— Зи! Качваме се! — извика Хийт.

— Трябва да затварям, бабо. Обичам те!

— Обичта ми е с теб, а-вет-си а-ге-хут-са.

Влязох в самолета, вдъхновена от обичта на баба. Тя имаше право. Трябваше да намеря равновесието между онова, което знаех за Калона, и онова, което мислех, че знам за него.

Позитивното ми отношение се засили, като видях страхотния самолет, с който щяхме да летим. Пътническият салон беше като в първа класа и имаше огромни кожени седалки, които ставаха на легла, и свръхплътни щори на стъклата. Минах покрай всеки прозорец и ги смъкнах.

— В момента няма слънце, умнице — подхвърли Афродита.

— Грижа се за това, в случай че някой от вас забрави да ги спусне.

— Няма да изгоря твоя воин, защото тогава моят воин ще има твърде много работа.

— За теб никога няма да бъда зает — отговори Дарий, седна до нея и вдигна облегалката за ръцете между тях, за да се гушкат.

— Гадост — рече Ерин.

— Да се преместим в дъното на самолета, за да не ни накара Афродита да повърнем предложи Шоуни.

— Предлагат ли напитки тук? — попита Деймиън.

— Надявам се. Бих изпила една бира — отвърнах аз. Зарадвах се, че всички говорят нормално, така както и аз изведнъж се почувствах.

— Ленобия каза, че ще пътуваме сами, но се обзалагам, че щом излетим, ще потърсите и ще намерите нещо за пиене — обади се Дарий.

— Аз знам къде държат бирата — заяви Старк. С този самолет пътувах от Чикаго дотук. Ще ви донеса бира, след като излетим. Той посочи празното място до себе си. — Ще седнеш ли до мен?

— Хей, Зи! — извика Хийт от задната част на самолета. — Запазил съм ти място тук.

Въздъхнах.

— Знаете ли какво. Мисля да седна тук сама и да се опитам да поспя. Умората от дългото пътуване в друга часова зона е убийствена — казах аз и избрах седалка на половината разстояние между Хийт и Старк.

— Ще глътна ксанакс. Знам как да пътувам със самолет — рече Афродита. Ще бъда готова да хукна по магазините веднага щом кацнем във Венеция.

Магазини? — провикна се Шоуни.

— Пазаруване? — припя Ерин.

— Може би трябва да отидем с Афродита.

— Отлична идея, сестра ми — съгласи се Ерин.

Усмихнах се, когато Близначките се преместиха далеч

от Афродита, която им се усмихна подигравателно и бързо започна да съставя списък на възможностите за пазаруване във Венеция.

— Вземи. — Старк ми подаде одеяло и възглавница. — Понякога в самолетите става студено, особено когато се опитваш да спиш.

— Благодаря. — Исках да му кажа, че бих желала да се сгуша при него, но не знаех как ще се почувства Хийт (който в момента разгорещено спореше дали „Макинтош“, или персоналните компютри са по-добри).

Хей, няма проблем. Разбирам — прошепна Старк.

— Ти си най-добрият воин в света.

Той ми отправи една от онези самодоволни усмивки, които много харесвах, и ме целуна по косата.

— Заспивай. Ще подслушвам психически чувствата ти. Ако нещата станат странни, ще те събудя.

— Разчитам на това.

Увих се в одеялото, отпуснах глава на възглавницата, която моят воин ми даде, и заспах, преди самолетът да излети.

И да съм сънувала нещо, не си го спомнях.

— Не съм съгласна с теб рече Ленобия.

— Но решението е мое, нали? — попита Стиви Рей.

— Да, но бих искала да размислиш. Нека дойда с теб. Или дори Дракона… Той може да те придружи.

— Дракона все още не е на себе си от смъртта на Анастасия, а ти трябва да отговаряш за нещата тук. Мисля, че не е разумно да напускаш училището точно сега. Аз ще се оправя с тях. Познавам ги. Те няма да ме наранят и дори да са загубили и последната си капка мозък и да се опитат да ми направят нещо, няма да могат. Ще призова земята и ще ги размажа. Не се безпокой. И по-рано съм се справяла с тях. Може да ги убедя да се върнат тук с мен. Може би връщането в училището ще им помогне.

