Те ме увериха, че са спали. — Сестра Мери Анджела наблегна на последната дума, докато се приближаваше към нас на прага.

Афродита завъртя очи, но не каза нищо.

— Дарий ми обясни, че в съня ти те посещава низвергнатият ангел и Старк може да му попречи добави монахинята и както винаги, пристъпи направо към въпроса.

Какво е направил Старк? — Хийт дотърча при нас, прегърна ме и ме целуна по устните. — Да му сритам ли задника?

— Едва ли ще можеш — рече Старк, който излезе от трапезарията и се присъедини към нас.

За разлика от Хийт той не ме награби, но погледът му беше толкова топъл и интимен, че сякаш ме докосна осезаемо като прегръдката на Хийт.

Изведнъж изпитах клаустрофобия от момчета. Навалица от момчета звучи добре теоретично, но внезапно осъзнах, че идеята е добра само на теория. И сякаш за да затвърди мислите ми, Ерик избра точно този момент да дойде при нас. Венера, червената новачка и бивша съквартирантка на Афродита, буквално беше залепнала за него. Пфу. Гнус.

— Здравейте. Умирам от глад! — съобщи той и засия с голямата си лъчезарна усмивка на кинозвезда, която по-рано толкова много харесвах.

С периферното си зрение забелязах, че Хийт и Старк зяпат Ерик и пиявицата Венера, и си спомних, че не бях казала на другите си гаджета, че съм зарязала Ерик. Потиснах въздишката си на раздразнение и вместо да го пренебрегна с ледено отношение, както ми се искаше, лепнах на лицето си престорена усмивка и засиях.

— Здравейте, Ерик, Венера. Е, щом сте гладни, дошли сте където трябва. Всичко тук ухае превъзходно.

Усмивката на Ерик помръкна за миг, но актьорското му майсторство напълно отговаряше на задачата да изглежда така, сякаш си е намерил ново гадже петнайсет секунди, след като сме скъсали.

— Здравей, Зоуи. Не те видях. Както обикновено, ти си заобиколена от момчета. По дяволите, те постоянно се тълпят около теб. — Той се усмихна иронично и мина покрай мен, като блъсна с рамо Старк.

— Ако изстрелям стрела с лъка си и си помисля за някой задник, ще се учудиш ли, ако уцеля Ерик? — попита ме Старк с приятен, безразличен тон.

— Аз няма да се учудя — каза Хийт.

— Момчета, от личен опит ви уверявам, че Ерик има чудесен задник — обади се Венера и тръгна след Ерик към трапезарията.

— Хей, Венера, искам да ти кажа нещо — рече Афродита.

Венера се поколеба и погледна през рамо бившата си съквартирантка, Афродита й отправи най-добрата си подигравателна усмивка на кучка и каза:

— Всичко се връща. Пожелавам ти късмет.

В същия миг забелязах, че всички в трапезарията ни гледат и разговорите са спрели.

Ерик махна властно и Венера незабавно изтърча при него. Хвана го под ръка и притисна гърди до лакътя му. И после из стаята се разнесе шепот, сякаш някой драсна клечка кибрит и го разпали.

Ерик и Зоуи са скъсали\

— Ерик е с Венера!

— Зоуи и Ерик вече не са заедно]

По дяволите.

Никога не съм го харесвал. — Хийт ме целуна по косите и после ги разроши, сякаш бях двегодишно дете.

— Знаеш, че не обичам да правиш така. Опитах се да пригладя косите си, които и без това бяха твърде пухкави, защото монахините очевидно не вярваха в машите за коса.

И аз никога не съм го харесвал. — Старк хвана ръката ми и я целуна, а сетне погледна Хийт. — Не ми харесва много, че ти и Зоуи сте Обвързани, но нямам проблем с теб.

— И аз нямам нищо против теб, но не ми харесва, че спа със Зи — отвърна Хийт.

— Хей, част от служебната ми характеристика е да я пазя,

това е всичко. ’

— Ще повърна — обади се Афродита. — Между другото, пълни с тестостерон тъпаци, трябва да знаете, че Зи заряза Ерик, а не той нея, както и да се мъчи да го представи той. Не забравяйте, че тя може да го направи и с всеки от вас, ако станете прекадено досадни. — Тя пусна ръката на Дарий, приближи се до мен и ме погледна в очите. — Готова ли си да влезеш вътре и да се изправиш пред досадните тълпи?

— След секунда — отговорих аз и се обърнах към сестра Мери Анджела. — Как е баба?

