— Както вече споменах, баща ми заповяда да му доведа Червената.

Да, но не го виждам наоколо.

— Не знам защо играеш тази игра с мен. Ти знаеш, че баща ми не ме е изоставил. Той ще се върне за любимия си син и щом дойде, аз ще му дам Червената.

— И нямаш нищо против, че тя ще бъде овъглена?

Състоянието на тялото и не ме интересува, стига да го имам.

Добре, ще го имаш. Не искам да я ям, затова тялото й не ми трябва. — Никол наклони глава на една страна и го погледна изпитателно. — Надникнах в птичия ти мозък и знам, че си вбесен, но също и че изпитваш вина. Защо?

— Трябва да съм до баща си. Всичко друго е неприемливо.

Лаещият й смях беше отблъскващ.

— Ти си син на баща си, нали? — Тя отметна одеялото на вратата и докато излизаше, подвикна: — Наспи се. Имаш няколко часа, преди Стиви Рей да дойде. И ако се нуждаеш от нещо, Къртис е тук навън с големия си пистолет. Той ще ти донесе, каквото ти потрябва. Стой в стаята, докато те повикам. Ясно ли е⁹

— Да.

Червената новачка излезе и Репхайм отново се сви на леглото на Стиви Рей. Преди отново да заспи здравословен сън, единствената му мисъл беше, че Червената трябваше да го остави да умре под онова дърво.

Събудих се едва когато кацнахме на летището във Венеция. Кълна се, че спах през целия път и сънувах само, че аз и гигантският бобър от странните реклами за приспивателни играем „Скрабъл“ (нещо, което не играя). Аз спечелих милиони чифтове маркови обувки от него (а той всъщност нямаше крака). Сънят беше чудат, но безобиден и аз спах като дете в лятна ваканция.

Повечето ми приятели бършеха сълзите от очите си и духаха носовете си.

— Какво им става на всичките? — попитах аз Старк, дока-то самолетът рулираше по пистата. По някое време на полета той се беше преместил и седнал на седалката от другата страна на пътеката.

Старк посочи с брадичка останалите зад нас, включително Хийт, чийто поглед беше замъглен.

Гледаха филма „Милк“ от 2008 и се разреваха като бебета.

— Хей, филмът е хубав. И е супер тъжен.

— Да, гледах го, когато излезе по екраните, но исках да запазя мъжко спокойствие, затова реших да се преместя и да чета. — Той ми показа книгата си — „Моят сезон на загуби от Пат Конрой.

— Ти наистина обичаш да четеш.

— Да.

Сезон на загуби? Как му е хрумнало да напише такова нещо?

— Наистина ли искаш да знаеш?

— Разбира се.

— Авторът е написал книгата, за да покаже, че страданието може да бъде източник и на сила.

— Хм — тъпо изсумтях аз.

— Той е любимият ми писател.

— Трябва да прочета нещо от него.

— Конрой не пише модни книжленца.

— Това е ужасен стереотип! — започнах аз и се приготвих да се впусна в лекция за женомразците (дума, която бях научила от Деймиън, докато четяхме „Алената буква“ в часовете по литература) и идеята им, че мъжките книги са за момчета, а лековатите, безсмислени и пълни с красиви истории книги са за момичета, когато самолетът леко се разтресе и след известно време спря.

Всички се втренчихме един в друг, без да сме сигурни какво да направим, но след малко вратата на пилотската кабина се отвори и помощник-пилотът вампирка излезе и се усмихна.

— Добре дошли във Венеция. Знам, че най-малко един от вас има специални потребности, затова влязохме направо в нашия частен хангар.

Чух, че Близначките се изкикотиха, защото Старк беше „специалната потребност“, но ние не им обърнахме внимание.

— Ерсея ще ви посрещне тук и ще ви придружи до остров Сан Клементе. Вземете чантите си. Бъдете благословени. — Тя се приближи до вратата, натисна няколко лостчета и я отвори. — Може да слезете от самолета.

— Нека сляза първа — предложих аз на Старк, който вече беше станал, прибрал книгата си и метнал раницата си на рамо. — Искам да проверя дали слънцето грее и няма да те изпече.

Той отвори уста да спори е мен, но Дарий бързо мина покрай нас.

— Вие стойте тук. Аз ще ви кажа дали е безопасно.

