Стиснах рамото му веднъж, а после отстъпих встрани и го оставих да скърби в уединение.

— Бъди благословена, Жрице — промълви той, без да вдига глава.

Вероятно трябваше да кажа нещо зряло и мъдро в отговор, но в момента бях толкова развълнувана, че не можех да говоря. Изведнъж Стиви Рей се озова до мен, а до нея застана Деймиън. Ерин също дойде при мен и Шоуни се приближи до нея. Стояхме почтително там, без да говорим. Не бяхме образували кръг, но присъствахме, докато огънят, който Шоуни засили по магия, изгори и последните остатъци от физическата черупка на Анастасия.

Тишината около нас беше нарушавана само от звуците на пламъците и тихите молитви на Дракона. И тогава ми хрумна друга мисъл. Огледах пространството около кладата. Дракона я беше сложил в средата на асфалтираната пътека около храма на Никс и главната училищна сграда. Изборът беше добър, защото имаше много място за огъня и другите преподаватели и новаци, които би трябвало да бъдат там, да стоят до Дракона, без да му се натрапват в скръбта, и да се молят на Никс за Анастасия и съпруга й. Да бъдат безмълвни свидетели, които го обичат и поддържат.

— При него няма никого — прошепнах аз, защото не исках Дракона да чуе възмущението в гласа ми. — Къде са всички, по дяволите?

— Той не трябва да бъде тук сам — съгласи се Стиви Рей и избърса сълзите от лицето си. Не е редно.

— Аз бях с него, но чух, че конете се приближават — каза Ленобия, която се присъедини към нас.

— Ами другите? — попитах аз.

Тя поклати глава. И на нейното лице се изписа възмущение.

— Новаците са в спалните помещения. Преподавателите са в стаите си. Всички останали са в лечебницата… Имам предвид онези, които се осмелиха да застанат на негова страна.

— В това няма логика. — Не можех да го проумея. Как така учениците и преподавателите не са се осмелили да застанат на негова страна?

— Калона и Неферет може и да ги няма, но отровата им остава — загадъчно отвърна Ленобия.

— Трябва да отидеш в лечебницата — обади се Афродита. Забелязах, че тя не поглежда към кладата и Дракона.

— Върви — рече Ленобия. — Аз ще остана тук с него.

— И аз ще остана заяви Джони Бий. Той е любимият ми преподавател.

Знаех. Джони Бий имаше предвид преди да умре и после да стане нежив.

— И аз ще остана при него — рече Крамиша. — Не е редно да бъде сам, а ти и твоят кръг имате работа в лечебницата. Елате — извика тя и останалите новаци излязоха от сенките, застанаха до Дракона и образуваха кръг около погребалната клада.

— И аз ще остана — обади се Джак, който плачеше, но не се поколеба да заеме мястото си в кръга на червените новаци. Херцогиня го следваше по петите. Беше подвила опашка и ушите й бяха клепнали, сякаш разбираше какво става. Без да пророни дума, Ерик се нареди до Джак, а после и Хийт ме изненада, като запълни мястото до Ерик. Той ми кимна официално и наведе глава.

Не бях сигурна в гласа си, затова се обърнах и заедно с моя кръг, Афродита, Старк и Дарий влязох в Дома на нощта.

Училищната лечебница не беше голяма. Състоеше се от три малки болнични стаи и се намираше на единия етаж на сградата на преподавателите. Ето защо не се изненадах, че помещенията са препълнени с ранени хлапета, нито се стъписах, като видях, че в коридора са сложени и три походни легла. Ранените хлапета замигаха учудено, когато аз и групата ми спряхме на входа.

— Зоуи?

Опитах се да не гледам втренчено ранените хлапета и да не долавям мириса на кръв във въздуха. Две вампирки бързаха към мен. Познах ги. Те бяха помощнички на Неферет, нещо като медицински сестри. Замислих се усилено и се сетих, че високото русокосо момиче се казва Сапфир, а ниската азиатка е Маргарета.

Ранена ли си? — попита ме Сапфир.

— Не. Нищо ми няма. Всички сме добре уверих я аз. — Дошли сме да помогнем.

— Без да има лечител, ние направихме каквото можахме за тях — грубо каза Маргарета. — Никой от новаците не е в непосредствена опасност да умре, въпреки че не се знае как нараняването ще се отрази на Промяната, затова е възможно някои да…

— Да, добре, разбрахме — прекъснах я аз, преди да каже „умрат“ на висок глас пред хлапета, които наистина може да умрат. Боже, какви лоши обноски към болните.

