Загледан в тъмното, Зелър просъска:

— Ти, глупако, го доведе тук. — И като не можеше да повярва, че това се е случило, додаде шепнешком: — Оставил си се да бъдеш проследен? Господи, боже мой!

Дарт почувства, че тялото му се свива. Не беше проверил дали някой не върви след него, умът му беше твърде много зает с опасностите на Парк стрийт.

Ръката на Зелър се отдалечи от револвера, направи знак на Дарт да го последва, без да вдига шум. Противниците изведнъж се бяха превърнали в партньори.

Отново.

Преходът като че ли беше напълно естествен. Дарт не го постави под въпрос. Като се олюляваше, Зелър се изправи на колене, грабна револвера, погледна над рамото си към Дарт и тръгна силно приведен близо покрай стенещите сушилни. Вдигна ръка и спря Дарт малко преди самия край. Посочи в ъгъла, където голяма мрежеста решетка закриваше един отвор. Сигнализира, че Дарт трябва да го покрива с оръжието си, докато той самият ще се придвижи първи и ще вдигне решетката за Дарт, който щеше да го последва и да влезе в дупката преди Зелър. Дарт на свой ред сигнализира, че вместо това той ще държи решетката за Зелър, но сержантът решително показа на бившето си протеже среден пръст. После вдигна показалеца си, с което като че искаше да каже „Готов ли си?“.

Дарт кимна. Той мина пред Зелър, с което за първи път му показваше гърба си. Придвижи се бавно към ъгъла на тази последна сушилня и предпазливо показа лицето си навън, само толкова, колкото да огледа пространството около този ъгъл, така че да бъде в състояние да отбранява мястото, където се намираха.

Дарт почувства топлото дишане на Зелър във врата си. Детективът подскочи, не беше очаквал това. Зелър сложи тежко ръка на рамото на Дарт и прошепна в ухото му:

— Името му е Алверес. Ти го видя по време на пожара. Той беше човекът в колата. Причината, поради която не убиваме този изрод, е, че просто ще го сменят с друг. А това ние не искаме. Разбра ли?

Дарт кимна.

Зелър хвърли поглед наоколо и се отдръпна внимателно. Върна се към ръчните сигнали — беше видял някого — а след това тръгна бързо към ъгъла с решетката.

Дарт, който чувстваше болка в сърцето си, огледа мястото около сушилнята. Човекът, който ги преследваше, изглеждаше объркан, той стоеше неподвижен в центъра на островчето. Беше въоръжен.

Зелър успя да отвори решетката, без да бъде чут поради боботенето на сушилните. Той даде знак на Дарт и Дарт го приближи, прибра револвера си в джоба и се плъзна безшумно по стоманената тръба, като използваше запоените в стената скоби. Зелър му подаде револвера и го последва, след като нагласи решетката на мястото й над себе си. Огнен дъжд от куршуми се посипа върху решетката.

Зелър потрепери и се сви както слизаше надолу по стълбата и въпреки че Дарт не видя кръвта, която се стичаше от рамото му, когато Зелър протегна ръка, за да поеме револвера, Дарт разбра, че е ранен. Зелър запали едно малко джобно фенерче при слизането си от последното стъпало и посочи канала — бетонна тръба, вероятно с височина четири фута. Той даде знак на Дарт да охранява тила, после се наведе и навлезе в клаустрофобичния тунел. Дъното на тръбата беше сухо. Само след няколко крачки, когато откъм входа се чу стрелба, Зелър изключи фенерчето. Алверес беше стрелял през решетката.

Решетката падна шумно върху циментовия под високо и далече зад тях.

Алверес беше проникнал.

Зелър изчака Дарт да го стигне и тогава го спря. Той намери ръката на детектива и я сложи върху една студена метална скоба. Дарт протегна напред крака си и почувства как се плъзга в нищото. Тръбата свършваше тук. Той се сниши и започна да се спуска, използвайки стълбата от скоби. Когато скобите свършиха, той стъпи във вода, толкова студена, че пресече дишането му. Сержантът светна с фенерчето си само веднъж, насочвайки светлината към един голям извит каменен свод, от който капеше вода и който беше покрит със зелена тиня. Водата, в която бяха нагазили, беше черна като смола. Дарт чу шума от припкащи плъхове, но не му обърна внимание — не искаше да мисли за това, че се намира в канал с неколкостотин обезпокоени плъха в краката си. Зелър дръпна Дарт и тръгна пред него. Зад себе си двамата чуха тропането на обувки върху цимент.

