— Но адресите! Какво ще кажеш за адресите?

Тя кимна.

— Втората отказана полица е била с адрес Батълс стрийт, адреса, който ти ми даде.

— По дяволите! — И тримата самоубийци — Стейпълтън, Лорънс и Ледения човек, по един или друг начин бяха виновни в насилие срещу жени. И ако някой беше взел на прицел тези насилници и искаше да ги превърне самите тях в жертви, сега Дарт виждаше два ясни начина да го открие: мъже, осъдени за сексуални престъпления, и мъже, имащи връзка с бити жени. Тази мисъл го изпълваше с напрежение и вледеняваше пръстите му. „Зелър?“, запита се той отново. Обърна се към Гини: — Можеш ли да ми дадеш списък на други жени?

— Пострадали жени?

— Да.

— Мога да се опитам.

— Не искам да имаш неприятности.

— Това не е законно, ако това искаш да кажеш.

— Бих могъл да призова свидетели.

— При условие, че разполагаш с няколко години, би могъл, да. На мен ми се струва, че ще бъде отречено съществуването на какъвто и да е подобен списък — в края на краищата това се свежда до форма на дискриминация. Твърдят, че жената има избор и може да напусне мъжа, който постъпва така с нея — че оставането й е доброволно. Това е все същият стар аргумент „тя иска това“. Те игнорират психологическите фактори, наличието на деца и семейства — чисто варварство.

— Ако можеш да ми направиш тази услуга, тогава поне ще разполагам с такъв списък, докато се занимавам с призоваването. Но не искам да поемаш никакви рискове, Гин. За мен е важно да разбереш това. — Той знаеше, че това е видът предизвикателство, за което тя живееше — да нападне една компютърна система и да задигне информация, но веднъж вече тя беше арестувана и осъдена — повторна простъпка би довела до много по-сериозни последици.

— Искам да помогна, Дарт. Не ме питай защо, тъй като не знам съвсем точно. Може би се чувствам виновна за това, че се разделихме. Може би бих искала да видя двама ни отново заедно. Не искам да мисля за всичко това. Искам само да помогна.

— Това ме кара да се смущавам — това, че ми помагаш.

— Ти ме помоли да направя нещо за теб.

Искаше ли той да й бъде длъжник? Налагаше се впечатлението, че нещата се движат точно в тази посока и това го караше да се чувства неловко.

Тя въздъхна:

— Тревожиш се за мен. Колко мило.

Той не можеше да каже дали това беше сарказъм или откровеност и се попита кога беше загубил способността да забелязва такива нюанси. „Хората се сближават дотам, че се отчуждават един от друг“, помисли той, чудейки се дали всяка връзка не беше обречена, преди да е възникнала, и чувствайки дълбоко в себе си болка.

Джо Дарт се прибра вкъщи, за да прекара остатъка от празника сам. Опита много телевизионни канали, но не намери нищо, освен глупави комедийни сериали, в които всички бяха с костюми, и черно-бели рисувани филмчета със зловещи звукови ефекти.

След две бири той мобилизира психическата си енергия, която му беше необходима да позвъни на Аби Ланг. Тя отговори след третия сигнал и той я попита дали е заета, а тя смотолеви, че не чак толкова и попита за какво става дума.

— Разбираш ли нещо от костюми? — попита я той.

Заедно се отправиха с колата към Тринити колидж в търсене на най-добрия костюм. Дарт беше шофьорът. Аби отпиваше от един термос, настроението й ставаше все по-ведро след всяка измината миля. След един час с това нейно занимание тя се плъзна близо до него и двамата заприличаха на двама тийнейджъри, които се возят с лодка по река Мейн. Когато някой от двамата забелязваше костюм от висока класа, Аби изскачаше от колата и го заснемаше с един „Полароид“, използвайки камерата на Дарт, която му служеше за местата на произшествие. След това тя подреждаше фотосите пред себе си на арматурното табло, докато в един момент неволно чукна бутона на вентилатора и всичко се разхвърча.

