— Вие не знаете нищо — изсъска Мартинсън злобно. Уърнзър леко докосна ръката й. Тя изгледа свирепо адвоката си и го прекъсна при опита му да говори. — Не, Бърни. Аз сама ще си изкопая гроба, все пак ти благодаря.

— Наистина аз не мисля, че… — предприе нов опит Уърнзър.

— Тихо — сряза го тя, принуждавайки го да мълчи и предизвиквайки силното му изчервяване. На Дарт каза: — Някога да сте се занимавали с жертва на сексуално насилие, господин детектив? Физическо насилие? Имате ли представа с какъв случай имате работа тук? Разбирате ли травмата — нелечимото увреждане, причинено на една жена, а и на момчета също така — чрез такова насилие? Разбирате ли? Тялото на някой друг вътре в теб… болката… болестта… Някой те удря… лигави се с теб и те унижава…

— Ариел! — опита се да я спре Уърнзър.

— О, затваряй си устата! — кресна му тя.

Дарт обясни с развълнуван глас:

— Беше прострелян пет пъти, като последният куршум прониза черепа му точно под лявото око и го уби.

Игнорирайки го, тя продължи:

— Ами ако притежавахте знанията, способността да намалите сексуалното насилие — изнасилванията — с десет процента? Насилията срещу съпруги и деца с двадесет на сто? Шестдесет на сто? Ами ако съзнавате какви са възможностите ви? Ами ако правителството при цялата му баналност е постановило система от правила, толкова ограничителни, бавни, толкова трудно преодолими, че си разбрал, че ще минат може би десетилетия, преди да успееш да представиш тази технология на пазара? Какво тогава? Ще седиш и ще чакаш? В тази държава всеки дванадесет секунди бият жена. — Тя погледна своя „Ролекс“. — Откакто сме седнали тук, срещу повече от десет жени е вдигнат юмрук. Ще чакате ли да минат десетилетия, ако сте на мое място?

Десетки образи на Зелър наводниха съзнанието на Дарт.

— Уолтър Зелър разкри вашата обработка на документацията по клиничните изпитания. Той разкри фалшификациите на фактите, извършени от Проктор. В резултат от тези разкрития той беше преследван, животът му беше под заплаха денем и нощем в продължение на повече от дванадесет месеца…

Прекъсвайки го, тя повиши ядно тон:

— Кой сте вие? Слушате ли какво ви говоря? Чувате ли какво казвам? Е, и какво, ако съм променила нещо от бумажната работа? Точно това беше — бумажна работа!

— Ариел, аз трябва да се намеся — направи опит Уърнзър.

— Млъкни, Бърни. При всички случаи ти се плаща. — Обръщайки се към Дарт, тя продължи: — Бих ли изкарала латерина на пазара въпреки не съвсем идеалните резултати? Разбира се, че бих. — Кръстосвайки погледа си с неговия, тя додаде: — Аз ще го направя, ако имам тази възможност. Предпочитам да спра петнадесет, двадесет, тридесет процента от тези зверове пред това да стоя на едно място, без да предприемам нищо. Всеки дванадесет секунди, не забравяйте това. И бих ли прибегнала до такова средство поради алчност? Не. Заради науката, детективе! Заради жертвата. Всяко ново поколение латерин, което сме усъвършенствали, показваше от пет до седемнадесет процента подобряване на качествата. Но при съществуващите правила няма начин за тестуване. Не можете да пробвате латерина върху плъхове и маймуни! С кого се шегувате? Това е отклонение в човешкото поведение — и до голяма степен генетичен дефект. Знаете ли кой трябва да се намира в тази стая, кой трябва да бъде тук вместо мен? Държавната администрация по лекарствата. — Тя кимна. — Можете да бъдете сигурен, те трябва да са на този стол. Не аз. Виновна ли съм, че се опитвам да направя нещо? Да. И се гордея с това.

— За действията си ще отидете в затвора — изгледа я Дарт. — Но в случай, че ни съдействате, както господин Уърнзър ще ви обясни, във вашия случай ще се вземат под внимание специални съображения.

— Не ми трябват специалните ви съображения. Колко мъртви жени, бити съпруги, изнасилени деца са равни на един Уолтър Зелър? Кажете ми как да съставя уравнението. Зелър многократно нарушаваше закона. Накрая той извърши убийства…

— Убиецът сте вие — кресна силно Дарт и веднага съжали за избухването си. Той се овладя, погледна я в очите и продължи: — Вие подправихте данните, резултатите от изпитанията, а след това се опитахте и накрая успяхте да убиете човека, който разкри измамата ви. Вие, не Проктор, не неговото физическо оръдие, вие.

