— Зи, не искам да те обиждам, но никога ли не си ли учиш уроците? — попита Стиви Рей.

— Какво?

— Остров Сан Клементе — заяви Ленобия.

Деймиън въздъхна.

— Някой да носи наръчника на новака?

— Имам го тук — посочих бюрото си.

Той стана, започна да рови в бъркотията на бюрото ми и измъкна наръчника. Прелисти го за две секунди (целият ли го знаеше наизуст?) и ми подаде отворения учебник. Примигах стъписано, когато познах красивия дворец, който беше фон на съня ми с Калона.

— Това определено е мястото, където беше Калона в един от другите ми сънища. Всъщност седяхме на тази пейка ето тук. — Посочих снимката.

Афродита изведнъж се отдели от Дарий и дойде да надникне над рамото ми.

— По дяволите! Трябваше да позная мястото. Превръщането ми в човек ме направи по-тъпа.

— Какво има, Афродита? — попита Старк и се приближи до мен.

— Това е мястото във второто й видение, където ме е видяла да умирам — отговорих аз вместо нея и въздъхнах.

— Знам, че звучи глупаво, но го бях забравила. В съня си съзнавах, че това може да е мястото, което ти описа, че съм се удавила, но когато се събудих… — Млъкнах и погледнах Старк в очите. — Събудих се и се разсеях.

Старк разбра, че той ме бе събудил от съня… когато за пръв път спа с мен… и започваше да избира доброто пред злото.

— Освен това ти си ме видяла, че се удавям, защото бях сама побързах да добавя аз. — Тогава всички ми се сърдеха. Вече не съм сама и видението няма да се сбъдне. — Отместих очи от Старк и погледнах Афродита. Тя не каза нищо, но видях, че гледа Старк.

— Ти не беше сама във второто ми видение за теб — бавно изрече тя. — Зърнах лицето на Старк, преди да бъдеш убита. И той беше там.

— Какво? Глупости! Никога няма да позволя да я наранят — избухна Старк.

— Не съм казала, че ти беше виновен, а само че беше там — хладно отвърна Афродита.

Какво друго видя? — попита Хийт, който седеше с изправени рамене и имаше войнствен вид като Старк.

Афродита е имала две видения, че убиват Зоуи — обясни Деймиън. — В едното тя е била обезглавена от гарван-демон.

— Но това не се случи! — изтърси Хийт. — Аз бях там. Тя още има белег.

— Най-важното е, че главата ми не беше отрязана. И сега, след като мозъкът ми работи, ще се погрижим и да не се удавя. Пък и Афродита не е видяла много неща в двете си видения.,

— Но си сигурна, че второто видение за смъртта й беше на остров Сан Клементе, мястото, където се събира Висшия съвет? — попита Ленобия.

Афродита посочи наръчника, който все още лежеше отворен на коленете ми.

— Това е дворецът, който видях, когато Зоуи умираше.

— Добре. Много ще внимавам — уверих я аз.

Всички ще внимаваме да не ти случи нещо — обеща Ле-нобия.

Седях там и се мъчех да не показвам, че вече изпитвам клаустрофобия. Означаваше ли това, че отсега нататък нямаше да ме оставят на мира?

Старк не каза нищо. Не беше необходимо. Видът му говореше за отчаяние.

— Почакайте. Току-що осъзнах нещо. Деймиън взе учебника от мен, прелисти страниците и ме погледна с победоносна усмивка. Сетих се къде е островът на Калона и ти си права. Не е Венеция. — Той обърна наръчника към мен.

Тук ли беше в съня си?

Деймиън беше отворил на страница, където имаше много текст (който очевидно не бях чела) и илюстрация на част от красив остров, хълмист и обагрен в синьо от цвета на морето около него. Виждаха се и очертанията на замък, който ми беше познат до болка.

— Това е — тържествено прошепнах аз. — Тук бях в последния си сън. Къде е това място, по дяволите?

— В Италия, остров Капри — отговори Ленобия. — Древното място на първия Висш съвет на вампирите. Преместил се е във Венеция едва през 79-та година след Христа.

Зарадвах се, като видях няколко учудени лица. Естествено, информацията не беше нова за Деймиън.

Вампирите са покровители на Помпей обясни той с учителския си тон. — Везувий е изригнал през август 79 година след Христа. — Останалите продължаваха да мигат като големи тъпи златни рибки, затова Деймиън въздъхна и добави: — Остров Капри се намира недалеч от Помпей.

