Хийт въздъхна драматично, настани се до мен, без да обръща внимание на Старк, който седеше от другата ми страна и властно преметна ръка на раменете ми.

— Ще те сръгам с лакът, ако не си махнеш ръката и не се държиш прилично — прошепнах аз.

Той се ухили глуповато и свали ръката си, но не се отмести.

— Това означава ли, че ще присъствам на събирането на всемогъщия Съвет, но трябва да мълча като кръвния донор ей там? — отново се обади Афродита.

— Те направиха изключение за теб. Може да присъстваш и да говориш, но ще трябва да спазваш всички други правила на Съвета.

— И това означава, че в момента няма да пазарувам.

— Точно така — потвърди Ерсея,

Изумих се от търпението й. Ленобия вероятно щеше да откъсне главата на Афродита заради това, че се прави на много умна.

Може ли и ние останалите да дойдем на събирането на Съвета? О, между другото, добра среща. Аз съм Джак.

— Всичките сте поканени пред Съвета.

— Ами Неферет и Калона? И те ли ще са там? попитах аз.

— Да, макар че Неферет се нарича Превъплъщение на Никс, а Калона твърди, че истинското му име е Еребус.

— Това е лъжа — заявих аз.

Ерсея се усмихна мрачно.

— Точно за това и ти си тук, моя млада и необикновена новачке.

Не разговаряхме много по време на пътуването. Моторът на лодката беше шумен и затъмнената каюта действаше дезориентиращо. Яхтата подскачаше по вълните и аз се съсредоточих да не си изповръщам червата.

След известно време скоростта намаля, както и темпото на клатушкане. Явно бяхме стигнали до острова.

— Зоуи! — Гласът на Дарий се извиси над бръмченето на двигателя.

Той и Афродита седяха зад мен и аз се завъртях към тях. Старк също се обърна и двамата скочихме едновременно.

— Афродита! Какво има?

Тя се беше хванала за главата, сякаш се страхуваше, че ще се пръсне. Дарий изглеждаше безпомощен. Той галеше раменете й, шепнеше й утешително и се опитваше да я накара да го погледне.

— О, Боже! Главата ми ме убива. Какво става, мамка му?

— Видение ли има? — попита Ерсея, която се приближи до нас.

— Не знам. Вероятно — отговорих аз, коленичих пред Афродита и се помъчих да видя очите й. — Афродита, аз съм, Зоуи. Кажи ми какво виждаш?

— Много ми е горещо. Горещо ми е! — Лицето й беше зачервено и изпотено, въпреки че в лодката беше хладно. Тя се огледа паникьосано, макар че според мен не виждаше вътрешността на скъпата яхта.

— Афродита, говори! Какво показва видението ти?

Тя ме погледна и тогава видях, че очите й са ясни и не са изпълнени с болезнена кръв като при предишните видения.

— Не виждам нищо. — Афродита си пое дълбоко дъх и повя с ръка пред обляното си в пот лице. Не е видение, а Стиви Рей и проклетото ни Обвързване. С нея става нещо много лошо.

Стиви Рей разбра, че ще умре, този път завинаги. Беше уплашена повече, отколкото когато кръвта й изтичаше в ръцете на Зоуи и беше заобиколена от приятелите си. Този път беше различно. Сега беше предателство, а не биологичен процес. Болката в главата й беше непоносима. Тя протегна ръка и внимателно докосна тила си. Пръстите й се обагриха в кръв. Мислите й бяха объркани. Какво се беше случило? Стиви Рей опита да се надигне и да седне, но главата й се замая силно. Тя изстена и повърна, като извика от болката, която движението й причини, а после се свлече на една страна. И тогава замъгленият й поглед се плъзна към металната решетка над нея и небето, което ставаше все по-светло и синьо.

Паметта й се възвърна, а с нея и паниката, която я накара да се задъха. Бяха я затворили там и слънцето изгряваше! Макар че ясно съзнаваше предателството и виждаше къде се намира, Стиви Рей не можеше да повярва.

Отново й се догади. Тя затвори очи и се опита да възвърне душевното си равновесие. Докато очите й бяха затворени, Стиви Рей можеше да контролира ужасяващото главо-замайване и мислите й започнаха да се избистрят.

