— Как?

— Ти го уби и огънят угасна.

— Убила съм Калона!

— Да. Така поне ми изглеждаше.

— Какво му казах, че имаше силата да спре огъня?

Афродита повдигна рамене.

— Не знам. Не чух. Преживявах видението от перспективата на горящите хора и чувствах агония. Бях малко заета да изпитвам непоносима болка, за да обръщам внимание на всяка сричка, която произнасяш.

“ Сигурна ли си, че Калона умря? Това е невъзможно, защото той е безсмъртен.

— Така ми се видя. Онова, което ти му каза, го накара да се разпадне.

— Калона изчезна?

По-скоро се взриви. Трудно ми е да го опиша, защото аз горях и той стана много светъл и не можах да видя какво точно се случи с него. Калона избледня и огънят спря. И тогава разбрах, че всичко ще бъде наред.

— Това ли беше всичко, което се случи?

— Не. Ти плака.

Какво?

— След като уби Калона, ти се разплака. С много сълзи и сополи. А после видението свърши и аз се събудих със страшно главоболие и очите адски ме боляха. А, и ти пищеше като луда. — Афродита ме погледна изпитателно. — Защо пищеше?

— Сънувах кошмар.

— Калона

— Не искам да говоря за това.

— Жалко. А трябва да говориш, Зоуи. Аз видях как светът гори, докато ти и Калона купонясвахте. Това не е хубаво.

— Няма да се случи. Не забравяй, че си ме видяла и да го убивам.

— Какво се случи в съня ти? — настоя тя.

— Калона ми предложи света. Щял да промени нещата и да върне древния начин на живот и искаше да управлява заедно с мен и други подобни щуротии. Отказах категорично. Той заяви, че ще изгори… Боже! Почакай! Ти спомена, че хората са горели в нива. Пшеничена ли беше?

Афродита повдигна рамене.

— Предполагам, За мен всички ниви са еднакви.

Нещо стегна гърдите ми и стомахът ми се сви.

— Калона каза, че ще отсее зърното от плявата и ще я изгори.

— Какво е… плява, по дяволите?

— Не знам точно, но съм убедена, че е свързано с пшеница. Опитай се да си спомниш. В нивата, където те горяха, имаше ли високи златисти стръкове, или беше зелена, като царевица, а не пшеница?

— Беше жълта. С високи стръкове. И трева. Може да е била пшеница.

— Оказва се, че заплахите на Калона в моя сън са се сбъднали в твоето видение.

— Но в твоя сън ти не му се отдаваш и не правиш любов с него или…

— Не! Хвърлих се от върха на една скала и затова пищях като луда.

Зачервените й очи се отвориха широко.

— Сериозно? Наистина ли скочи от скалата?

Скочих от върха на замък, който беше на висока скала.

— Звучи доста неприятно.

— Това беше едно от най-страшните неща, които съм правила, но не беше по-лошо, отколкото да бъда с него. — Потреперих, като си припомних докосването му и копнежа, който предизвика дълбоко в душата ми. — Трябваше да се махна от него.

Трябва да размислиш за в бъдеще.

— Какво?

— Ще се опиташ ли най-после да внимаваш? Аз видях Калона да завладява света. Той използваше огън, за да убие всички — и вампири, и хора. Но ти го спря. Откровено казано, според мен видението ми показва, че единствено ти можеш да го спреш. Ето защо не можеш да избягаш от него. Зоуи, трябва да се сетиш какво каза, което го уби, и после да отидеш при него.

- Не! Няма да отида при него.

Афродита ме погледна със съжаление.

Трябва да се пребориш с реинкарнацията и да унищожиш Калона веднъж завинаги.

По дяволите — помислих си аз и в същия миг някой удари с юмрук по вратата.

- Зоуи! Там ли си? Пусни ме да вляза!

Скочих от леглото и се приближих до вратата. Отворих и видях, че Старк се е подпрял на рамката.

— Старк? Защо си станал от леглото?

Той беше с болнично долнище на пижама и без риза. Гърдите му бяха увити с огромен бял бинт и марля. Лицето му беше пепеляво бледо и челото му беше оросено с пот. Дишаше учестено и неравномерно и имаше такъв вид, сякаш всеки момент щеше да падне.

Но в дясната си ръка държеше лъка, който беше зареден със стрела.

