След това от другия край на линията се чу по-плътен глас.

— Здравей, татко. Да, добре съм. — Хийт изчака малко, докато баща му говореше, и сетне продължи: — Да, това е положението. Училищна екскурзия. Ще си пиша домашните по интернет. — Той се усмихна в отговор на онова, което говореше баща му. Наистина ли? Отлагат училището още една седмица заради прекъсвания на електричеството в кварталите? — Хийт бързо повдигна вежди няколко пъти. — Тогава пътуването е в свръх удобен момент. И тъй като ще летим с частния самолет на Дома на нощта и ще отседнем на острова на вампирите, пътешествието няма да ми струва нищо.

Изскърцах със зъби. Не можех да повярвам, че Хийт обработи родителите си толкова лесно. Разбира се, въпреки че бяха мили хора и много добри родители, Нанси и Стив Лък нямаха абсолютно никаква представа за тийнейджърските неща. Сериозно. Хийт пиеше алкохол от години, а те още не бяха забелязали, дори когато той се връщаше вкъщи и миришеше на повръщано и бира. Гнус.

— Страхотно, татко! Много ти благодаря.

Повишеното му настроение ме накара да примигам и отново да се съсредоточа върху Хийт, а не върху умствения ми брътвеж.

— Да, ще ви се обаждам всеки ден… А, да, за малко да забравя. Докато Зи и останалите хлапета приготвят багажа си, аз ще отскоча до вкъщи да си взема паспорта и дрехи. Кажи на мама, че трябва да носим само една ученическа чанта, затова да не се престарава с багажа. Добре, ще се видим след малко. Чао!

Хийт затвори, като се хилеше, сякаш отново беше в началното училище и му бяха дали допълнителна чаша шоколадово мляко на закуска.

Направи го много умело — похвали го Стиви Рей.

— Бях забравила за пътуването до Испания — отбелязах аз.

— Но аз не. Е, изглежда, трябва бързо да си отида вкъщи и да си взема паспорта и нещата. Ще се видим на летището. Не заминавай без мен! — Хийт ме целуна, грабна палтото си и изскочи от стаята, сякаш искаше да избяга, преди да му кажа, че няма да дойде в Италия въпреки разрешението на родителите му, които нямаха представа какво става със сина им.

— Наистина ли ще му позволиш да дойде с вас? попита Стиви Рей.

— Да апатично отговорих аз.

— Радвам се. Не искам да бъда гадна, но мисля, че идеята е добра заради онова нещо с кръвта.

Кое нещо с кръвта?

— Зи, той е Обвързан с теб човек. Кръвта му е супер добра за теб. Предстои ти опасна конфронтация с Калона и Неферет и Висшия съвет, затова може да се нуждаеш от хубава кръв.

— Да, предполагам, че си права,

— Е, добре, Зи. Какво има, по дяволите?

Примигах учудено.

— Какво имаш предвид?

— Държиш се като зомби. Разкажи ми за странния сън, който те събуди.

— Мислех, че спиш.

— Така исках да мислиш, в случай че решите да се натискате.

— Когато ти си в стаята? Това е грозно.

— Вярно е, но се опитвах да бъда учтива.

— Боже. Не бих го направила.

— Аз пък няма да ти позволя да смениш темата. Сънят… Спомняш ли си? Разкажи ми го.

Въздъхнах. Стиви Рей беше моята най-добра приятелка и трябваше да й кажа.

— Беше за Калона — изръсих аз.

— Той е нахлул в съня ти, въпреки че ти спеше с Хийт?

— Не, той не нахлу в съня ми признах аз, макар и без желание. — Беше по-скоро видение, отколкото сън.

— Какво видение?

— На миналото му. Преди да бъде низвергнат.

— Низвергнат? Откъде?

Поех си дълбоко дъх и й казах истината.

— От страната на Никс. Калона е бил неин воин.

— Мили Боже! — Стиви Рей седна на леглото. — Сигурна ли си?

— Да… Не… Не знам! Изглеждаше реално, но не знам със сигурност. Няма как да бъда сигурна. — И после дъхът ми секна. — О, не!

— Какво?

— В спомените ми на Ая тя каза, че Калона не е роден да ходи по този свят. — Хлъцнах и притиснах ръце една в друга, за да спрат да треперят. — И го нарече неин воин.

О-хо. Тя е знаела, че той е бил воин на Никс, преди да бъде низвергнат.

— Ох, не знам — отговорих аз, но всъщност дълбоко в сърцето си знаех, че Ая се е опитвала да утеши Калона с любов. Някога Калона е бил воин и щеше да иска отново да бъде такъв.

