Афродита си помисли, че той прилича на кученце повече от всякога и е много сладък. Разбира се, тя би предпочела да изтръгне езика си, отколкото да го каже на глас.

— Той успя да се изкачи до стаята ни, която е на последния етаж, затова мисля, че се оправя,

— О. на Ерик това никак няма да му хареса — щастливо подметна Джак. — Утре ще има сериозна драма между гаджета.

— Гаджетата намаляха. Зоуи скъса с Ерик.

Сериозно? — не повярва Деймиън.

— Да, крайно време беше. Властният егоист трябваше да си ходи — заяви Афродита.

И Зоуи наистина ли е добре? — отново попита Деймиън.

На Афродита не й хареса прекадено проницателният му поглед. Тя нямаше абсолютно никакво намерение да им казва, че Калона е нахлул в съня на Зоуи и затова Старк спи при нея. Нямаше да говори и за видението си… нещо, за което с удоволствие би обвинила Зоуи, когато Деймиън се ядосаше, че не е споменала за това. И за да обезкуражи и подразни любопитното хлапе, Афродита повдигна едната си съвършена вежда и му се усмихна загадъчно и подигравателно.

Ти пък кой си? Обратната й майка?

Както Афродита предполагаше, Деймиън мигновено се вбеси.

— Не! Аз съм й приятел.

— Моля те. Всички го знаем. Зоуи е добре. Господи, остави я да диша спокойно.

Деймиън се намръщи.

— Тревожа се за нея, това е всичко.

— Къде е Хийт? Той знае ли, че тя е скъсала с Ерик и спи със Старк! — Джак завърши изречението с драматичен шепот.

Афродита завъртя очи.

— Изобщо не ми пука къде е Хийт и освен ако не се нуждае от закуска, мисля, че и Зоуи не се интересува къде е той. Тя е заета — изговори отчетливо Афродита. Всъщност не искаше да обижда Деймиън и гаджето му Джак, но да ги отреже и да ги накара да млъкнат беше единственият начин Деймиън да не й се бърка в работата. И всеки път имаше успех сто процента. Тя се обърна към Дарий, който стоеше до нея и я наблюдаваше развеселено, но и загрижено. — Готов ли си да тръгваме, красавецо?

Разбира се. — Той погледна Деймиън и Джак, преди да затвори вратата. — Ще се видим след залез слънце.

— Добре! — изчурулика Джак, а Деймиън само изгледа изпитателно Афродита.

Те излязоха в коридора и Афродита направи само две крачки, когато Дарий я хвана за китката и я дръпна да спре. Преди тя да успее да каже нещо, той сложи ръце на раменете й и я погледна в очите.

— Имала си видение.

Афродита усети, че очите й се напълват със сълзи. Тя беше абсолютно луда по едрото мускулесто момче, което, изглежда, много държеше на нея.

— Да.

— Добре ли си? Бледа си и очите ти са кръвясали.

— Добре съм — отвърна Афродита, макар че дори за нея думите й не прозвучаха убедително.

Дарий я прегърна и тя му позволи да я притисне до себе си, успокоена от силата му.

— Лошо ли беше? Като последния път?

По-лошо. — Завряла лице в гърдите му, Афродита говореше толкова тихо и мило, че би стъписала всеки, който я познава.

— Пак ли видя смъртта на Зоуи?

— Не. Този път беше краят на света, но и Зоуи беше там.

— Ще отидем ли при нея?

— Не. Тя спи със Старк. Калона нахлува в сънищата й, но когато спи с друг, го държи на разстояние.

Добре.

В дъното на коридора се чу шум и Дарий дръпна Афродита в ъгъла и навътре в сенките. Покрай тях мина монахиня, която не ги забеляза.

— Хей, като говорим за сън… Знам, че Зи е Висша жрица, но тя не е единствената, която се нуждае от сън за разхубавяване — прошепна Афродита, когато отново останаха сами в коридора.

Дарий я погледна замислено.

— Права си. Сигурно си изтощена, особено след като си имала видение.

Не говорех само за себе си, господин Мъжественост. Мислех си къде да отидем и ми хрумна гениална идея, ако мога сама да се похваля.

Дарий се усмихна.

— Убеден съм, че това го можеш.

