Той се приближи до леглото, седна до мен и трепна от болка. Остави лъка и стрелата до нощното шкафче и ми се усмихна унило.

— Няма да ми трябват.

— Мислиш ли?

Това означава, че ръцете ми ще бъдат свободни. — Старк разпери ръце и ме погледна самонадеяно. — Защо не дойдеш при мен, Зи?

— Почакай. — Забързах към прозореца, за да спечеля време, и се запитах как е възможно да се хвърлям в прегръдките ту на един, ту на друг. — Не мога да си почина, докато не бъда сигурна, че и ти няма да се превъплътиш изръсих аз. Докато спусках щорите, не се сдържах и надникнах навън. Възнагради ме ден с оскъдна светлина. Светът беше тих и сив и изпълнен с лед и мрак. Нищо не помръдваше. Животът извън манастира, наред с дърветата, тревата и падналите стълбове за осветление, сякаш беше замръзнал. — Това обяснява как си успял да стигнеш дотук, без да бъдеш изпържен. Навън няма слънце. — Продължих да гледам през стъклото, хипнотизирана от света, превърнал се в лед.

— Знаех, че не съм в опасност. Усетих, че слънцето е изгряло, но не пече през облаците и градушката. За мен беше безопасно да дойда при теб — отговори Старк и добави: Ела тук, Зи! Съзнанието ми ме убеждава, че си добре, но стомахът ми все още е свит.

Обърнах се, изненадана, че самонадеяният му тон е изчезнал. Отидох при него, хванах ръката му и седнах на ръба на леглото.

— Добре съм… много по-добре, отколкото щеше да бъдеш ти, ако беше дотичал тук в някое слънчево утро.

— Почувствах страха ти и трябваше да дойда, дори с риск за живота си. Това е част от клетвата, която съм положил пред теб.

— Наистина ли?

Старк кимна, усмихна се и поднесе ръката ми към устните си.

Наистина. Ти си дамата на сърцето ми и Висша жрица и винаги ще те закрилям.

Докоснах лицето му. Не можех да престана да го гледам и неизвестно защо ми се доплака.

— Хей, недей… не плачи. — Той избърса сълзите от очите ми. — Ела при мен.

Мушнах се до него, като внимавах да не блъсна гърдите му. Старк ме прегърна и аз се облегнах на него. Надявах се, че топлината на докосването му ще прогони спомена за ледената страст на Калона.

— Той го прави нарочно, да знаеш.

Не беше необходимо да питам. Знаех, че Старк говори за Калона.

— Нещата, които те кара да чувстваш… не са реални — продължи той. — Калона прави така. Открива слабостта ти и я използва. — Старк млъкна и аз разбрах, че има да добави още нещо. Не исках да го чуя. Исках да се сгуша в обятията на моя воин, да заспя и да забравя всичко.

Ала не можех. Спомените на Ая и виденията на Афродита не ми даваха покой.

— Хайде — подканих го аз. — Какво още?

Старк ме притисна до себе си.

— Калона знае, че слабостта ти е връзката с момичето от племето чероки, което го е заровило в земята.

— Ая.

— Да, Ая. Той ще я използва срещу теб.

— Знам.

Долових колебанието му, но Старк най-после каза:

Ти го желаеш… Калона те кара да го искаш. Ти се съпротивляваш, но той ти влияе.

Стомахът ми се сви и ми се догади, но отговорих откровено.

— Знам и това ме плаши,

— Зоуи, вярвам ти, че ще продължаваш да му отказваш, но ако се предадеш, може да разчиташ на мен, че ще бъда там. Ще застана между теб и Калона дори ако това бъде последното, което ще направя.

Сложих глава на рамото му и си спомних, че Афродита не спомена да е забелязала Старк във виденията си.

Той обърна глава и нежно ме целуна по челото.

— Между другото, хубава нощница.

От мен неочаквано се изтръгна смях.

— Ако не беше ранен, щях да те плесна.

Старк ме погледна наперено.

— Хей, харесва ми. Навява ми мисълта, че съм в леглото с лошо, извратено момиче от католическо девическо училище. Ще ми разкажеш ли как се биете с възглавници чисто голи със съквартирантките си?

Завъртях очи.

— Може би по-късно, когато оздравееш.

— Добре. Спокойно. И без това съм прекалено уморен за каквито и да е представления.

