— Джо, още един — съобщи Аби шепнешком, издърпвайки един стол до бюрото му. Тя ухаеше на разцъфнал люляк, бузите й бяха зачервени, а русата й коса се нуждаеше от гребен.

Вниманието на Дарт беше насочено другаде. Току-що беше затворил телефона след разговор най-напред с Теди Браг, а след това с патолога доктор Виктор Рей, като беше поискал резултатите от кръвната токсикология на Харолд Пейн. Обсъжданията се бяха насочили в непозната територия, докато Дарт установяваше какво може и какво не може да се открие с такива тестове и най-накрая убеди доктор Рей да поиска пълно изследване, тъй като, и това беше типично, кръвната токсикология проверяваше само по-обикновените наркотици и алкохолни нива, а стиснатият Теди Браг не беше поискал да отпусне фондовете, необходими за такова тестуване, без някои дяволски добри основания, които Дарт не беше в състояние да представи.

Аби постави на бюрото пред Дарт компютърна разпечатка, един-единствен ред, подчертан с яркожълто. Когато прочете името, тялото му реагира така, сякаш беше взел таблетка ниацин — във всяка пора пламна огън. Кръвното му налягане се повиши толкова бързо, че почти не чу шепота й.

— Това е от нашите папки — каза тя, имайки предвид отдела за сексуални престъпления. — А това — подчерта тя — е от отдела за престъпления срещу личността. — Още един подчертан с жълто ред беше със същото име.

Той направи усилие да поеме въздух. Също като давещ се човек, който се опитва да дойде на себе си.

— Самоубиец, Джо, и предполагаем сексуален насилник. Доколкото мога да кажа, двете никога не са били свързвани — каза тя развълнувано, — което аз мога да обясня. Ние не разкриваме идентичността на предполагаемите насилници поради загубения процес за клевета в Ню Хейвън. Само арести и присъди. Този човек не беше арестуван — не разполагахме с достатъчно доказателства. — Тя спря за момент и после каза: — Познато ли ти е името, Джо? Спомняш ли си този случай? Помисли какво щяха да направят вестниците, ако им бяхме показали това — изгледа го тя, потупвайки папката. — Можеш ли да повярваш? — Почака, като беше сигурна, че той ще си спомни за името. И въпреки че това беше така, той все пак не каза нищо. Не знаеше какво да каже. Отчасти защото се чувстваше в състояние на физически шок. Тя изтълкува погрешно колебанието му. — Това е Ледения човек, Джо! Хайде! Ледения човек! И той е излетял по същия начин през прозореца, както и Стейпълтън. Какво е това? Съвпадение? Стейпълтън не беше първият. — От решителна важност при работа с поредица от престъпления беше да се разбере кой е първият в тази поредица. Аби, която също както Дарт вярваше, че имат работа с поредица, гореше от ентусиазъм поради откритието си. — Разбираш ли ме?

— Аз не бях водещият детектив, а вторият по случая с Ледения човек — информира я той. Буца задавяше гърлото му, болезнена буца. В този момент му беше ясно, че нямаше накъде да избяга, че можеше само да се крие. Нещата, за които се вярва, че са мъртви и погребани, неизбежно се връщат или символично, или буквално излизат от гроба си. Той не виждаше как може да й каже, да я помоли да върне папките и да забрави.

Ледения човек беше изпълзял обратно навън от гроба си. Част от Дартели наистина почувства облекчение, останалото беше в състояние на пълна паника.

— Ковалски беше водещият детектив — обясни той. — Аз бях вторият.

— Като стана дума за съвпадения — усмихна се тя, снишавайки гласа си, — Теди ще ни намери доказателства.

— Какво? — попита Дарт изненадан.

— Да, не е ли прекрасно? — каза тя, погрешно приемайки реакцията му като израз на ентусиазъм. — Той се съгласи да поговори с Ранкин и Хейт, след като обядват — да види дали можем да направим някакви сравнения със Стейпълтън и другите.

Триизмерният анимиран софтуер вече беше направил точно такава връзка — нищо чудно, че Браг се беше поддал на изкушението да изрови възможни връзки.

