— Няма да излезе от мен — обеща Дарт. — Не съм дошъл, за да ти повдигам поличката.

— Джо — изрече Проктор сериозно, като се наклони напред и заговори тихо. Дарт се запита дали в офиса нямаше скрит магнетофон. Донякъде той се увери, че това е така, когато Проктор посегна към дистанционното управление и върна обратно музиката, за да прикрие гласа си. Момчета като Проктор смятаха себе си за важни личности. Истинските важни личности никога не изразяваха това. — Няма да повярваш какви поверителни договори трябва да подписваш. С текст от двадесет страници. При много от тях над петдесет. — Изглеждаше, че този обем беше за Проктор източник на гордост. — Няма да повярваш, ако ти кажа какви са наказанията — при някои случаи седемцифрени суми. Аз съм законно и морално задължен да държа ципа между устните си затворен — това е всичко. — Нито един от килограмите му не съдържаше морал. — Същото важи и за хората, които работят при мен. Това е една от причините, поради които получаваме много пари. Хората идват при нас, за да не се вдига шум. Ясно? Съжалявам.

— Значи даже ако искаш да ми помогнеш, не можеш — изпробва Дарт.

— Разбира се, бих желал да помогна.

— Това са глупости. Нека ти кажа нещо, Проктор. Ако трябва, ще дойда тук с призовки.

— Ще трябва — кимна Проктор с още една театрална усмивка, видимо неповлиян.

— Нищо ли не можеш да ми кажеш?

— Съжалявам.

Дарт видя в очите на Проктор съпротива. Той не искаше Дарт да разполага с тази информация. От упоритост или поради вина?

— Намирам се в положение, при което не трябва да коментирам нищо, Джо. Бих искал да мога да ти помогна. Ясно? Съжалявам.

— Какво може да накара някого да изостави една приятна, добре платена работа само след няколко месеца? — попита Дарт. — Това не е разумно.

— Казах ти: доколкото мога да разбера, той просто не беше готов за това. Ние работим доста по-различно от вас, момчета. Разбира се, плащаме добре и затова изискваме лоялност, преданост, внимание по отношение на подробностите. Според мен на Уолтър му трябваше повече време. Трябваше му повече време, за да скърби за смъртта на жена си — това е моето мнение.

— Казваш, че причините са били лични.

— Абсолютно.

— Нищо, което да има връзка с работата му — натисна Дарт.

Проктор явно се чувстваше неудобно.

— Можеш да отговориш на този въпрос — подкани го Дарт.

Проктор блесна с пластмасовата си усмивка.

— Искаш ли да ми кажеш по какво работиш, Джо? В какво се състои интересът ти към Зелър?

— И двамата ли се интересуваме от Зелър? — попита Дарт.

— Ние изпълняваме необходима функция. Помагам ти и те облекчавам, все едно дали признаваш това, или не.

— Ти нарушаваш законите, за да постигнеш целите на клиентите си. Ние поддържаме същите тези закони.

— Ние нарушаваме малките закони — тези, които ти би искал да нарушиш. Задържане? Заповеди за претърсване и арест? Ние рядко се стремим към уреждане на въпросите по съдебен ред. Правим това, за което ни плащат да правим.

— Да нарушавате закона.

— Съвсем не. Ти знаеш това, Джо. Ние играем в общоприетите граници. Ако не беше така, щяхме да бъдем без работа. Ти знаеш това.

— Няма да ми помогнеш със Зелър? — попита Дарт.

— Не мога. Не че не искам.

— Ами ако те призова в съда и до медиите изтече…

— Заплашваш ли ме, Джо?

— Предупреждавам те, Тери — изсъска Дарт, който никога преди това не се беше виждал с този човек. — Предпочитам да бъда с ръкавици, но ако те се изхлузят… Искам да знаеш, че се отнасям много сериозно към тази работа. Не говорим за заснимане на спалнята на нечия невярна съпруга.

Това попадна в целта. Проктор повдигна рамене и се отпусна в креслото, лицето му беше червено, юмруците и челюстите стиснати.

С гневен глас той изломоти:

— Не бъди задник, Дартели. Не ти отива.

— Трябват ми отговори.

— Няма да ги получиш тук.

— Ще ги получа.

— Ще видим.

На връщане Дарт намери монетен автомат и позвъни на Гормън.