— Разбира се. Спомних си, че ти каза на сестрите пингвини, че не трябва да безпокоим Старк поне осем часа. Той не е в частната си, много тъмна и уютна стая, която е трагично празна. — Афродита се повдигна на пръсти и притисна устни до врата и после до ухото му.

Дарий се засмя и я прегърна.

— Гениална си.

По пътя към освободената стая на Старк Афродита разказа на Дарий за видението си и за съня на Зоуи. Той я слушаше мълчаливо и внимателно и това беше второто нещо, което я привличаше към него.

Първото беше, че Дарий е абсолютно готин, разбира се.

Стаята на Старк беше уютна и тъмна, осветена само от една свещ. Дарий придърпа стол до вратата и подпря дръжката, за да не я отвори някой. След това започна да рови в дрешника в ъгъла на стаята, извади чисти чаршафи и одеяла и оправи леглото, без да каже, че не иска Афродита да спи в завивките на ранен вампир.

Тя го наблюдаваше, докато събуваше ботушите и дънки-те си и измъкваше сутиена си изпод тениската. Замисли се колко странно е чувството, че някой се грижи за нея… някой, който я харесва заради самата нея… и това беше голя-

ма изненада. Момчетата я харесваха, защото беше готина, богата, известна и предизвикателна, или най-често защото беше кучка. Афродита не преставаше да се учудва колко много момчета харесват кучките. Те не я харесваха, защото беше Афродита. Всъщност момчетата не губеха време да разберат какво представлява тя под хубавите коси, дългите крака и държането й. Ала най-големият шок във връзката й с Дарий беше фактът, че още не са правили секс. Разбира се, всички мислеха, че те го правят като зайци, и тя ги оставяше да продължават да си мислят така… дори ги поощряваше. Обаче нямаше чувството, че това е странно. Спяха заедно и дори имаха сериозно разгорещени моменти, но не бяха отишли по-далеч. Афродита се стресна, когато изведнъж прозря какво става между нея и Дарий… Те я караха бавно и се опознаваха. Тя откри, че й харесва да действат бавно и да се опознават с Дарий.

Те се влюбваха!

Коленете й се огънаха от тази ужасяваща за нея мисъл и тя се подпря на стола в ъгъла на стаята и седна. Главата й се замая.

Дарий я погледна учудено.

— Какво правиш чак там?

Ами, седя.

Той наклони глава на една страна.

— Наистина ли си добре? Каза, че във видението си изгоряла заедно с вампирите. Още ли изпитваш въздействието? Бледа си.

— Малко съм жадна и очите ми парят, но иначе съм добре.

Тя продължи да седи на стола, без да стане и да отиде до леглото, и Дарий й се усмихна смутено.

— Не си ли уморена?

Уморена съм.

— Да ти дам ли вода?

— Не! Сама ще си налея. Няма проблем.

Афродита скочи като чудата кукла на пружина и се приближи до умивалника. Тя пълнеше чашата с вода, когато

Дарий изведнъж се озова зад нея и сложи силните си ръце на раменете й. Този път палците му нежно започнаха да масажират схванатите мускули на врата й.

— Ти носиш всичкото си напрежение тук — отбеляза той, докато плъзгаше ръце към раменете й.

Тя изпи водата, но не помръдна. Дарий разтриваше раменете й мълчаливо и докосването му показваше колко много държи на нея. Афродита най-сетне пусна чашата, наведе глава и въздъхна дълбоко и доволно.

— Ръцете ти са вълшебни.

— Бих направил всичко за теб, милейди.

Тя се усмихна, облегна се на ръцете му и се отпусна. Харесваше й, че Дарий се държи с нея така, сякаш е Висша жрица, въпреки че Афродита нямаше Белег и никога нямаше да стане вампир. За него нямаше съмнение, че тя е специална за Никс и е избрана от богинята. Не го беше грижа дали Афродита има белег, или не. Харесваше й, че той…

Боже! Аз го обичам! По дяволите!

Тя рязко вдигна глава и се завъртя толкова бързо, че Дарий се стресна и отстъпи назад.

— Какво има? — попита той.

Обичам те! — изтърси Афродита, а после сложи ръка на устата си, сякаш се опитваше със закъснение да попречи на думите да изскочат оттам.

Воинът се усмихна бавно.

— Радвам се да го чуя. Аз също те обичам.

Очите й започнаха да се изпълват със сълзи и тя замига усилено, блъсна Дарий и мина покрай него.