Старк, защо не пиеш от мен? Само малко — побързах да добавя аз, когато той отвори уста да възрази. — Виж, Калона не е тук. От съня ми стана ясно, че той е някъде далеч, тъй като близо до Оклахома няма острови.

Не знаеш къде е. Но той може да ти внуши, че го виждаш в съня си на което си място поиска.

— Не, Калона е на остров. — Бях убедена в това. — Трябвало е да отиде на някой остров, за да се презареди с енергия. Имаш ли представа къде може да е? Чувал ли си го да говори за някакъв остров с Неферет?

Старк поклати глава.

— Не. Той не е споменавал за такова нещо в мое присъствие, но фактът, че е на остров, показва, че ти си го ранила сериозно.

— И това означава, че в момента съм в безопасност и няма да ми стане нищо, ако пиеш от мен.

— Не.

— Не искаш ли?

Не бъди глупава! Искам, но не мога. Не и в момента.

— Виж, ти се нуждаеш от моята енергия или дух, за да оздравееш. Повдигнах брадичка така, че Старк явно да види вената ми. — Хайде. Ухапи ме. — Затворих очи и затаих дъх.

Той се засмя. Отворих очи и видях, че Старк се смее, държи се за гърдите и се задъхва.

Намръщих се.

— Какво толкова смешно има?

Той успя да се овладее.

— Приличаш на същество от стар филм за Дракула. „Ще ти изсмуча кръвта-а-а!“ — Старк направи страшна физиономия и оголи зъби.

Усетих, че лицето ми пламна, и се дръпнах от него.

— Няма значение. Забрави, че го казах. Хайде да спим.

Понечих да стана, но той ме хвана за рамото и ме обърна

към себе си.

— Почакай… Обърках нещата. — Старк изведнъж стана сериозен и докосна лицето ми. — Зоуи, не пия от теб, защото не мога, а не защото не искам.

— Да, чувала съм го и преди. — Още се чувствах неудобно и се опитах да извърна глава, но той ме накара да го погледна в очите.

Извинявай. — Гласът му беше плътен и секси. — Не трябваше да ти се присмивам, а да ти кажа истината, но отскоро съм воин и още не съм свикнал с тази роля. Ще ми отнеме малко време да ти го обясня. — Палецът му погали скулата ми и проследи линията на татуировката ми. — Трябваше да ти кажа, че единственото, което искам повече, отколкото да вкуся кръвта ти, е да знам, че ти си силна и в безопасност.

Старк ме целуна. — Освен това не е необходимо да пия от теб, защото съм сигурен, че ще оздравея. Искаш ли да ти кажа откъде го знам?

— Аха — измънках аз.

— Знам го, защото твоята безопасност е моята сила, Зоуи. А сега заспивай. Аз съм тук. — Той легна и ме притисна до себе си.

— Ако някой се опита да ме събуди, би ли го убил, моля те? — прошепнах аз, преди да затворя очи.

Старк се засмя.

— Бих направил всичко за теб, милейди.

Хубаво. — Затворих очи и заспах. Моят воин ме държеше здраво в прегръдките си и ме пазеше от сънища и духовете на миналото.

— Сериозно, гейчета. Легнете си… заедно. Пфу! Аз се нуждая от моя вампир до края на нощта. — Афродита стоеше със скръстени ръце на прага на стаята, където бяха настанени Дарий, Деймиън, Джак и Херцогинята. С известно раздразнение тя забеляза, че Деймиън, Джак и кучето са се свили на едно легло. Те наистина приличаха на кученца, но не беше честно пингвините да възразяват двамата да спят заедно, а да изгонят нея при Зоуи. Или поне се опитаха да го направят.

— Какво се е случило, Афродита? — Дарий забърза към нея, облече тениска върху великолепните си гърди и нахлузи обувки.

Както обикновено той разбра какво става и реагира преди останалите да се усетят. Това беше още една причина Афродита да си пада по него.

— Всичко е наред, но Зоуи спи със Старк. В нашата стая. Не искам да стоя там. Затова си разменяме съквартирантите.

— Зоуи добре ли е? попита Деймиън.

— Мисля, че сега вече е добре отвърна Афродита.

— Смятам, че на Старк едва ли му се правят… разни неща — деликатно отбеляза Джак. Беше сънен, а косата му беше разрошена и очите подпухнали.