Устните й се раздвижиха, но не последва никакъв звук. Най-накрая тя проплака:

— Това е важна работа.

Настъпи тежко мълчание. Гърдите на Мартинсън започнаха да се повдигат от силното напрежение. Дарт се чувстваше целият плувнал в пот.

Той започна пак:

— Не можете да съпоставяте едното с другото. Няма да стане така. — Почувства, че се размеква. Двадесет процента по-малко сексуални насилници? Беше ли това възможно?

Тя го погледна уморено.

— Правете това, което сте длъжен да правите, детективе. Всички ние правим това, което чувстваме, че сме длъжни да правим. Аз ще се възползвам от моите възможности. — Замълча, погледна към измъчвания от недоволство Уърнзър и отново към Дарт. — Искате ли да ви кажа нещо? Не забравяйте, че съдебните заседатели са мъже и жени. В тази страна не съществува състав, който ще ме осъди за това, което съм извършила. Зелър извърши убийства, не аз. Един отчаян човек, повлиян от загубата на жена си. Аз се опитвах да помогна на тези, които той убиваше. На тях им трябваше тази помощ — това е документирано — и по тази причина те участваха в изпитанията. — Тя отново погледна към Уърнзър.

Дарт информира адвоката:

— Тери Проктор ще свидетелства срещу вашата клиентка. Може би ще трябва да имате това предвид.

— Остани си на мястото, Ариел — посъветва я Уърнзър.

Тя се изправи, макар и не енергично. Оправи с ръка костюма си и като срещна погледа на Дарт, отрони тихо:

— Опитвах се да помогна за решаването на важен социален проблем. Ако искате, можете да ме осъдите за това.

Премина покрай него и излезе.

Дарт не направи нищо, за да я спре.

— Казаха, че си гений — информира я Дарт.

Двамата се разхождаха.

— Ами добре, това показва, че най-после ченгетата са разбрали истината — пошегува се Гини.

Дарт изпитваше неудобство, че трябваше да върви с превързана ръка — не беше се замислял върху това колко много вървенето зависи от движението на ръцете. Глезенът му беше в достатъчно добро състояние за тази екскурзия, въпреки че от време на време се обаждаше остра болка. Помолила го беше да се видят, а той беше в настроение, което не му позволяваше да й откаже.

Тя откри едно високо място, обърната на север скала, и те кацнаха там, загърнати в зимните си палта. От дишането им се образуваше пара. Дарт беше силно развълнуван. Следобедното слънце беше забулено от облаци.

Тя въздъхна:

— Странно беше това, което направихме. — Той помисли, че тя говори за акцията при „Роксин“, но не беше сигурен.

— Да.

По начина, но който тя прехапваше устната си, Дарт можеше да разбере кога е развълнувана.

— Как си с Аби? — попита тя, като с въпроса си не го изненада ни най-малко. Беше очаквал на каква тема щеше да бъде този разговор.

— Защо?

— Държа да знам.

Той поиска да попита още веднъж защо, но се отказа.

— Как съм аз или как сме ние?

— Има ли ние?

— В много голяма степен.

— Това е част от което искам да знам — каза тя.

— Няма да се върне при мъжа си, ако питаш за това. В крайна сметка това, че изобщо беше мислила върху едно подобно завръщане, беше заради децата — и аз мисля, че тя е много наясно, че ако пожертва себе си в името на децата си и завърши трагично, тогава това може би ще бъде по-лошо за децата, отколкото сега съществуващото положение.

— А ти?

— Знаеш, че не е лесно.

— Мога да го направя по-лесно — погледна го тя. — Майкъл, сигурна съм, че си чувал за Майкъл, ме помоли да отидем заедно в Хампшър. Това ме съблазнява поради възможността да започна всичко отначало. Разбираш… И мога да си върша компютърната работа, където и да се намирам — няма защо да бъда в офис. Но част от мен все още се държи за нас двамата — все още продължава да мисли, че бихме могли да предприемем нов опит — и ако ще направя това, необходимо е да отстраня тази част. Дължа това на Майкъл. Не мога да водя един живот и да се надявам за друг.