Ленобия кимна.

— В думите ти има логика. Върни ги на мястото, където за последен път са се чувствали нормални, и вероятно отново ще намерят това усещане.

И аз така мисля. — Стиви Рей замълча и после добави с по-тих и тъжен глас: — Аз все още се боря със себе си от време на време. Понякога ми се струва, че мракът е толкова близо, че мога да го докосна. Виждам го и в моята група… в онези, които също са открили човечността си. И за тях не винаги е лесно.

Може би винаги ще трябва да избираш и чертата между доброто и злото не е толкова ясна за теб и твоите червени новаци.

Но това прави ли ни лоши? Или безполезни?

— Не, разбира се.

— Тогава разбираш защо трябва да отида пак в депото и да поговоря с хлапетата. Не мога да им обърна гръб. Зоуи не обърна гръб на Старк, въпреки че той ме простреля. Това беше гадно и никак не беше мило от негова страна, но накрая Старк стана добър,

— Ти ще бъдеш чудесна Висша жрица, Стиви Рей.

Лицето на Стиви Рей пламна.

— Не съм Висша жрица, но те имат само мен.

— Не, ти си Висша жрица. Вярвай в това. Вярвай в себе си. — Ленобия й се усмихна. — Е, кога тръгваш за депото?

— Първо ще проверя дали червените новаци са се настанили по стаите и имат дрехи и други необходими неща. Те ще трябва да вложат всичко в учението и това ще бъде много трудно, защото учебните предмети се променят всеки срок. Но искам да отида там още тази вечер.

Тази вечер? Сигурна ли си, че няма да изчакаш до утре? Не трябва ли първо да се настаните?

— Ами, истината е, че не знам дали може да се настаним тук.

— Разбира се, че може. Дома на нощта е и ваш дом.

— Беше наш дом. Сега се чувстваме по-добре, като си почиваме под земята през деня. — Стиви Рей се усмихна нервно. — Говоря така, сякаш съм същество от глупав филм за чудовища, нали?

— Не, в думите ти има логика. Ти умря. Щом това се случи с някой от нас, телата ни се връщат в земята. Въпреки че възкръсна, ти все още имаш връзка със земята, а ние нямаме. — Ленобия се поколеба. — Под главната сграда на Дома на нощта има мазе. Използва се за склад и не е обитаемо, но с малко работа…

— Може би. Нека видя какво ще стане с хлапетата в депото. Там ни харесва и сме се устроили добре.

Не виждам защо да не пътувате. Човешките деца ползват автобус всеки ден.

Стиви Рей се усмихна.

— Голямата жълта лимузина!

Ленобия се засмя.

— Все ще намерим начин. Твоята група е част от нас и тук е вашият дом.

— Дом… звучи добре. Е, ще тръгвам, ако искам да стигна до депото, преди да се зазори.

— Дай си достатъчно време. Няма да те задържам, а прогнозата е за силна оклахомска слънчева светлина. Травис Майърс дори каза, че температурата може да се повиши над нулата и да се отървем от част от леда.

— Травис е любимият ми метеоролог. Не се тревожи. Ще се върна преди разсъмване.

Отлично. Тогава ще имаш време да ми разкажеш как е минало.

Ще дойда право при теб. — Стиви Рей се надигна да стане, но после промени решението си. Трябваше да попита… Въпросът нямаше да се стори абсолютно странен на Ленобия. Трябваше да попита. — Ей, гарваните-демони бяха много лоши, така ли?

На лицето на преподавателката по езда се изписа отвращение.

— Моля се на Никс да са били изгонени от този свят, кога-то баща им беше принуден да избяга от Тулса.

— Беше ли чувала за тях? Знаеше ли за тях, преди те да излетят от земята?

Ленобия поклати глава.

— Не. Не знаех нищо за тях. Дори не бях чувала легендата на племето чероки. Но лесно познах едно нещо в тях.

— Така ли? Какво?

— Злото. И преди съм се борила със злото, а те са поредното му тъмно лице.

— Мислиш ли, че са абсолютно лоши? Все пак, те са отчасти човеци.

— Не отчасти човеци, а… безсмъртни.

— Да, това имах предвид.

— А безсмъртните са част от абсолютното зло.