— А, да, спомням си, че четох нещо в историческата глава — обади се Стиви Рей.

Аз не си спомнях нищо, защото не бях чела главата. Шо-уни и Ерин се размърдаха неспокойно, което означаваше, че и те не са я чели. Голяма изненада.

Интересно. Да, това е островът, но защо Калона ще ходи на остров Капри, щом Висшия съвет не се е събирал там от не знам колко си години? — попитах аз.

— Той иска да върне древния начин на живот — отговори Старк. Непрекъснато го повтаря.

— Е, Калона на Сан Клементе ли е, или на Капри? попитах аз, все още озадачена.

— „Туитър“ казва, че той е отишъл на Висшия съвет само преди два часа. Значи все още е там — рече Джак.

— Но се обзалагам, че базата му е на Капри — каза Старк.

— Е, изглежда, ще ходим в Италия — обади се Деймиън.

— Надявам се, че паспортите ви са в ред, селяци — подхвърли Афодита.

- О, не бъди толкова изпълнена с омраза, Афродита — каза Стиви Рей. Знаеш, че всички новаци получават паспорти веднага щом бъдат Белязани. Това е част от еманципацията на тийнейджърите.

— Хубаво е, че и аз имам паспорт — подметна Хийт, — въпреки че не съм Белязан.

За да не изкрещя: Никъде няма да ходиш… Със сигурност ще те убият и да поставя в неудобно положение Хийт, аз положих усилия да се съсредоточа върху пътуването.

— Някой знае ли как да отидем до Италия?

— Надявам се в първа класа — измърмори Афродита.

— Това ще бъде най-лесното. Ще вземете самолета на Дома на нощта предложи Ленобия. Ти и твоята група. Ще дам разрешение, но аз няма да дойда.

— Няма да дойдеш с нас? — Стомахът ми се сви. Ленобия беше мъдра и толкова високо ценена във вампирската общност, че дори Шекина я уважаваше. Трябваше да дойде с нас. Нуждаех се от нея.

— Не може — заяви Джак и всички го погледнахме изненадано. — Тя трябва да остане тук при Дракона и да се погрижи училището да не премине напълно към Тъмната страна, защото Калона действа, въпреки че не е тук.

Ленобия му се усмихна.

— Ти си абсолютно прав. Не мога да напусна Дома на нощта точно сега. — Погледът й обходи всички в стаята, докосна всеки от нас и накрая се спря на мен. — Ти ще ги водиш. Вече си водач. Действай както досега.

Но нали аз обърках нещата! Повече от веднъж. И дори не знам дали мога да си имам доверие, когато Калона е наблизо! — исках да изкрещя, но вместо това се опитах да говоря с гласа си на голямо момиче.

— Някой трябва да съобщи на Висшия съвет какво правят Неферет и Калона. Аз не мога да го сторя, защото все още съм новак.

— Не, Зоуи, ти си нашата Висша жрица и те ще те изслушат, защото Никс е с теб. Това е очевидно за мен. За Шекина също беше очевидно. И за тях ще бъде очевидно.

Аз не бях толкова сигурна, но всички ми се усмихнаха насърчително и изпитах желание да си изповръщам червата. И вместо да избухна в сълзи, аз попитах:

— Кога заминаваме?

— Колкото е възможно по-скоро — отвърна Ленобия. — Нямаме представа какви поразии върши Калона в момента. Помислете каква разруха причини тук само за няколко дни.

— Скоро ще се съмне. Трябва да изчакаме слънцето да залезе. — Гласът на Старк беше напрегнат от безсилие. — Защото сега, след като ледената буря свърши и слънцето ще се вижда, Стиви Рей и аз ще изгорим, докато стигнем до самолета.

— Тръгвате по залез слънце — нареди Ленобия, — а дотогава пригответе багажа си, нахранете се и си починете! Аз ще уредя пътуването.

— Мисля, че Зоуи не трябва да отива на остров Сан Клементе — заяви Старк и се обърна към Дарий за подкрепа. — Не сте ли съгласни, че е лоша идея да бъде там, където Афродита я е видяла да се удавя?

Старк, тя също видя, че ме обезглавяват тук, в Тулса, но това не се случи, защото приятелите ми не ми бяха обърнали гръб. Не е важно къде съм, а да знам, че когато съм в опасност, съм обградена от хора, които ми пазят гърба.