— Реагира? Как? Разтресе ли се?

— По-скоро се раздвижи. Както я исках в мислите си. Трудно е да го обясня, но пръстта, затрупала входа, се срути и аз влязох в много стар тунел.

— И този стар тунел беше само от пръст, без да е укрепен с бетон като тунелите под гарата и в центъра на града, така ли? — попита Деймиън.

Стиви Рей се усмихна и кимна. Русите й коси подскочиха на раменете.

— Да! И вместо да води към центъра на града отиваше насам.

— Чак дотук? — Опитах се да пресметна наум колко километра бяха това, но не можах. Разбира се, не ме биваше много по математика.

— Не. Щом открих тунела и го отворих, аз тръгнах да го изследвам. Тунелът започва като разклонение под сградата Филтауър. Стори ми се странно и дори страхотно, че се отдалечава от центъра на града.

— Как разбра? — прекъсна я Деймиън. Как успя дори да предположиш накъде вървиш?

— За мен това е фасулска работа! Винаги мога да се ориентирам накъде е север, посоката на моята природна стихия земя. Щом я определя, мога да намеря всичко.

— Хм-м — измънка той.

— Продължавай подканих я аз. — Какво стана после?

— И после тунелът свърши. Преди да ми дадеш бележката да се срещнем тук, при монахините, смятах да се върна и отново да го огледам, но тунелът не беше най-важната ми работа в момента. Когато ти ми каза, че може да се наложи да преместя хлапетата тук, се сетих за тунела. Спомних си, че води насам, преди да свърши, затова се върнах. Замислих се къде искам да отида и си пожелах тунелът да се насочи натам. Блъснах отново и земята ми се подчини. И готово! — Стиви Рей завърши с широка усмивка и театрален замах.

В тишината, последвала обяснението й, гласът на сестра Мери Анджела прозвуча абсолютно нормално и разумно и това ме накара да я обикна още повече.

" Забележително, нали? Стиви Рей, ти и аз може да сме на различни мнения за източника на дарбата ти, но въпреки това изпитвам страхопочитание от необятността й.

Благодаря, сестро! Мисля, че и ти си страхотна, особено за монахиня.

— Как виждаше там долу? попитах аз.

— Нямам проблем да виждам в тъмнината, но другите хлапета не са толкова добри в това като мен, затова донесох фенери от тунелите под гарата. — Стиви Рей посочи няколко газени фенера в тъмните ъгли на зимника. Не ги бях забелязала досега.

И все пак пътят е дълъг — отбеляза Шоуни.

— Сериозно дълъг. Сигурно е било тъмно и страшно добави Ерин.

— Не. За мен и червените новаци земята не е страшна. — Стиви Рей повдигна рамене. Нали ви казах, не беше нещо особено. Фасулска работа.

— И успя да доведеш тук всичките червени новаци? — попита Деймиън.

— Да!

— Кои всичките? — попитах аз.

— Как така кои всичките? Във въпроса ти няма логика Зи

Доведох всичките червени новаци, които познавате, плюс Ерик и Хийт. За кого друг говориш? Думите й прозвучаха нормално, но Стиви Рей завърши със странен нервен смях и не пожела да ме погледне в очите.

Стомахът ми се сви. Тя продължаваше да ме лъже. И аз не знаех какво да направя.

— Зоуи може би е объркана, защото е изтощена след преживяването си тази вечер. — Топлата ръка на сестра Мери Анджела на рамото ми беше окуражителна като гласа й.

“ Всички сме уморени добави тя и се усмихна на Стиви Рей, Близначките, Афродита и Деймиън. — До разсъмване не остава много. Елате да ви настаня при приятелите ви и да поспите. Всичко ще се изясни, след като си починете.