— Може би трябва да говориш с Ленобия за… — започна Стиви Рей.

— Не! Моля те, обещай ми, че няма да казваш на никого. Те вече знаят, че имам спомен, че Ая е била с Калона. Прибави към това виденията на Афродита и те ще откачат. Ще решат, че може да си изгубя ума и отново да бъда с него… а това няма да се случи! Наистина го мислех. Не ме интересуваше, че ми се догади. Не можех да бъда с Калона. Както казах и на него, това беше невъзможно

Но не трябваше да се тревожа, че Стиви Рей ще ме издаде. Тя кимаше и ме гледаше с очи, пълни с разбиране.

Искаш сама да се справиш, нали?

— Да. Звучи глупаво, а?

— Не — възрази тя. — Понякога нещата не са работа на другите. И някои неща, които изглеждат абсолютно невъзможни, завършват не така, както сме очаквали.

Наистина ли го мислиш?

— Поне се надявам — откровено отговори Стиви Рей и очевидно искаше да добави още нещо, но я прекъсна почукване на вратата.

— Би ли побързала? провикна се Афродита. — Всички все още яд ат, а трябва да хващаме самолет.

— Готови сме изкрещя Стиви Рей и ми хвърли чантата. — Мисля, че трябва да правиш онова, което ти подсказва инстинктът, както винаги ни съветва Никс. Вярно, по-рано ти обърка нещата. Аз също. Но и двете избрахме да бъдем на страната на нашата богиня и в края на краищата това е най-важното.

Кимнах мълчаливо. Беше ми трудно да говоря.

Стиви Рей ме прегърна.

— Убедена съм, че ще постъпиш правилно.

Смехът ми прозвуча по-скоро като ридание.

— Да, след още колко грешки?

Тя ми се усмихна.

— В живота непрекъснато се правят грешки. И започвам да мисля, че нямаше да е толкова вълнуващ, ако бяхме съвършени.

— В момента малко скука би ми харесала.

Двете се смеехме, когато излязохме в коридора и се присъединихме към разтревожената Афродита. Забелязах, че „ученическата й чанта“ е „Бетси Джонсън“ и е толкова претъпкана, че се пръска по модните шевове.

— Мисля, че това е измама — рекох аз и посочих чантата й.

— Не е измама, а импровизация.

Страхотна чанта — подхвърли Стиви Рей. — И аз бих искала да имам „Бетси Джонсън“.

— Ти си твърде кънтри за „Бетси“ — отсече Афродита.

— Не съм.

— Тогава какви са тези старомодни дънки? „Роупърс“? Сериозно. Ще ти кажа едно влез в настоящето, ако обичаш.

— Не, ти не говориш само за моите „Роупърс“…

Оставих ги да се препират и тръгнах след тях към столовата. Дори не ги чувах. Мислите ми бяха на хиляди километри, на покрива на дворец насред сън.

* # *

Столовата беше оживена, но утихна, когато Афродита, Стиви Рей и аз се приближихме до Близначките, Джак и Деймиън, които вече ядяха бекон с яйца. Както очаквах, аз привлякох множество убийствени погледи, особено от сепаретата, пълни с момичета.

— Не им обръщай внимание — каза Афродита. — Те мразят

всички.

— Странно е, че Калона все още обърква умовете им — рече Стиви Рей, докато пълнехме чиниите си и поглеждахме през рамо към мълчаливите и намусени хлапета.

— Изборът е техен — избълва устата ми, преди да я спра.

— Какво искаш да кажеш? — попита Стиви Рей.

— Хлапетата… отвърнах аз, преглътнах яйцата и посочих с вилицата към останалите в стаята. — Онези, които ни гледат мръсно и се държат безумно, са избрали да бъде така. Да, Калона го започна, но те избират своя път.

Гласът на Стиви Рей беше съчувствен от разбиране, но настоятелен.

— Може и да е вярно, Зи, но не трябва да забравяш, че това се случи заради Калона… и Неферет.

— Истината е, че Калона е лош и Зоуи трябва се справи с него веднъж завинаги — заяви Афродита.

Яйцата изведнъж престанаха да ми се струват вкусни.

Бяхме се сбутали в сепарето, ядяхме и се преструвахме, че другите не ни убиват с погледи, когато Старк дойде при нас. Изглеждаше уморен и когато ме погледна, видях тъга в очите му. Бях я съзряла в погледа на Калона, когато говореше за Никс. „Старк мисли, че не е оправдал очакванията ми.“