Като се опираше с лявата си ръка в стената на тунела, Дарт следваше шума, който Зелър вдигаше при газенето си във водата. Явно сержантът познаваше този изход, защото се движеше напълно уверено в тъмнината. Глезенът на Дарт, смразен от водата, се чувстваше малко по-добре.

Когато бяха изминали двадесетина ярда, Дарт чу как Алверес изруга, а веднага след това и шум от тежко падане — той беше паднал след края на тръбата в по-големия тунел. Разгневен, Алверес изстреля един откос с полуавтоматичното си оръжие. Дарт само чу страхотното свистене край себе си.

Алверес ги следваше упорито. Надеждата на Дарт, че може би се е контузил, се изпари.

Стената свърши и лявата ръка на Дарт увисна в пространството.

— С-с-ст! — изсъска Зелър, обръщайки главата си наляво.

Дарт пипнешком преодоля завоя и навлезе в подобен тунел и двамата потеглиха отново. Стана му ясно, че тази подробност от пътя беше една от типичните за Зелър хитрини. Алверес щеше да бъде принуден да направи избор — дай боже неправилен.

Той и Зелър останаха в този свързващ тунел няколко минути преди да тръгнат вдясно, те следваха разположението на жилищните блокове над себе си. По всичко личеше, че бяха загубили Алверес — десет минути по-късно Зелър спря и двамата се ослушаха напрегнато. Зад тях беше тихо. Само плъхове. Краката на Дарт бяха безчувствени и той усещаше как студът прониква в костите му. Зелър тръгна.

Взеха още един десен завой и нагазиха в по-плитка вода и това продължи петнадесет минути, след което Дарт чу пред себе си малък водопад. Зелър го изчака отново. При спирането си Дарт чу един по-дълбок шум отвъд малкия водопад и за първи път погледът му забеляза някакъв далечен сив кръг в центъра на тъмнината, в която беше преживял четиридесет равни на цяла вечност минути.

След малко стигнаха до източника на това сиво петно. Водата, в която се движеха, се изливаше от края на канала и падаше върху маса от лед по-надолу. Реката се разстилаше пред тях, очертана от голите клони на сънливи дървета и навлизаше в балдахин от ниско надвесени облаци, които отразяваха убития кехлибарен блясък на спящия град.

— Не можем да вземем такси. Биха могли да предвидят такова нещо, може би даже подслушват със скенер. Не е необходимо човек да бъде гений, за да се досети, че вземане на клиент край реката по това време на нощта ще означава, че става дума за нас. — Зелър поведе Дарт по брега на реката. Дарт чувстваше глезена си почти нормално.

— На Чартър оук бридж беше ти — каза Дарт след него.

Без да прекъсва хода си, Зелър кимна:

— Да. Трябваше да разбера какви са намеренията ти. А освен това беше замесена Гини и онази другата — Ланг — и беше ясно, че имаме проблеми.

— Алверес?

— Чужденец. Нает, за да ми пречупи коленете — вече и твоите. Да ни накара да си затворим устата. — Той поведе Дарт след себе си през някакви храсти, които се закачаха по дрехите им, а след това отново по брега. — В продължение на месеци успявам да му избягам. Но след като и ти участваш в картината, струва ми се, че ще потърсят допълнителна помощ. — Добави загрижено: — Чух, че е нает стрелец.

— Това едва ли може да се нарече пречупване на колене.

— Разликата между един единичен огън и огнен кръг се състои в навременен скок.

— Нает от кого? Проктор? — попита Дарт.

— Относно теб мога да кажа едно нещо, Айви — пиши си домашното.

Вървяха мълчаливо покрай силните светлини на електростанцията и накрая стигнаха до Чартър оук бридж. Изкачиха същите стъпала, където Дарт беше забелязал Зелър, и след минути бяха на моста.

— Колата ми е в южния край — напомни Дарт тъжно.