Повдигнах рамене.

— Всичко е наред, Джак. Ерик всъщност не е лошо момче. Просто нещата между нас не вървяха. — Не ми беше приятно, че Джак се разстрои. Исках да сменя темата и обявих:

— Афродита пак има видение.

Какво видя? попита я Деймиън.

Афродита ме погледна и аз кимнах почти незабележимо.

— Калона изгаряше вампири и хора.

— Изгаря ги? — удиви се Шоуни. — Бих могла да попреча на това. Аз съм госпожица Огън.

— Права си, сестра ми — съгласи се Ерин.

— Ей, еднаквите мозъци, вие не бяхте във видението. — Афродита посочи Близначките с вилицата си, омазана със сироп. — Там имаше огън, кръв, ужас и какво ли още не, но вие вероятно сте пазарували.

Шоуни и Ерин присвиха очи и я погледнаха.

— Къде беше Зоуи? попита Деймиън.

— Зоуи беше там — отвърна Афродита. — В едното ми видение това беше хубаво, а в другото не беше.

— Какво означава това? — попита Джак.

— Видението беше объркано. Мисля, че я видях е меч с две остриета.

За мен беше очевидно, че тя протака и тъкмо си отворих устата да я подканя да им разкаже всичко, когато Крамиша, която седеше малко по-нататък вдясно от мен, вдигна ръка и размаха лист хартия.

Аз знам какво означава. Или поне отчасти. Написах това снощи, преди да си легна. — Тя се усмихна на сестра Мери Анджела. — След като изгледахме филма, който монахинята ни даде.

— Радвам се, че ти е харесал, милинка — рече сестрата.

— Да, но продължавам да мисля, че онези хлапета бяха

лоши.

— Какви ги дрънкаш? — попита Афродита,

— Бъди по-търпелива — рече Крамиша. — И покажи малко добри обноски. Пък и бележката е за Зоуи. Дай й я.

Листът мина от ръка на ръка и накрая стигна до мен. Както вероятно всички подозираха, това беше едно от стихотворенията на Крамиша. Сподавих въздишката си.

Афродита сякаш прочете мислите ми.

— Моля те, не ми казвай, че пак е пророческо стихотворение. Боже, заболява ме главата от тях.

— По-добре се зареди с аналгин — посъветвах я аз. Прочетох наум първия ред, примигах и после вдигнах глава и погледнах Афродита. — Какво каза преди малко? Нещо за меч?

— Тя каза, че във видението си била с меч е две остриета. Това е Калона. Затова ти дадох стихотворението сега, вместо да чакам да останем насаме. — Пронизващият поглед на Крамиша намери Ерик и тя добави: — Аз имам повече ум в главата си от някои и не се показвам пред всички.

Първият ред от стихотворението е: „КА — меч с две остриета“ — започнах аз.

— Страховито — отбеляза Стиви Рей. Да. Добре го каза.

— Какво смяташ да правиш? — попита ме Деймиън.

— Ще взема стихотворението и с помощта на моите приятели ще го изтълкувам. Но искам да го направя у Дома — отговорих аз.

Той се усмихна и кимна.

— У Дома. Звучи добре.

Погледнах Афродита.

— Какво ще кажеш?

— Мисля, че ми липсва душа с минерална вода „Виши“ в стаята ми.

— Дарий?

Трябва да се върнем и да се съсредоточим как да продължим по-нататък.

— Шоуни и Ерин?

Близначките се спогледаха и Ерин отвърна:

У Дома. Определено.

— Стиви Рей?

— Аз имам да кажа нещо, преди да вземете някакви важни решения.

— Казвай.

Стиви Рей си пое дълбоко дъх и после го изпусна през свитите си устни, сякаш й правеха тест за астма. След това заговори бързо и отчетливо, така че да я чуят всички.

— Тук има повече червени новаци от другите хлапета. Те не се промениха като мен и тях и все още са лоши. Мисля, че… може да са свързани с Неферет. — Тя се обърна към мен и очите й ме замолиха да я разбера. — Не ви казах, защото исках да им дам шанс. Смятах, че те може да преоткрият човечността си, ако бъдат оставени на мира да си помислят или ако аз им помогна. Съжалявам, Зи. Нямах намерение да създавам проблеми и не исках да те лъжа.

Не можех да се ядосвам на Стиви Рей. Можех само да изпитвам облекчение, че най-после ми е казала истината.

