Раненото момче и кучето се втренчиха един в друг и всички затаихме дъх.

— Здравей, хубавице — колебливо каза Старк, задавен от сълзи.

Херцогиня наостри уши и наклони глава на една страна.

Старк протегна ръка и й махна да отиде при него.

— Ела тук, Херцогиньо.

Заповедта сякаш срути язовирна стена в кучето, което се втурна към него и започна да скимти и да джафка. Държеше се като малко пале, а не както подобава на внушителните й петдесет килограма.

— Не! — извика Дарий. — Не на леглото!

Херцогинята се подчини на воина и се задоволи да зарови муцуна до тялото на Старк и да пъхне големия си нос под мишницата му. Лицето на Старк засия от щастие. Той започна да я милва и да повтаря колко много му е липсвала и какво добро момиче е тя.

Осъзнах, че и аз плача едва когато Деймиън ми подаде кърпичка.

— Благодаря — смотолевих аз и избърсах лицето си.

Той ми се усмихна, а после се приближи до Джак, прегърна го и го потупа по рамото (и подаде кърпичка и на него).

— Ела да намерим стаята, която монахините са приготвили за нас. Трябва да си починеш — каза той на гаджето си.

Джак подсмръкна, изхълца и кимна, а Деймиън понечи да го изведе от стаята.

— Чакай, Джак — извика Старк.

Джак погледна към леглото, където Херцогинята все още притискаше глава до Старк, който бе увил ръка около шията на лабрадора.

“ Ти се грижеше добре за Херцогинята, когато аз не можех.

— Тя не ми създаде никакви неприятности. Не съм имал куче и не знаех колко са страхотни. — Гласът на Джак потрепери. Той се прокашля и продължи: — Радвам се, че… ти вече не си зъл и ужасен и тя отново ще бъде с теб.

— Да рече Старк, после млъкна и направи гримаса от болка, когато раздвижи устни. — Още не съм сто процента сигурен каква ще бъде програмата ми. Но ще ми направиш голяма услуга, ако ти и аз заедно се грижим за Херцогинята.

— Наистина ли? — Лицето на Джак засия.

Старк кимна уморено.

— Да. Ще вземете ли Херцогинята във вашата стая? По-късно може пак да я доведете да ме види.

— Абсолютно! — възкликна Джак, а после се прокашля и добави: — Както вече казах, тя не създава никакви проблеми.

— Хубаво — рече Старк, надигна муцуната на кучето и го погледна в очите. — Сега съм добре, хубавице. Отиди с Джак, за да се почувствам още по-добре.

Знаех, че сигурно много го заболя, но Старк се надигна, наведе се да целуне лабрадора и му позволи да близне лицето му.

— Добро момиче… Хубавицата ми… — прошепна той и отново целуна кучето. — А сега, върви с Джак! Отивай! Хайде! — Старк посочи Джак.

Кучето близна лицето му за последен път, изскимтя без желание, обърна се и изприпка до Джак. Размаха опашка и потърка муцуната си в него за поздрав, а той избърса очи с едната си ръка и го погали с другата.

— Ще се грижа добре за нея и ще я доведа да те види веднага щом слънцето залезе днес.

— Добре, Джак. Благодаря — успя да се усмихне Старк и после се отпусна на възглавниците.

— Той се нуждае от почивка и тишина — заяви Дарий и продължи да маже раните му.

— Зоуи, ще ми помогнеш ли да заведа баба ти в стаята й? — попита сестра Мери Анджела. — И тя се нуждае от почивка и тишина. Денят беше дълъг за всички ни.

Прехвърлих вниманието си от Старк към баба, като поглеждах ту единия, ту другия от хората, които обичах най-много.

— Погрижи се за баба си — рече Старк. — Усещам, че слънцето скоро ще изгрее. Ще угасна като светлина дотогава.

Ами… добре. Приближих се до леглото му и застанах там непохватно. Какво трябваше да направя? Да го целуна? Да стисна ръката му? Да вдигна палци и да се ухиля глуповато? Той не ми беше официално гадже, но между двама ни имаше връзка, която преминаваше границите на приятелството. Чувствах се объркана и неспокойна и по същество извън зоната си на удобство. Сложих ръка на рамото му и промълвих:

— Благодаря ти, че спаси живота ми.