Кимнах уморено и оставих сестра Мери Анджела да ни изведе от дълбините на зимника и после нагоре по стълбището, по което неотдавна бяхме слезли. Вместо обаче да продължи нагоре и да стигне до коридора на манастира, монахинята отвори врата встрани от площадката, която не бях забелязала, когато бързах след Деймиън по-рано. По-късо стълбище ни отведе в главното мазе, измазано с цимент и превърнато от монахините от грамадно перално помещение във временна спалня. Покрай двете отсрещни стени бяха наредени походни легла с одеяла и възглавници, които изглеждаха удобни. На едното легло имаше купчина с големината на хлапе и кичурът червеникава коса, който се подаваше от одеялото, ми подсказа, че Елиът вече е заспал. Останалите червени новаци се бяха събрали в пералното помещение, седяха на сгъваеми метални столове, от онези, на които задникът ти измръзва, и гледаха към голям телевизор с плосък екран, поставен върху едната пералня. Всичките се прозяваха и това означаваше, че скоро ще се съмне, но те очевидно бяха хипнотизирани от картината на екрана. Погледнах го и усетих усмивка на умореното си лице.

— „Звукът на музиката“? Те гледат „Звукът на музиката“? — засмях се аз.

Сестра Мери Анджела повдигна едната си вежда.

Това е един от любимите ни филми. Реших, че и новаците ще го харесат.

— Класика — отбеляза Деймиън.

— По-рано мислех, че нацисткото хлапе е симпатично рече Шоуни.

Но предаде Фон Трапс — добави Ерин.

— И престана да ми бъде симпатично — продължи Шоуни.

Близначките взеха сгъваеми столове и седнаха при другите новаци пред телевизора.

— Но всички харесват Джули Андрюс — отбеляза Стиви Рей.

— Тя трябваше да наплеска проклетите разглезени деца — обади се Крамиша от мястото си пред екрана, а сетне погледна през рамо и уморено се усмихна на сестра Мери Анджела. — Извинявай за думата „проклети“, сестро, но те са такива.

— Те се нуждаят от любов, внимание и разбиране като всички деца — каза монахинята.

— Ще повърна. А сега, сериозно обади се Афродита. — Преди да запеете в хор „Как се решава проблем като Дева Мария“ и аз да си прегриза тънките китки, смятам да намеря Дарий и моята стая. — Тя бързо повдигна вежди няколко пъти и тръгна към вратата.

— Афродита — повика я сестра Мери Анджела и тя спря и се обърна. — Мисля, че Дарий още е при Старк. Кажи му лека нощ. Ще намериш стаята си на четвъртия етаж. Ще я споделиш със Зоуи, а не с воина.

— Пфу — измърморих аз.

Афродита тежко въздъхна.

— Защо ли не съм изненадана? — И продължи към вратата, като мънкаше нещо под носа си.

— Съжалявам, Зи — каза Стиви Рей. Пак щях да ти бъда съквартирантка, но мисля да остана тук. Чувствам се по-добре под земята, след като слънцето изгрее, пък и трябва да бъда близо до червените новаци.

— Няма нищо — побързах да отговоря аз. Сега сякаш не исках да оставам насаме с най-добрата си приятелка?

— Всички други горе ли са? — попита Деймиън. Видях, че се оглежда, и бях сигурна, че търси Джак.

Аз, от друга страна, не търсех никое от гаджетата си. Всъщност след глупавата им показност на тестостерон навън, започвах да мисля, че да нямам гадже звучи все по-добре.

И после се сетих за Калона и спомена, който исках да нямам.

— Да, всички други са горе в столовата или вече спят. Хей, Зоуи! Къде се отнесе? Монахините имат богат запас от чипс, намерих дори бира за теб… пълна с кофеин и захар — чу се гласът на Хийт, който прескочи последните три стъпала до мазето.

— Благодаря, Хийт — Сподавих въздишката си, когато той се приближи до мен и ухилен ми предложи чипс със сирене и кутия бира.

— Зи, ако наистина си добре, бих искал да намеря Джак и да проверя как е Херцогинята, а после ще спя цяла вечност

обади се Деймиън.

— Няма проблем — побързах да кажа аз, защото не исках Деймиън да спомене нещо за спомените ми на Ая ппед Хийт.

- Къде е Ерик? попита Стиви Рей, докато Хийт ми подаваше кутията бира.

Още е навън и се прави на краля на замъка.

— Намерихте ли нещо, след като аз си тръгнах? Гласът на Стиви Рей изведнъж стана толкова рязък, че неколцина червени новаци отместиха поглед от екрана на телевизора където Мария и Фон Трап пееха „Моите любими неща“.

— Не. Смешникът само оглежда там, където Далас и аз вече проверихме.

Далас ни погледна от мястото си пред телевизора, като чу името си.