— Понякога не можеш да кажеш на приятелите си всичко, което ти се иска — рекох аз.

— О, Зи! Нали не ме мразиш? — изхлипа Стиви Рей.

— Не, разбира се. И аз пазех страшни тайни, затова те разбирам.

— Къде са те? — Въпросът на Деймиън изглеждаше груб, но гласът му беше нежен и топлите му кафяви очи бяха изпълнени с разбиране.

— Те са в тунелите под депото. Затова затворих тунела от пръст, който направих, за да доведа всички тук. Не исках другите да ни последват и да създадат проблеми на монахините.

— Трябваше да ни предупредиш снощи — обади се Дарий.

Щях да разположа постове, докато всички спяха.

— В другия край на твоя тунел има лоши червени новаци? — Ръката на сестра Мери Анджела докосна броеницата на врата й.

Вие не бяхте в опасност, сестро. Дарий, не беше необходимо да разполагаме постове. Дневната светлина влияе на другите хлапета. След като слънцето изгрее, те не ходят никъде, дори в тунелите.

Дарий се намръщи. Очевидно предпочиташе да бе изпратил пазачи. Сестра Мери Анджела не каза нищо, но видях, че пръстите й премятат мънистата на броеницата. И тогава забелязах, че червените новаци мълчат. Погледнах единствения друг червен вампир.

— Ти знаеше ли за другите новаци?

— Аз? Не, по дяволите. Щях да ти кажа веднага — отговори Старк.

— Аз трябваше да ти кажа веднага. Съжалявам — повтори Стиви Рей.

— Понякога истината може да бъде заровена и е трудно да я изровиш — рекох аз и погледнах червените новаци. — Вие знаете, нали?

— Да — отвърна Крамиша. — Знаем. Но не ги харесваме. Те носят неприятности.

И миришат лошо — добави малката Шанънкомптън.

— Противни са — добави и Далас. — И ни напомнят за миналото ни.

— А ние не искаме да си го спомняме — допълни мускулестият Джони Бий.

Отново насочих вниманието си към Стиви Рей.

— Искаш ли да кажеш още нещо?

— Мисля, че в момента няма да е разумно да отидем в тунелите под депото, затова да се върнем в Дома на нощта ми звучи добре.

— Тогава въпросът е решен. Прибираме се у Дома.

— Аз съм „за“ да се върнем там, където ни е мястото, но баба ти трябва да остане тук — неочаквано заяви Афродита. — Не знаем какво ни чака в Дома на нощта.

— Виденията ти показаха ли нещо друго? попитах аз и забелязах, че тя не гледа мен, а Стиви Рей.

Афродита бавно поклати глава.

— Не. Разказах ти всичко, което видях във виденията си, но имам такова предчувствие.

Стиви Рей се изсмя нервно.

— По дяволите, Афродита, всички сме нервни и напрегнати и това е логично. Наскоро прогонихме страховити чудовища, но това не е причина да плашиш Зоуи.

— Нея плаша, а само съм предпазлива.

Естествено е да очакваме опасности — замислено отбе-ляза Дарий.

Тъй като нямаше нищо лошо в това да бъдем предпазливи, аз отворих уста да се съглася и с двамата, когато Стиви Рей се обърна към Дарий и със студен, монотонен глас каза:

— Фактът, че ти даде клетвата си на воин на нея, не означава, че трябва да се съгласяваш с всичко, което тя каже.

— Какво? — учуди се Старк. — Дал си клетва на Афродита?

Сериозно? — попита Деймиън.

— Брей, страхотно — зарадва се Джак.

Ерик изсумтя от масата зад нас:

— Изненадан съм, че Зоуи ти е позволила и не те е добавила към частната си колекция.

Сериозно ми писна от него и креснах:

— Гори в ада, Ерик!

Зоуи! — хлъцна сестра Мери Анджела.

— Съжалявам — измънках аз.

— Не съжалявай — намеси се Афродита и гневно погледна Стиви Рей. Ад не е лоша дума. Това е място, където някои хора наистина трябва да бъдат изпратени.

Какво? — невинно попита Стиви Рей. — Не искаш ли всички да знаят за теб и Дарий?

— Това е моя работа.

— Както вече отбелязах — мъдро кимна Крамиша, — не е редно да показваш личните си работи публично. — Тя насочи черните си очи към Стиви Рей. — Знам, че обичаш Висшата жрица и не искаш да проявиш неуважение, но мислех, че си по-добре възпитана.