Бяха го направили червените новаци. Никол закъсня за срещата им. Това не беше толкова изненадващо, но Стиви

Рей се ядоса и й омръзна да чака. Тя се готвеше да излезе от празните тунели и да се върне в Дома на нощта, когато Никол и Стар най-после влязоха в подземието. Те се смееха и шегуваха и очевидно току-що бяха пили кръв. Лицата им бяха зачервени, а очите им блестяха в алено от свежа кръв. Стиви Рей се опита да поговори с тях, дори да ги вразуми и да ги убеди да се върнат в Дома на нощта с нея.

Двамата червени новаци дълго подхвърляха иронични забележки и измисляха глупави извинения да не тръгнат с нея.

Не, вампирите не ни позволяват да ядем боклуци, а ние обожаваме боклучавата храна!

Училище „Уил Роджърс“ е наблизо. Ако искам да ходя на училище, ще отида там… щом се мръкне… да вечерям.

Въпреки това Стиви Рей остана сериозна и им даде добри основания да се върнат в Дома на нощта. Обясни им, че там не само е техният дом, но и все още не знаят много неща. Те се нуждаеха от Дома на нощта.

Двамата й се присмяха, нарекоха я бабичка и отвърнаха, че е страхотно да живеят в депото, особено след като сега е само на тяхно разположение.

И после в подземието дойде Къртис. Беше задъхан и развълнуван. Стиви Рей си спомни, че изпита лошо предчувствие веднага щом го видя. Истината беше, че не го харесваше. Той беше едро, глупаво свинарче от североизточна Оклахома и мислеше, че жените са едно ниво под шопарите по селяшката скала за оценяване на хората.

— Да! Намерих го и го ухапах! — изграчи той.

— Онова нещо? Шегуваш се. Той мирише гадно — отвърна Никол.

— А как го задържа неподвижно, докато пиеше от него? — попита Стар.

Къртис избърса устни с ръкава си. На ризата му имаше размазано червено петно. Стиви Рей долови мириса му и се стъписа. Репхайм! Това е кръвта на Репхайм!

— Първо го цапардосах и повалих на земята. Не беше трудно, защото крилото му е счупено и е ранен.

— За какво говориш? — троснато попита Стиви Рей.

Той примига недоумяващо. Тя се приготви да го сграбчи, да го разтърси и може би дори да помоли земята да се отвори и да го погълне, когато Къртис най-после отговори.

Говоря за птицечовека. Как ги наричате? Гарвани-демони? Един от тях се появи тук. Гонихме го из цялото депо. На Ники и Стар им писна да се занимават с него и отидоха да ядат тако, но аз обичам пилета, затова продължих да го преследвам. Приклещих го чак на покрива, в едната кула, онази, която е далеч от дървото. Къртис посочи нагоре и вляво. — Там го спипах.

— И вкусът му ли е същият като миризмата? Шокът и отвращението на Никол бяха очевидни като любопитството й.

Къртис повдигна мускулестите си рамене.

— Хей, аз бих изял всичко. Или всеки.

Тримата се запревиваха от смях.

— Хванал си гарван-демон на покрива?

— Да. Не знам какво правеше тук долу, особено след като е пребит и осакатен. — Никол погледна Стиви Рей и повдигна едната си вежда. — Въпреки че ти каза, че сега може да се върнем в Дома на нощта, защото Неферет и Калона са избягали. Те, изглежда, са оставили някои неща. Или изобщо не са заминали.

— Заминаха — настоя Стиви Рей и тръгна към вратата на подземието. — Е, никой от вас ли не иска да се върне в училището с мен?

Тримата мълчаливо поклатиха глави. Червените им очи следяха всяко нейно движение.

— Ами другите? Къде са те?

Никол сви рамене.

— Там, където искат да бъдат. Следващия път, когато ги видя, ще им кажа, че ти искаш да се върнат в училище.

— Хей, страхотно — пошегува се Къртис. — Хайде всички да се върнем в училище! Сякаш искаме да сме там.

— Вижте, трябва да тръгвам. Слънцето скоро ще изгрее. Но още не съм приключила разговора с вас. И трябва да знаете, че може да доведа другите червени новаци да живеят тук, въпреки че официално ще бъдем част от Дома на нощта. И ако това стане, вие може или да бъдете с нас и да се държите прилично, или трябва да се махнете оттук.