Висока оценка получи един фосфоресциращ скелет, едно чудовище със зелена коса и огромен, осеян с брадавици нос спечели място в първата петица, както и една гигантска костенурка. Но венецът на победата отиде у една група от седем студенти, всеки от които представляваше стрък зелен асперж, като всички бяха завързани заедно със син колан, все едно бяха стегнати в ластик. Като решиха, че седем движещи се стръка не могат да бъдат спрени, двамата се отправиха към жилището на Аби в търговската част на града, като целта беше Дарт да получи възможност да участва в консумацията на съдържанието на термоса.

Квартирата се намираше недалеч от жп линиите в ничия територия отвъд Бъркли бридж, част от града, която му беше непозната. Беше на втория етаж на една стара фабрика и дотам се стигаше с тромав товарен асансьор, който миришеше на дървени стърготини и загрети електрически мотори, което създаваше у Дарт впечатлението, че влиза в изоставена сграда. Но от другата страна на стоманената врата на апартамента се намираше един свят в пълно владение на Аби. Тя беше изциклила дъсчените подове и им беше върнала светлия цвят, и за таван беше окачила седем бяло-зелени-сребърни парашута. Голямото открито пространство светеше с мека дружелюбна светлина. Бели преградни стени отделяха кухнята вдясно и една баня, няколко отделени спални, офис и килер вляво. Точно насреща тумбеста печка за дърва служеше за фокусна точка на ленена гарнитура с възглавници на зелени райета, към това се прибавяха два шезлонга и един чудноват шахматен комплект, който тя използваше като странично шкафче.

— Играеш ли шах? — я попита той, докато палеше печката по нейна молба.

— Да. И бридж, и тенис. И волейбол, ако е на пясъчен корт. Вече не мога да играя на закрито.

— Къде са децата?

— Оставих ги при една приятелка — отговори тя. И добави: — За през нощта.

Дарт почувства отговора й чак до пръстите на краката си.

— Преимуществото ми — продължи тя, — което произтича от факта, че съм отдел, състоящ се от един човек, е в това, че мога да си определям сама работното време.

Той чу как тя разбъркваше питиетата. Имаше чувството, че някак си се е поканил да остане с нея, без това да е намерението му. Или може би е? Основното беше, че се чувстваше неуверено, излегнат на шезлонг под един парашут с пращящ пред него огън и една жена четири или пет години по-стара от него, която малко по-нататък в една кухня приготвяше питиета.

— Това ще ти хареса — обади се тя.

Беше си свалила пуловера и разкопчала горните две копчета на блузата си. Освободила се бе от обувките си и той можеше да види как пръстите на краката й се движат нервно, когато тя зае съседния шезлонг и постави на масата поднос с кана и двете им пълни коктейлни чаши. Върху книжните салфетки имаше рисунки на Гари Ларсън, а върху сламките надпис: „Казино Кактус Пийт, Джакпот, Невада“. Дарт се почувства обезоръжен.

Тя стана от мястото си и пусна компактдиск с изпълнения на китара. Той отпи от питието, което беше много силно, и почувства, че се отпуска.

— Това, което ти направи за Люилън, беше хубаво — промълви тя с поглед, отправен към пламъка. — Това, че убеди майката да отстъпи за зайчетата. Ченге, което се занимава с убийства, а в същото време има и сърце, ето едно ново понятие.

Той почувства, че се изчервява.

— Просто ми се стори, че е разумно, това е всичко.

— Не е необходимо да се извиняваш. Нямам намерение да издевателствам. Мисля, че е трогателно.

Опитвайки се да не мисли по този въпрос, той додаде:

— Тя е толкова… малка? Не знам как да се изразя.

— Невинна? — попита тя.

— Точно това исках да кажа, да. Но тя не е, нали?

— Не. Не е, благодарение на Джери Ло.

— Не бих могъл да върша твоята работа.

— Всеки си намира призванието.

Той искаше да я попита как така е попаднала в този отдел, но откри, че не му се ще да узнае. Възхищаваше й се. Изпитваше известен страх. Можеше ли той да има връзки с лейтенант?

— Силничко е — каза той за питието.

— Можеш да се справиш — отвърна тя, отпивайки едно добро количество, раздвижвайки отново пръстите на краката си.