше между двата прозореца, които гледаха към уличката. Срещу леглото един скрин крайно неудобно заемаше ъгъла, съвсем близо до вратата към банята, вдясно от която имаше врата към някакъв шкаф за дрехи. Нещо в стаята смущаваше Дарт, въпреки че не му беше ясно какво точно. Това, че беше спретната? Чиста? Липсата на индивидуален почерк? Не беше сигурен.

Явно беше, че някой беше живял тук. На тоалетната масичка се виждаше купчинка монети, химикалка и лекарство против стомашни киселини. Йейтс се зае да ги изследва за отпечатъци. Дарт приближи шкафа за дрехи и го отвори внимателно, ръката му се потеше в ръкавицата. Там имаше няколко ризи, окачени на закачалки, и бял мрежест рафт, върху който лежаха нагънати джинси, чорапи, бельо, тениски и други дрехи.

Грич потупа Дарт по рамото, накара го да се отмести, и започна да снема дрехите, докато Йейтс насочваше върху тях осветлението.

— Неидентифициран мъж приближава пеш откъм Цион — обяви гласът в ухото на Дарт.

— Внимание, момчета — прошушна гласът на Шулц в слушалката на Дарт. — Нека веднага се съберем на стълбите долу. — Той направи пауза. — Още сега.

Йейтс се върна към масичката и избърса химикалката и няколко от монетите. Грич се приготви, прибра дигиталната камера и попита Дарт:

— Това беше затворено, нали?

— Да.

Тя затвори вратата на шкафа.

— Напълно затворено?

— Напълно затворено — потвърди Дарт.

— Наблюдаваното лице се насочва към Хамилтън — чу Дарт в дясното си ухо.

— Водачът на групата — запита мъжкият глас от автомобила, — ясно ли е съобщението?

— Ясно — отсече Шулц.

— Приготви се да евакуираш целия персонал — съобщи спокойно командният автомобил.

— Прието.

Шулц заповяда:

— Слезте долу сега. Изнасяйте се.

При излизането си от спалнята Дарт погледна над рамото си и видя, че Грич и Йейтс се втурват в банята, а след това излизат обратно през спалнята, като главите им и неудобните им очила се люлееха наляво и надясно. По време на брифинга Шулц беше информирал Дарт, че държи точно на тези двама техници заради невероятната им фотографска памет. Той му разказа една история за това как Грич след акция е цитирала четиридесет и пет заглавия на книги, които са се намирали на рафтовете в един кабинет — той преценил, че Грич е била в кабинета по-малко от минута. По-късно един доклад потвърдил всичките тези четиридесет и пет заглавия.

— Рапорт? — поискаха от командния автомобил.

— Лицето навлиза в Хамилтън корт — отговори мъжкият глас. — Ще трябва да напуснете по задния път. Ясно?

„Как можеше този глас да звучи толкова спокойно?“, чудеше се Дарт. Имаше чувството, че гръдният му кош е готов да експлодира.

— Ясно — отговориха от автомобила.

— Задният път. Ясно — отговори Шулц.

Шулц и двамата мъже чакаха при стълбите.

— Намираме се в трудно положение — съобщи Шулц по вътрешната връзка. — Приближава неидентифициран обект. — Той натисна един бутон и попита командния автомобил: — Какво е положението?

— Тилът е все още чист — чу Дарт в слушалката си.

Шулц повтори съобщението.

Сега Шулц се обърна директно към Дарт, очилата за нощно виждане го правеха да изглежда като бръмбар.

— Ти имаш думата, детективе. Ще извършим ли арест или не? — За първи път Дарт забелязваше емоцията да взема връх над военния манталитет на този човек — Шулц искаше да остане и да арестува подозрителното лице.

Дарт попита Грич:

— Какво постигнахме?

— Значително по-малко, отколкото се бяхме надявали. — Йейтс кимна в знак на съгласие. Думите й означаваха, че не са се добрали до нищо. Никакви материали от особена важност.

Сега Дарт чу как с голяма активност от командния автомобил направляват оперативните работници по наблюдението.

Шулц настоя при изключен микрофон:

— И така?

Дарт беше против това да се извърши арест, при условие, че липсват доказателства. Той искаше да пипне този човек, но не още.

— Не. — След това сподели едно свое съображение с Брандън: — Можем ли да го зърнем?

Брандън, съобразявайки се с йерархията, погледна към Шулц за отговор.

— Всичко можем, детективе — каза Шулц. — Ти командваш.

Шулц дръпна микрофона пред устата си и информира, за да бъде чут от всички:

— Отправя се към задната врата. Ние ще се разположим край предната.

След това той включи външната връзка.

Шулц постави облечената си в ръкавица ръка върху топката на вратата.

Сочейки към Брандън, Дарт попита:

— Можем ли оставим устройството тук?

— При условие, че оставим и Брандън, да — отговори Шулц. — Не разполагаме със задължителното разрешение за подслушване, но имаме право да бъдем тук. Ако искаш да направиш запис на този човек, трябва да го направиш лично. Ти решаваш.

— Но нали ще получим записа в автомобила? — попита Дарт.

— В командния автомобил, да — отговори Шулц.

— Брандън и аз оставаме — реши Дарт.

Дарт чу щракане от превъртването на ключ от задната врата.

Шулц се обърна към своите хора:

— Ще го хванем. Заемете местата си!

— Не! — противопостави се Дарт с рязък шепот, тялото му беше цялото плувнало в пот, шумът от ключа в ключалката се чу някак си по-силно.

— Няма да успеем — контрира Шулц. — Много закъсняхме.

Дарт не беше съгласен.

— Скриваме се. Изчакваме го. Може би нещо ще се случи.

Шулц и Дарт се спогледаха и въпреки очилата Дарт почувства, че погледите им са се срещнали и че се провеждаше сражение между воли.

Шулц отстъпи неохотно.

— Наблюдение само до второ нареждане. Заминавайте!