Литмир - Электронная Библиотека
Содержание  
A
A

Усмихнах му се. Исках да премахна тревогата от лицето му.

— Здравей — тихо казах аз.

— Здравей — отвърна той.

И после осъзнахме, че всички ни гледат и слушат. Старк се прокашля, придърпа стол и прошепна:

— Дарий и Ленобия вече са на летището. Аз ще ви закарам с джипа. — Той се огледа и аз видях, че част от напрежението

изчезна от лицето му. — Предполагам, че сте изпратили Хийт да си ходи у дома?

— Да си вземе паспорта — обяви Стиви Рей.

Това, естествено, предизвика лека суматоха на нашата маса. Въздъхнах, изчаках бурята да утихне и когато всички най-после млъкнаха, казах:

Да, Хийт идва с нас. Точка.

Афродита озадачено повдигна едната си руса вежда.

— Мисля, че има логика да вземеш кръвната банка със себе си. Дори стрелецът със злобната физиономия ще трябва да се съгласи с това.

Казах „точка“, защото няма да говоря по този въпрос. И не наричай Хийт кръвна банка.

— Не е учтиво — допълни Стиви Рей.

— Ухапи ме, ако можеш — без да мисли, каза Афродита и Близначките моментално започнаха да се кикотят.

— Стиви Рей няма да идва с нас — прекъснах веселието им аз. — Това означава, че когато образуваме кръг, Афродита ще представлява духа.

Близначките млъкнаха. Всички се втренчиха в Стиви Рей.

— Онези червени новаци може да не бъдат спасени авторитетно отбеляза Деймиън.

— Знам, но ще опитам още веднъж.

— Хей, направи ми една услуга — провикна се Афродита. — Внимавай да не те убият. Отново. Убедена съм, че това ще бъде обезпокоително тревожно за мен.

— Няма да ме убият — отвърна Стиви Рей.

Обещай ми, че няма да отидеш там сама — обади се Джак.

— Трябва да обещаеш — съгласи се Старк.

Аз не казах нищо. Вече не бях толкова уверена, че само аз знам правилния начин да се правят нещата. За щастие мълчанието ми не беше забелязано, защото в същия миг влязоха червените новаци и всички в столовата отместиха погледи от нас и се вторачиха в тях и защушукаха.

— По-добре да проверя как са. — Стиви Рей стана и ни се усмихна. Побързайте и свършете работата там, за да се върнете по-скоро тук. — Тя ме прегърна и промълви: — Ти ще постъпиш правилно.

— Ти също — прошепнах аз.

Стиви Рей се отдалечи от мен и се залови с червените новаци, които ни махнаха, докато се строяваха в редици. Тя се държеше съвсем нормално и им говореше така, сякаш те не влизаха в столовата за пръв път, откакто бяха умрели. Червените новаци веднага започнаха да се отпускат, без да обръщат внимание на погледите и шушукането.

— Стиви Рей е добър водач — изразих аз на глас мислите си.

— Дано това не й донесе неприятности — добави Афродита. Погледнах я и тя сви рамене. — Някои хора… особено злите неживи… не могат да бъдат водени.

— Тя ще постъпи правилно — повторих аз думите на Стиви

Рей.

— Да, но дали те ще постъпят правилно?

Нямах отговор на този въпрос.

— Готови ли сте? — попита Старк.

— Да — отговорих аз.

Останалите кимнаха, взехме чантите си и тръгнахме към вратата. Старк и аз вървяхме най-отзад.

— Здравей, Зоуи.

Гласът на Ерик ме спря. Старк остана до мен и изпитателно се втренчи в бившето ми гадже.

— Здравей, Ерик предпазливо отвърнах аз.

— Желая ти успех.

— Благодаря. — Бях приятно изненадана от неутралното му изражение и отсъствието на лепката Венера до него. — Ще останеш ли в училището да преподаваш театрално изкуство?

— Да, но само докато намерят нов преподавател. Затова ако не съм тук, когато се върнеш, исках само да знаеш, че… — Той погледна Старк и после отново мен. Желая ти успех.

— Добре. Благодаря ти още веднъж.

Ерик кимна и бързо излезе от столовата. Вероятно се запъти към трапезарията на преподавателите на горния етаж.

— Беше малко странно, но мило от негова страна — отбе-лязах аз.

— Той преиграва рече Старк и ми отвори вратата.

— Да, ясно ми е, но се радвам, че Ерик каза нещо мило, преди да заминем. Мразя непохватното държане на бивши гаджета.