Дарт почувства, че не му достига въздух. Обливаха го ту горещи, ту студени вълни. Виеше му се свят. „Запази спокойствие“, напомни си той.

— Какво има, Джо? — попита тя предпазливо. — Мислех си, че ще се зарадваш. Връзката е очевидна.

Дарт се чувстваше като парализиран, беше като вцепенен — положението му беше критично. Той чу стъпките й, когато тя слизаше по стълбите и шумоленето на роклята й. Вдигна очи, но само за да види Аби.

Преценяваше козовете, с които разполагаше.

Тя постави нежно ръка на рамото му и това разсече възела. Той вдигна енергично глава към нея и я накара да трепне.

— Какво ще кажеш за една разходка?

Грижа прогони вълнението от лицето й. Тя избута стола си назад и се изправи.

Върху града се беше спуснал жесток студ в очакване на зимата, до която имаше все още повече от месец. Те вървяха към една пътека, която водеше надолу към реката. Минаха покрай няколко пушачи, а след това се озоваха сами в гората.

Той не знаеше как и откъде да започне.

— Аз бях вторият по случая с Ледения човек — повтори той. — Първият беше Ковалски, но той не струва нищо и всички знаеха това. Не искаха да възложат тази работа на Зелър, защото не бяха минали и няколко месеца, откакто беше загубил Лъки, и не беше същият. Но все пак се съветвах с него, защото тогава, както и сега, нямаше по-добър от него.

— Да, помня много от това — отрони тя тъжно. — Аз участвах пряко, защото това беше Азиатския удушвач, поради връзката със сексуалните престъпления, въпреки че тогава още работех в отдела за престъпления срещу личността.

— И така — продължи той, — въпреки че чисто технически бях номер две, случаят приключи в много отношения като мой.

— Нищо ново за разследване на Ковалски.

Те спряха, тя се облегна на дънера на едно дърво, а Дарт седна на забит в земята камък. Но той не се чувстваше свързан със земята, струваше му се, че плава. Продължи:

— Бил е намерен гол и замръзнал, както ще си спомниш, главата му смачкана от скока, никакви документи за самоличност. Натискът да се ликвидира случаят стана доста силен. Медийно блато. Общинските власти в ужас. Притиснаха Ковалски като тон тухли. Аз до голяма степен останах невредим. Продължих да се консултирам със Зелър. По това време той пиеше доста много и беше почнал да губи форма. Обичах го като баща — изповяда се Дарт, гърлото му беше стегнато. — Беше ми мъчно да го виждам такъв.

— Сигурна съм. — Тя го погледна продължително. — За всеки е трудно, Джо.

— В края на краищата Ковалски попадна на горещия стол, но поради връзките си получи добра протекция. Прекарваше повечето от времето си да защитава разследване, което в основата си не беше стигнало доникъде.

— Ако това представлява някаква утеха, Джо — каза тя, като продължаваше да го разбира погрешно, — сигурна съм, че при съществуващите обстоятелства ти си свършил работата си отлично.

— Аз? Не. Зелър беше този, който направи пробива.

— В смисъл? — Тя имаше този характерен за нея угрижен вид, който той познаваше много добре — сключени вежди, издадени напред устни, снишена брадичка. Ако беше чела тези папки, значи знаеше, че случаят никога не е бил пробит, а беше оформен просто като скачане.

— Зелър беше този, който го идентифицира. Той е скочил от един прозорец в нощта на онази страхотна виелица. Ударил се е силно и или е паднал, или се е търкулнал на улицата. Покрит от падащия сняг, той бил ударен от снегорин и избутан на три пресечки разстояние, където е останал под преспа три седмици. Когато най-после снегът се е разтопил, ние получихме в ръцете си Ледения човек.

Той се изправи, тя го последва и двамата заедно продължиха да навлизат в гората. Сиви и кафяви дънери, листа, които се мачкаха под краката им. Той не знаеше колко да й каже, но започваше да разбира, че всичко щеше да излезе наяве, че тайните принадлежат на миналото. „Ако не друго, помисли той, това е генерална репетиция за освобождаването ми от работа.“