Репхайм отстъпи назад.

— Върви! — каза той. — Бързо.

Веднага щом крилото му вече не я пазеше, тялото й се зачерви и започна да дими. Стиви Рей инстинктивно се хвърли на пода, сви се на кълбо и закри с ръце лицето си.

— Не мога — извика тя, вцепенена от болка и паника. — Ще изгоря.

— Ще изгориш, ако останеш тук.

Неочаквано Репхайм се измъкна през пролуката и изчезна. Изостави я. Стиви Рей знаеше, че той е прав. Тя трябваше да се махне оттам, но не можеше да преодолее парализиращия страх. Болката беше прекалено силна. Все едно кръвта й вреше в тялото. Точно когато мислеше, че няма да издържи, върху нея падна малка, хладна сянка.

Хвани ръката ми!

Стиви Рей присви очи и погледна към безмилостното слънце. Репхайм клечеше върху решетката, беше разперил здравото си крило над нея и бе протегнал ненаранената си ръка.

— Хайде, Стиви Рей! Направи го!

Тя проследи гласа му и хладината на черното му крило и хвана ръката му. Той не можеше да я издърпа сам. Стиви Рей беше твърде тежка, а Репхайм можеше да си служи само с едната ръка. Тя протегна другата си ръка, вкопчи се в метала и се изтегли горе.

— Ела при мен. Аз ще те пазя. — Репхайм разтвори крилото си.

Без да се колебае, Стиви Рей се отпусна в прегръдката му, зарови глава в перата на гърдите му и уви ръце около него. Той я обгърна с крилото си и я повдигна.

— Занеси ме на дървото!

Репхайм побягна по покрива, като приклякаше и куцаше. Външната страна на ръцете на Стиви Рей, вратът и раменете й бяха изложени на слънчевата светлина и горяха. Със замъглено съзнание тя се запита какъв е ужасният шум, който кънти в ушите й, но после осъзна, че това е нейният глас. Стиви Рей пищеше от болка, ужас и гняв.

Репхайм стигна до края на покрива и изкрещя:

— Дръж се. Скачам на дървото.

Тялото му се преобърна и се изви спирално, защото загуби равновесие и двамата се блъснаха в дървото.

Адреналинът помогна на Стиви Рей да не се отдели от него и благодарна, че той е лек, тя го повдигна и застана между Репхайм и ствола.

— Дръж се за дървото, докато се плъзгаме надолу каза тя.

Двамата се спуснаха надолу. Грапавата кора на дървото охлузи вече изранения й и кървящ гръб на Стиви Рей. Тя затвори очи и падна на земята, която я чакаше долу. Допирът й подейства успокояващо.

— Земя, ела при мен! Отвори се и ме предпази!

Разнесе се силен звук от разкъсване и земята в основата на дървото се отвори. Стиви Рей и Репхайм се плъзнаха в хладната й тъмна пазва.

Когато Афродита започна да пищи, аз веднага се сетих какво да направя,

— Дух, ела при мен! — заповядах аз и духът моментално ме изпълни със спокойното си присъствие. — Помогни на Афродита да се успокои. — Усетих, че природната стихия излиза от мен. Писъците на Афродита стихнаха до охкания и хлипания. — Дарий, трябва ми номера на мобилния телефон на Ленобия. Веднага!

Дарий държеше Афродита в прегръдките си, но извади телефона си от джоба на дънките и ми го хвърли.

— Записан е в „Контакти“.

Положих усилия ръцете ми да не треперят, намерих номера й и го набрах. Ленобия отговори на първото позвъняване.

— Дарий?

Зоуи е. Имаме извънредно положение. Къде е Стиви Рей?

— Тя отиде в депото да се опита да вразуми другите червени новаци. Очаквам я да се върне всеки момент, въпреки че вече се зазорява.

— Стиви Рей е в беда.

— Гори! — изрида Афродита. — Тя гори!

— Стиви Рей е някъде навън. Афродита твърде, че тя гори.

— О, Боже! — възкликна Ленобия. — Може ли да ми каже нещо друго?

По промяната на гласа й разбрах, че тя вече действа.

— Афродита, можеш ли да ни кажеш къде е Стиви Рей?

— Н-не. Навън.

— Афродита не знае къде е Стиви Рей, само че е навън.

— Ще я намеря — заяви Ленобия. — Обади ми се, ако Афродита каже нещо друго.

А ти ми се обади веднага щом Стиви Рей е в безопасност. — Не можех дори да си помисля за друг изход.

Ленобия затвори.