— Това е още една причина да се радвам, че практически не съм ти гадже.

Другите от групата вървяха няколко метра пред нас, затова имахме малко време насаме. Тъкмо се мъчех да преценя дали забележката му граничеше с ненавист или не, когато той неочаквано попита:

— Всичко ли беше наред, докато спеше? Събуди ме веднъж.

— Всичко беше наред.

Старк се поколеба и добави:

— Не си пила от Хийт.

Това не беше въпрос, но аз отговорих, въпреки че гласът ми прозвуча по-остро, отколкото възнамерявах.

— Не. Чувствах се добре и не беше необходимо.

— Ще разбера, ако го направиш.

— Може ли да не говорим за това точно сега?

- Да, добре. — Повървяхме още малко и преди да стигнем до паркинга, Старк забави крачка, за да останем насаме. — Сърдиш ли ми се?

— Защо да ти се сърдя?

Той повдигна рамене.

— Ами, първо виденията на Афродита. Тя те е видяла в сериозна беда, но мен или ме вижда, или изобщо не ме вижда. А сега пък и Хийт ще идва с нас в Италия… — Гласът му заглъхна. Изражението му беше отчаяно.

— Старк, виденията на Афродита може да се променят. Правили сме го няколко пъти. Веднъж лично за мен. Ще променим и удавянето. Всъщност вероятно ти ще го промениш. Ти няма да позволиш да ми се случи нищо лошо.

— Въпреки че имам проблем да излизам на слънчева светлина?

Изведнъж разбрах защо заплахата за живота ми го безпокои толкова много… Старк мислеше, че няма да бъде до мен, когато се нуждая от него.

— Ще измислиш начин да се погрижиш да съм в безопасност дори да не можеш да бъдеш е мен физически.

— Наистина ли го вярваш?

— С цялото си сърце — искрено отговорих аз. — Няма друг вампир, когото бих искала за мой воин. Имам ти доверие.

Старк придоби такъв вид, сякаш от плещите му се смъкна товар от милиони килограми.

— Хубаво е да чуя, че го казваш.

Спрях и се обърнах с лице към него.

— Щях да ти го кажа и по-рано, но мислех, че го знаеш.

— Да, тук. — Той посочи сърцето си. Но и ушите ми трябваше да го чуят.

Отпуснах се в прегръдките му и притиснах лице до врата му.

— Имам ти доверие.

Благодаря, милейди — промълви Старк и ме прегърна със силните си ръце.

Отдръпнах се от него и се усмихнах. Изведнъж Калона ми се стори много далеч, тъй като Старк запълваше настоящето ми.

— Ще измислим решение и ще се справим заедно… воин и

дамата на сърцето му. -

— Точно това искам — заяви той. — Останалото да върви

по дяволите!

— Да. Всички и всичко друго да вървят по дяволите! — съгласих се аз. Отказах да мисля за Калона. Той беше грамаден, страшен и озадачаващ. Старк беше надежден и сигурен. Хванах ръката му и го дръпнах с мен към джипа. — Хайде, време е да отиваме в Италия.

ТРИЙСЕТ И ВТОРА ГЛАВА

Зоуи

— Венеция е седем часа преди нас — обясни Ленобия, която ни чакаше пред контролно-пропускателния пункт на охраната за важни пътници. — Щом кацнете там, ще бъде късно следобед. Опитайте се да спите колкото е възможно повече в самолета. Висшия съвет ще се събере, след като се стъмни, и трябва да бъдете там свежи и съсредоточени.

— Как ще се справи Старк със слънчевата светлина? — попитах аз.

— Уведомих Висшия съвет за потребностите му. Те ме увериха, че той ще бъде предпазен от слънцето. Нямат търпение да се срещнат с него и са изключително любопитни за този нов вид вампир,

— Да не би да искат да ме изследват като лабораторен плъх? — попита Старк.

— Няма да им позволим — заяви Дарий.

—Не трябва да забравяте, че Висшия съвет се състои от седемте най-мъдри и стари Висши жрици, които са живи Днес. Те не се държат нечовешки, нито прибързано успокои ни Ленобия.

— Значи са като Шекина? — попита Джак,

— Шекина беше Висша жрица на всички вампири, затова Нямаше друга като нея, докато всеки член на Съвета е избран от група или организация вампири. Те заемат поста петдесет години и после се избира нов член. Никой член на Съвета не може да остане на длъжността си за следващ мандат. Членовете са от целия свят и са известни с мъдростта си.

52
{"b":"282310","o":1}