— Той е истински воин — подхвърли Афродита, която тръгна пред всички и те трябваше да се влачат зад багажа й „Бетси Джонсън“. Харесва ми, когато Дарий се изпълни с тестостерон, но ми се иска да не забравя да носи и чантата ми.

— Ръцете му трябва да са свободни, за да те брани — обясни Старк, без да добавя „глупачке“, което обаче се подразбра от тона му.

Тя присви очи и го погледна намръщено, но в същия миг Дарий подаде глава в самолета.

— Всичко е наред.

Ние се обърнахме и започнахме да се изнизваме по пътеката към вратата.

Вампирката, която ни чакаше долу, беше висока, с царствен вид и тъмнокоса за разлика от русата Ленобия, но определено приличаше на преподавателката ни по езда. Излъчваше спокойствие също като нея. Реших, че това се дължи на връзката им с конете. Те са спокойни и мъдри, защото конете, които са най-страхотните животни в света след котките, избират успокояващи и умни хора.

Аз съм Ерсея. Добра среща, Зоуи. — Черните й очи ме откриха мигновено, въпреки че слизах по стълбата след Старк и Дарий.

— Добра среща — отвърнах аз.

Погледът й се отмести към Старк. Тя отвори широко очи, когато видя червената му татуировка от богато украсени стрели от двете страни на полумесеца на челото му.

— Това е Старк — представих го аз, за да наруша неловкото мълчание.

— Добра среща, Старк.

— Добра среща — машинално отговори той. Гласът му прозвуча напрегнато.

Разбирах как се чувства Старк, но свикнах вампирите и новаците да зяпат странните му татуировки.

— Старк, погрижих се завесите в лодката ни да са дръпнати и щорите на прозорците спуснати, макар че до залез слънце остава час и през целия ден валя сняг с кратки прекъсвания. Затова и слънцето сега е слабо. — Гласът й беше мелодичен и приятен за слушане и за миг аз се заслушах в него и не я чух какво казва.

— Лодка? — попитах аз. — А той как ще стигне до лодката?

— Лодката е тук, Зи. — Хийт, който се спускаше по хладните, хлъзгави перила на стълбата, посочи с брадичка към хангара. В ъгъла имаше грамаден правоъгълен док с голяма врата, който приличаше на гараж, а в другия край се поклащаше луксозна черна дървена яхта. Предната й част беше остъклена и аз видях двама високи вампири, които стояха пред командното табло. Лакираните дървени стълби зад тях сигурно водеха надолу към пътническото отделение. Прозорците на яхтата бяха затъмнени.

— Ако слънцето е зад облаци, ще издържа — каза Старк.

— Тогава е вярно, че слънчевата светлина не само е неприятна за теб, но и наистина може да те изгори? — В гласа на Ерсея прозвуча любопитство, но не натрапчиво или нещо като „Боже, какъв си изрод!.“ Тя беше искрено загрижена.

— Прекадената слънчева светлина би ме убила отговори Старк. — Залязващото или непрякото слънце може да бъде всичко от много опасно до неприятно.

— Интересно — замислено отбеляза Ерсея.

Интересно е само единият аспект. За мен по-скоро е

досадно и неудобно.

— Ще имаме ли време за пазаруване преди събирането на Висшия съвет? — обади се Афродита.

— А, ти трябва да си Афродита — рече Ерсея.

— Да, добра среща. Е, може ли да пазаруваме?

— Боя се, че няма да имате време. До острова се стига за половин час, а после ще ви настаня и най-важното, ще ви обясня правилата на Съвета. Всъщност вече трябва да тръгваме. — Ерсея се отправи към лодката.

— Ще ме допуснат ли да говоря пред тях, или не съм достатъчно добра, след като сега съм обикновен човек? попита Афродита.

— Правилото за човеците няма нищо общо с това дали са достатъчно добри да говорят пред Съвета — отвърна Ерсея, докато се качвахме на яхтата и влизахме в тъмната, луксозна каюта. — На консортите отдавна е разрешено да присъстват в залата на Съвета заради голямото им значение за вампирите. — Тя се усмихна на Хийт, който очевидно беше човек. Но не им е позволено да говорят пред Висшия съвет, защото човеците нямат думата по вътрешните въпроси и политика на вампирите.