— По дяволите! Вкарай го вътре! Ако припадне, няма да можем да го вдигнем, а е твърде едър да го влачим.

Опитах се да го хвана, но Старк ме отблъсна с изненадваща сила.

— Не. Нищо ми няма. — Той влезе в стаята и се огледа, сякаш очакваше някой да изскочи от дрешника. — Няма да припадна — задъхано изрече Старк, докато успокояваше дишането си.

Застанах пред него и отново привлякох вниманието му към себе си.

— Старк, тук няма никого. Защо дойде? Не трябва да ставаш от леглото, още по-малко да изкачваш стълби.

— Почувствах, че си ужасена, и дойдох при теб.

— Сънувах кошмар, това е всичко. Не бях в опасност.

— Калона? Той ли беше отново в съня ти?

— Отново? Откога го сънуваш? — учуди се Афродита.

— Ако не спиш с някого, и нямам предвид съквартирант-ка, Калона нахлува в сънищата ти, ако поиска — обясни Старк.

— Това не ми харесва.

— Само сънища са — обадих се аз.

— Знаем ли го със сигурност? — попита Афродита, която отправи въпроса си към Старк, но отговорих аз.

— Не съм мъртва, затова е било само сън.

— Не си мъртва? Трябва да ми обясниш. — Дишането на Старк бе станало равномерно и въпреки че все още беше блед, говореше като опасен воин, готов да изпълни клетвата си и да защити Висшата жрица.

— В съня си Зоуи се е хвърлила от скала, за да избяга от Калона — отбеляза Афродита.

— Какво ти направи? — Гласът му беше тих и изпълнен с гняв.

— Нищо! — побързах да отговоря аз.

— Тогава какво се опитваше да ти направи?

Въздъхнах.

— Същото като преди. Иска да ме контролира. Той не се изрази точно така, но това иска. Никога няма да му позволя.

Старк стисна челюсти.

— Трябваше да се досетя, че Калона ще се опита да се добере до теб чрез сънищата ти. Знам номерата му! Трябваше да се погрижа да спиш с Хийт или с Ерик.

Това е нещо ново — изсумтя Афродита. — Гадже номер три иска да спиш с гадже номер едно или две.

— Не съм й гадже! — изрева Старк. — Аз съм неин воин. Дал съм клетва да я пазя. Това означава повече от някакво си глупаво влюбване или ревност.

Афродита само го гледаше. За пръв път не знаеше какво да каже.

— Старк, беше само сън — помъчих се да го убедя, макар че самата аз не бях убедена. — Няма значение колко пъти Калона нахлува в сънищата ми. Резултатът ще бъде един и същ. Няма да му се дам.

— По-добре бъди сигурна в това, защото в противен случай и нас останалите ни очакват огромни неприятности — подметна Афродита.

— Какво иска да каже тя?

Афродита пак имаше видение, това е всичко.

— Това е всичко? Не ме оценяваш. — Тя се втренчи в Старк. — Е, стрелецо, ако спиш със Зоуи, Калона няма да нахлуе в съня й, така ли?

— Би трябвало — отвърна той.

Тогава мисля, че трябва да спиш със Зоуи и тъй като трима определено са много в такива ситуации, аз изчезвам.

— Къде отиваш? — попитах аз.

— При Дарий. И не ми пука, ако пингвините се ядосат. Главата ме боли ужасно. Само ще спя, но ще бъда с моя вампир. Точка по въпроса.

Афродита взе дрехите и чантата си. Помислих си, че ще отиде в банята и ще се преоблече, за да се отърве от бабеш-ката нощница, преди да тръгне да търси Дарий, и това ми напомни, че и аз съм с бабешка нощница. Седнах на леглото си и въздъхнах. А, да, Старк вече ме беше виждал ослепително гола, което беше много по-смущаващо от бяла памучна бабешка нощница. Боже, за момиче, което има много гаджета, аз бях сериозно увредена в сферата на самочувствието.

— Не казвай за видението си, докато имам възможност да помисля — извиках аз, преди Афродита да стигне до вратата. — Може да кажеш само на Дарий.

— Ясно. Искаш да избегнеш истерията. И без това не желая да слушам писъците на интелектуалните изроди и останалите маси. Поспи, Зи. Ще се видим на залез слънце. — Тя махна с ръка на Старк и затвори вратата след себе си.