— Уморена. Боя се, че вчера е преживяла твърде много.

— Добре ли е?

— Ще се оправи.

— Може би трябва да отида при нея и…

Понечих да тръгна, но Афродита ме хвана за китката.

— Баба ти е добре. Убедена съм, че в момента тя предпочита да решиш какво да правим, откодкото да се тревожиш за нея.

— Тревожи се? Кой се тревожи? — Стиви Рей дотича от ъгъла на коридора заедно с Далас. — Здравей, Зи! Тя ме прегърна. — Извинявай, че се държах така. Предполагам, че напоследък и двете сме под голямо напрежение. Прощаваш ли ми? — прошепна тя.

Разбира се — отвърнах аз и се опитах да не сбърча нос, когато я притиснах до себе си. Тя миришеше на мазе и пръст и на още нещо противно, което не можах да позная. Хей, зарязах Ерик и сега той се натиска с Венера пред всички.

— Гадно. Все едно майка ти да забрави рождения ти ден — на висок глас каза Стиви Рей, без да обръща внимание на публиката.

Да, определено е гадно.

— Ще се разправяш ли с него, или ще подвиеш опашка и ще избягаш? — с престорено състрадателна усмивка попита тя.

— Ти как мислиш, Адо Ани? — намеси се Афродита. — Зи не бяга от битки.

— Коя е Адо Ани? — попита Хийт.

— Не знам — отвърна Старк.

— Героиня от мюзикъла „Оклахома“! — каза сестра Мери Анджела и се помъчи да сподави кикота си. — Е, ще закусваме ли? — Монахинята се усмихна и ни поведе към трапезарията.

Въздъхнах. Изпитвах желание да изкрещя и да хукна по коридора в обратната посока.

— Хайде, Зи. Да влезем вътре и да хапнем нещо. Освен това имам да кажа на всички нещо, пред което въпросът с гаджето ти бледнее. — Стиви Рей ме хвана за ръката и ме повлече към трапезарията.

Последвани от Старк, Хийт, Дарий, Афродита и Далас, ние си намерихме места до сестра Мери Анджела на маса, където вече седяха Деймиън, Джак и Близначкитс.

— Хей, Зи! Ти най-после стана! Виж какви сериозно вкусни палачинки са ни направили монахините избръщолеви Джак.

— Палачинки? Светът ми мигновено се оживи.

— Да! Има купища чинии с палачинки и бекон, както и картофени кюфтета. По-хубаво е, отколкото в денонощния магазин. — Той погледна масата малко по-нататък и изкрещя: — Хей! Подайте палачинките!

Към нас загракаха подноси и устата ми се напълни със слюнка. Много обичах палачинки.

— Ние предпочитаме препечени филии — обади се Шоуни.

— Да, не се папаш толкова много — добави Ерин.

— И с палачинките не се цапаш — възрази Джак.

Добра среша, Зи — рече Деймиън, очевидно отбягвайки спора за палачинките.

— Добра среша усмихнах му се аз.

— Хей, с изключение на пухкавата коса, ти изглеждаш по-добре отпреди — отбеляза Джак.

— Благодаря — отвърнах аз и отхапах парче палачинка.

— Мисля, че Зоуи изглежда поразително — поправи го

Старк.

— Аз също. Разрошената ти коса ми харесва — ухили се Хийт.

Завъртях очи, когато някъде от стаята се разнесе гласът на Ерик.

— Там наистина е голяма навалица от момчета. — Той седеше с гръб към нас, но това не попречи гласът му да прозвучи противно.

Защо разделите не бяха лесни? Защо Ерик не можеше да си остане само задник? Защото ти нарани чувствата му сериозно — пробягна в съзнанието ми, но ми беше писнало да се тревожа за чувствата на Ерик. Той беше властен тъпак! И проклет лицемер. Нарече ме развратница, но му отне по-малко от един ден да си намери друга. Пфу.

— Чакай, Ерик е с Венера? — Гласът на Джак привлече вниманието ми.

— Снощи скъсахме — с безразличен тон обясних аз и направих знак на Ерик да ми подаде подноса с бекона.

— Да, Афродита ни каза. Но сега той е с Венера? Ей така?

— повтори Джак, докато гледаше Ерик и гореспоменатата Венера, която ухажваше Ерик толкова усилено, че му се зачудих как яде. — А аз го мислех за готин разочаровано добави Джак, сякаш Ерик току-що бе спукал балона на илюзиите му.