— Да заведем Афродита вътре, където ще се справим по-добре със състоянието й — предложи Ерсея.

Слязохме от яхтата и се отправихме към затворена сграда, която не приличаше на хангар на летище. Беше стара и изградена от камък. Имах време само да изпитам облекчение, че Старк е предпазен от слънцето и Дарий носи Афродита, докато всички бързо минахме след Ерсея под сводестия вход.

Старк подтичваше до мен.

— Афродита е Обвързана със Стиви Рей… другият червен вампир — обясних аз.

Ерсея кимна, отвори огромна дървена врата и направи знак на Дарий да внесе Афродита вътре.

— Ленобия ми каза за тяхното Обвързване.

— Можеш ли да й помогнеш?

Влязохме в просторен коридор, изумително богато украсен, с невероятно висок таван и безброй полилеи, а после Ерсея ни заведе в странична приемна.

— Сложи я на канапето ей там.

Насъбрахме се около канапето и мълчаливо се втренчихме в Афродита. Ерсея се обърна към мен и тихо каза:

— Не може да се направи нищо за човека, ако Обвързаният с него вампир страда. Тя ще чувства болката на Стиви Рей, докато кризата свърши или тя умре.

— Тя? — изписках аз. — Стиви Рей или Афродита?

Някоя от тях или и двете. Вампирите не може да останат невредими в събития, които убиват техните консорти.

— По дяволите — измърмори Хийт.

Ръцете ми! — изплака Афродита. — Горят!

Не издържах и отидох при нея. Дарий все още я държеше в прегръдките си и тихо й говореше. Лицето й беше бледо и мрачно. Очите й ме молеха да й помогна. Хванах ръката й, която беше ненормално гореща.

— Ти не гориш. Погледни ме, Афродита. Това не се случва с теб, а със Стиви Рей.

— Да. Знам какво изпитваш. — Хийт коленичи до мен и хвана другата й ръка. — Гадно е да си Обвързан и с твоя вампир да се случва нещо лошо. Но не си ти. Имаш чувството, че те боли теб, но не е така.

— Не го усещам така, сякаш Стиви Рей мърсува с някого — със странен, треперещ и слаб глас каза Афродита.

Хийт остана невъзмутим.

Не е важно какво се случва, а че те боли. Не трябва да забравяш, че ти не си Стиви Рей, макар да имаш усещането, че си част от нея.

Афродита, изглежда, проумя думите му и се втренчи в него.

— Аз не искам да бъда свързана със Стиви Рей изхлипа тя, а ти искаш да бъдеш свързан със Зоуи.

Хийт стисна ръката й. Всички ги наблюдаваха, но мисля, че само аз се чувствах като външен човек.

— Независимо дали го искаш, или не, връзката понякога ти идва в повече. Трябва да се научиш да запазваш за себе си някои неща. Ти всъщност не споделяш душата й, какво-то и да ти казва Обвързването.

— Да! — Афродита издърпа ръката си от моята и я сложи върху пръстите на Хийт. — Имам чувството, че споделям и душата си. Не мога да го понеса.

— Можеш. Само запомни, че това е усещане. Не е реалност.

Отстъпих назад няколко крачки.

Афродита, ти си в безопасност. Всичките сме тук с теб.

— Деймиън докосна рамото й.

— Да, всичко е наред. И косата ти изглежда страхотно — добави Джак.

Чух, че Афродита се засмя — малко изпуснато мехурче на нормалност насред невероятен смут, а после каза:

— Чакайте. Изведнъж се почувствах по-добре.

— Хубаво, защото не искаме да умреш в ръцете ни — обади се Шоуни.

— Да, нужни са ни експертните ти съвети за пазаруване

— допълни Ерин. Близначките се опитваха да говорят спокойно и невъзмутимо, но беше очевидно, че се тревожат за нея.

— Афродита ще се оправи. Ще го преживее — заяви Старк, който както винаги, беше застанал до мен. Той беше стабилното присъствие, глас на спокойствие по време на буря.

— Но какво става със Стиви Рей? — шепнешком го попитах аз.

Старк ме прегърна и стисна рамото ми.

В стаята влезе красива вампирка с яркочервени коси. Носеше поднос с гарафа с леденостудена вода, чаша и няколко сгънати влажни хавлии. Тя се приближи до Ерсея, която стоеше близо до канапето. Ерсея й направи знак да сложи подноса на най-близката масичка за кафе. Забелязах, че непознатата вампирка бръкна в джоба си, извади шишенце с хапчета и го даде на Ерсея, а сетне излезе от стаята безшумно, както беше влязла.