— Не сме дошли заради медицинските си умения — обясни Деймиън. — Тук сме, защото нашият кръг е силен и с него можем да утешим ранените.

— Тук няма други освен ранени новаци заяви Сапфир, сякаш това беше причина и ние да не сме там.

— Никой от другите новаци няма връзка с природните стихии — рекох аз.

— Ние наистина направихме всичко възможно — хладно повтори Маргарета. — Без Висша жрица…

Този път я прекъсна Старк.

— Имаме Висша жрица. Дръпнете се и позволете на нея и нейния кръг да помогнат на хлапетата.

— Да, дръпнете се — заповяда Афродита и се изправи пред лицето на вампирката.

Двете вампирки започнаха да отстъпват назад, въпреки че усещах ледените им неодобрителни погледи.

— Какъв им е проблемът, по дяволите? — тихо попита Афродита, когато влязохме в коридора.

— Нямам представа — отвърнах аз. — Дори не ги познавам.

— Аз ги познавам — обади се Деймиън. — Бях доброволец в лечебницата през третата си година тук. Те винаги са били социопатични. Мисля, че това е заради работата им с умиращи новаци.

Социопатични? — учуди се Шоуни.

— Би ли го превела, Стиви Рей? — попита Ерин.

— Социопатичен означава начумерен и неприветлив. Трябва да четете повече.

— И аз щях да кажа същото — отбеляза Старк.

Деймиън въздъхна.

Не беше за вярване, но трябваше да сподавя усмивката си. Обстоятелствата не бяха приятни, но моите приятели се държаха както обикновено и правеха всичко да изглежда малко по-добре.

— Съсредоточете се, интелектуални изроди. Дошли сме да помогнем на новаците. Социопатка едно и Сиоциопатка две не са важни — заяви Афродита.

Напомня ми на Доктор Зюс. Харесва ми — рече Старк и ме погледна с готината си усмивка, която говореше: „Винаги съм обичал да чета.“

Афродита се намръщи.

— Казах да се съсредоточите, а не да флиртувате.

— Стиви Рей? — извика едно момче от едното походно легло в коридора и ни прекъсна.

— Дрю Партейн? — Стиви Рей забърза към него. — Дрю, как си? Какво се случи? Ръката ти ли е счупена?

Ръката му беше гипсирана, а едното му око беше насинено и подпухнало. Устната му беше разцепена, но хлапето все пак успя да се усмихне на Стиви Рей.

— Много се радвам, че вече не си мъртва.

— Аз също ухили се тя. И мога да ти кажа, че не ти препоръчвам умирането и съживяването, затова гледай да си почиваш и да оздравееш. Погледът й отново се насочи към раните му и усмивката й помръкна, но Стиви Рей побърза да добави: — Ще се оправиш. Не се тревожи.

Не пострадах сериозно. Ръката ми не е счупена, а само я навехнах, докато се биех с гарвана-демон.

Дрю се опита да спаси Анастасия — чу се гласът на момиче от едната болнична стая. Вратата беше отворена и видях новачка, която се беше подпряла на алуминиевото нощно шкафче. Рамото й беше превързано с дебел бинт. На врата й имаше страшна порезна рана, която се скриваше под нощницата. — И за малко да успее. Дрю почти я беше спасил.

„Почти“ не се оказа достатъчно — напрегнато каза той.

— „Почти“ е повече, отколкото направиха останалите хлапета — възрази момичето. Ти поне се опита.

— Какво се случи, Дейно? — попита Афродита, мина покрай мен и влезе в стаята при момичето.

Изведнъж се сетих коя е тя. Дейно и двете й приятелки Енио и Пемфредо (с прякори Ужасна, Войнствена и Оса) бяха част от вътрешното обкръжение на кучките на Афродита, преди аз да дойда в Дома на нощта и както Афродита се бе изразила, животът им да се взриви отвътре. Подготвих се Дейно да се заяде с Афродита, тъй като никоя от „приятелките“ й не й остана приятелка, след като тя изпадна в немилост пред Неферет, а аз я замених като водач на „Дъщерите на мрака“. За щастие момичето съвсем не отговори с омраза, макар че гласът й прозвуча отчаяно и повече от ядосано.