— Трябва ми списък на клиентите на една охранителна фирма в града. Можеш ли да ми го обезпечиш?

— „Проктор секюрити“?

— Можеш ли да го направиш?

— Мога да идентифицирам всички депозити и да ги проследя до банковите сметки. Това задоволява ли те?

Дарт му съобщи времето, през което Зелър е работил при Проктор.

— Ще стигнем ли донякъде? — попита Гормън с надежда.

Дарт вече беше разбрал, че част от причината, поради която този човек вземаше участие в такива неща, беше вълнението, което получаваше от работата.

— Ще стигнем донякъде — отговори Дарт. Но колкото повече приближаваме, толкова по-лошо изглежда.

— Казвам ти — обърна се Теди Браг към Дарт, който седеше в задръстения офис на съдебната медицина. — Това е особена наука или като нищо може да се окаже такава, така че, ако пропусна нещо, веднага се обади, тъй като никак не искам да обяснявам всичко от самото начало.

Дарт се чувстваше неловко. В зачервените очи на Браг се четеше силна възбуда. Той показа широка усмивка, която излагаше на показ всички коронки на зъбите му. В последно време Браг не беше се усмихвал по никакъв повод. Кожата му беше придобила малко повече цвят. Сам беше дошъл при Дарт, нещо нечувано за него. Във високопарен стил беше заявил как Дарт трябва да му благодари за цялото разследване, защото без него не би узнал това, което знае, а сега, когато знаеше това, което знаеше, той знаеше, че това е важно.

— От решителна важност — беше казал той.

Дарт го беше съпроводил до края на коридора със свито сърце. Никога не беше виждал Браг такъв.

— Изглеждаш по-добре — подхвърли Дарт.

— Чувствам се по-добре. — Той посочи една металическа кутия в ъгъла на офиса, която поради всички други неща Дарт беше пропуснал да забележи. — Кислород — каза той, — добрият стар кислород — или нов кислород фактически. — Той се усмихна отново, показвайки изкуството на зъболекаря си.

— Нека изясним това — предложи Дарт, забелязвайки отворената кутия цигари на бюрото. — Продължаваш да пушиш, но сега вземаш и кислород.

— Лекарю, излекувай себе си.

— Но ти не си лекар, Бъз.

— Ти си гледай работата. Има полза. Не се заяждай. Внимаваш ли?

— Да.

Той подаде на Дарт фотокопие от една страница, която съдържаше много номерирани кутийки.

— Пълната кръвна картина, която ти трябваше. Харолд Пейн.

— Какво ни говори това? — попита Дарт.

— То говори на мен. Аз говоря на теб — отговори той арогантно. — Това, което говори на мен, е, че твоето момче е било с недостатъчно андроген. Всичко останало е наред.

— Андроген?

— Мъжки хормони. Тестостерон и компания. Твърдостта на ерекцията.

— По-полека, Бъз.

— Ние даже не сме започнали още. Казвам ти, това е вълк в овча кожа. Това е нещото, за което човек като мен живее.

— Андроген — повтори Дарт. Той си извади бележника.

Като забеляза това, Браг каза:

— Ти си добро момче. Сега разбираш за какво става дума.

— За какво става дума? Или може би имаш намерение най-напред да ме прекараш през двегодишен медицински курс?

— Без остроумия — предупреди го Браг. — Повечето хормони могат да се категоризират като пептиди или липиди. Пептидите представляват вериги от аминокиселини, липидите са мазнини. Стероидите спадат към липидите. Чуваш ли ме? Стероидите. Успях ли вече да те заинтересовам? И мъжете, и жените притежават ендокринни системи, които отделят естрогени, които възприемаме като женски хормони, и андрогени, мъжките хормони, в различни количества. Тези количества контролират развитието и зрелостта на половите органи, окосмеността, гърдите, гласа — човешката сексуалност. — Той продължи възбудено: — Слушай сега много внимателно! Мнозина наричат това също така психология на пола, защото много от пептидите имат връзка с психологическата активност. Това е деликатен и важен баланс, който обуславя размножението на всички видове. Един пептид представлява верига от аминокиселини — удължаваш веригата и това нещо става протеин. В по-късата си версия действа като хормон. На атомно ниво съществуват някои очарователни неща — но аз ще ти спестя това, освен ако не проявиш интерес.