Старк ме погледна в очите и останалото в стаята избледня.

— Винаги ще пазя сърцето ти в безопасност дори ако моето трябва да спре — тихо отговори той.

Наведох се, целунах го по челото и измънках:

— Гледай това да не се случи.

— Добре — прошепна Старк,

— Ще се видим, когато слънцето залезе — рекох аз и най-после забързах към баба. Сестра Мери Анджела и аз й помогнахме да стане и почти я пренесохме по късия коридор до друга, подобна на болнична, стая. Усетих колко дребничка и крехка е баба и стомахът ми отново се сви от притеснения за нея.

— Престани да се тревожиш, а-вет-си а-ге-хут-са — каза тя, докато сестра Мери Анджела нагласяше възглавници около нея, за да й помогне да се чувства удобно.

— Ще ти дам болкоуспокояващо — каза монахинята. — Ще проверя дали щорите и завесите в стаята на Старк са спуснати, затова имате няколко минути да побъбрите, но когато се върна, ще настоявам да глътнеш хапчето и да заспиш.

— Ти си непреклонна и взискателна, Мери Анджела — рече баба.

— Краставите магарета се надушват отдалеко, Силвия — отвърна монахинята и бързо излезе от стаята.

Баба ми се усмихна и потупа леглото до себе си.

Седнах внимателно до нея. Лицето й беше охлузено и обгорено от въздушната възглавница, която бе спасила живота й. На устната и едната страна на лицето й имаше тъмни шевове. Главата й беше превързана и дясната й ръка беше бинтована в заплашителен на вид гипс.

— Колко иронично е, че раните ми изглеждат ужасни, но всъщност са много по-безболезнени и маловажни от невидимите рани в твоята душа — отбеляза тя.

Отворих уста да я уверя, че съм добре, но следващите й думи прерязаха остатъка от възражението ми.

— Откога знаеш, че си преродената дева Ая?

— Бях привлечена от Калона първия път, когато го видях — бавно започнах аз. Не бих я излъгала, но това не означаваше, че щеше да ми е лесно да й кажа истината. — Но почти всички новаци и вампири бяха привлечени към него… сякаш той ги беше омагьосал.

Баба кимна.

— И Стиви Рей така ми каза. Но с теб беше ли различно? Имаше ли нещо повече от вълшебната му съблазън?

Да. Но аз не бях изпаднала толкова много под влиянието му — отвърнах и преглътнах сухата буца, заседнала в гърлото ми. — Не повярвах, че той е Еребус, дошъл на земята, и знаех, че крои нещо лошо с Неферет. Прозрях тъмната му страна. Но исках и да бъда с него… не само защото вярвах, че Калона все още може да избере доброто, но и защото го желаех, макар да знаех, че греша.

— Но ти се пребори с желанието си, а-вет-cu а-ге-хут-са. Ти избра свой път, този на любовта, добрината и твоята богиня. Така съществото беше прогонено. Ти избра любовта

— бавно повтори тя. — Нека това бъде балсамът за раната, която той разкъса в душата ти.

Чувството на паника, което се беше свило в гърдите ми, започна да се отпуска.

— Аз мога да следвам свой път — заявих аз с повече убеденост, отколкото изпитвах, след като осъзнах, че съм превъплъщението на Ая. И после се намръщих. Не можеше да се отрече, че тя и аз сме свързани. Наречете го същност или душа, или дух, каквото искате, но това ме свързваше с безсмъртното същество така, както земята го беше държала в плен векове наред. — Аз не съм Ая, но още не съм приключила с Калона. Какво да правя, бабо?

Тя хвана ръката ми и я стисна.

Както самата ти каза, следвай своя път. И в момента той те води към меко, топло легло и цял ден сън.

— Да се справям с кризите една по една?

С всичко се справяй едно по едно — отвърна баба.

— И е време да се вслушаш в собствения си съвет, Силвия — рече сестра Мери Анджела, която в същия миг влезе в стаята. В едната си ръка държеше чаша вода, а в другата хапчета.

Баба й се усмихна уморено и взе лекарството от нея. Забелязах, че ръцете й треперят, докато слагаше хапчетата на езика си и ги преглъщаше с водата.