Танатос кимна:

Ти пътуваш между двата свята много повече, отколкото аз. Моята роля е да съпроводя душите, когато се възнасят. и чрез тях мога да надникна Отвъд.

Афродита погледна колебливо към Зоуи:

Тя не е мъртва.

- Да, все още не е. Но тялото й няма да издържи повече от седем дни без душа, така че е доста близо до смъртта. Толкова близо, че Отвъдното има силна връзка с нея. Докосни я отново, Пророчице. Този път се концентрирай по-добре и използвай максимално дарбата, която ти е дадена.

Но аз...

Танатос я прекъсна:

Пророчице, направи това, което Никс иска от теб.

- Не знам как.

Изражението на Танатос омекна и тя се усмихна:

О, дете, просто я помоли за помощ.

- Просто така? - примига Афродита.

Да, Пророчице, точно така.

Афродита бавно сложи ръка на студеното рамо на Зоуи. Затвори очи и си пое дълбоко дъх, както беше гледала, че прави Зоуи, когато призовава елементите. После отправи безмълвна, но пламенна молитва към Никс:

Нямаше да моля за това. ако не беше важно. Знаеш, че никак не обичам да моля за услуги. Никого. А и не съм много добра в тези молитвени простотии, но ти това го знаеш, така или иначе.

Афродита въздъхна мислено.

Никс, нужна ми е помощта ти. Танатос явно мисли, че имам някаква връзка с отвъдното. Ако е така наистина, може ли да ми покажеш какво става със Зоуи.

Тя спря за миг, въздъхна и разкри душата си пред Никс:

Богиньо, моля те. Не само защото Зоуи ми е като сестрата, която майка ми беше препалено себична, за да роди. Нуждая се от помощта ти, защото твърде много хора разчитат на Зоуи и това е много по-важно от мен самата.

Афродита почувства топлина по дланта си и сякаш се изплъзна от тялото си и влезе в това на Зоуи. Беше в нея само за миг, не по-дълъг от един удар на сърцето, но това, което видя, почувства и узна, я ужаси така дълбоко, че в следващия миг тя се върна обратно в тялото си. С ръката, която беше положила върху рамото на Зоуи. сс хвана за гърдите в опит да си поеме дъх. После усети как й се завива свят и сълзи започват да капят от очите й.

- Какво има. Пророчице, какво видя? - попита Танатос със спокоен глас, след като избърса с ръка сълзите й и я хвана през кръста.

- Тя ни напусна! - Афродита преглътна сълзите си и започна да се съвзема. - Усетих какво й се случи. Само за секунда. Зоуи хвърли към Калона цялата си сила. Опита се да го спре с цената на всичко, но закъсня. Хийт умря пред очите й. Това разпръсна душата й на парчета. Афродита отправи безнадежден поглед към Танатос. - Вие също знаете къде е тя, нали?

- Мисля, че знам. Но ти също трябва да го потвърдиш.

- Частиците от душата й са в Отвъдното, заедно с душите на мъртъвците. - Афродита примига трудно с парещите си клепачи. - Зоуи я няма. Не е успяла да преживее това, което се е случило. И все още не може.

И не видя нищо повече'? Нищо, което да може да помогне на Зоуи?

Афродита преглътна надигащото се раздразнение и вдигна трепереща ръка:

- Не, но мога да опитам отново и...

Дарий сложи ръка на рамото й и я отдръпна от Зоуи:

- Не. Все още си твърде слаба заради разпадането на Обвързването ви със Стиви Рей.

Това няма никакво значение, Зоуи умира!

- Има значение. Да не би да искаш и с твоята душа да се случи същото? попита Танатос тихо.

Не - отвърна Афродита с ужас и хвана ръката на Дарий.

- Точно заради това не е много разумно на толкова млади момичета да се дават тежки дарби. Те рядко имат зрелостта да ги използват мъдро - каза Неферет.

Звукът от нежния й глас накара Старк да вдигне поглед от Зоуи:

- Това същество не би трябвало да бъде допускано тук! Тя е отговорна за всичко! Тя уби Хийт и пръсна душата на Зоуи!

Старк звучеше така, сякаш му се налагаше да мели думите си с камъни, преди да ги изговори.

Неферет го прониза с поглед:

- Разбирам, че си под стрес, но нямаш право да говориш на една Висша Жрица по този начин, воине.

Старк скочи на крака. Дарий, бърз както винаги, го задържа. Афродита го чу да прошепва на ухото му:

- Мисли, преди да действаш, Сгарк.

- Воине, - започна Дуантия, - ги също си видял как човешкото момче е било убито, а душата на Зоуи се е пръснала. Каза ни, че го е извършил крилатият безсмъртен, не спомена нищо за Неферез.

Попитайте който и да било от приятелите на Зоуи. Извикайте Ленобия и Дракона Ланкорд от Дома на Нощта в Тулса. Всички ще ви потвърдят, че не е нужно Неферет да присъства някъде физически, за да причини нечия смърт.

Той отблъсна ръката на Дарий и ядосано потърка лицето си, сякаш едва сега забелязваше, че плаче.

- Тя... тя може да прави много ужасни неща, дори да не присъства там - обади се Деймиън колебливо. Джак и Близначките енергично кимнаха в знак на съгласие.

- Няма никакво доказателство, че Неферет има връзка с това дело - отвърна Дуантия спокойно.

- Можете ли да ни кажете какво се е случило с Хийт? Можете ли да говорите с духа му, или каквото е там, и да разберете? - Афродита попита Танатос, която се беше върнала на трона си, щом Неферет заговори.

- Човешките души не принадлежат на този свят.

- Къде е Калона? - Старк игнорира всички и изкрещя на Неферет. - Къде криеш любовника си, който направи това?

- Ако имаш предвид безсмъртния ми консорт Еребус, това е причината да дойда пред Съвета. Неферет обърна гръб на Старк и заговори на седемте жени на троновете. -Аз също почувствах, че душата на Зоуи се пръсна. Започнах мислено да се подготвям да напусна остров Сан Клеменге за много дълго време,

Старк я прекъсна, като изсумтя саркастично и извика: Ти и Калона планирате да завладеете света от Капри. Така че не, най-вероятно няма да се завърнете тук в близко бъдеше, освен ако не смятате да пускате бомби над това място.

Дарий стисна рамото му с безмълвно предупреждение, но Старк отметна ръката му:

- Не отричам, че аз и Еребус планираме да възродим древните ни традиции от времето, когато вампирите са управлявали Капри, а светът ни почиташе и уважаваше отвърна Неферет. Но не бих разрушила този остров или този Съвет. Напротив, искам да помоля за неговата подкрепа.

- Имаш предвид за неговата сила, а сега, когато Зоуи не стои на пътя ти, имаш по-големи шансове да се добереш до нея.

-- Така ли? Да не би да съм пропуснала да забележа какво си казаха твоята Зоуи и моят Еребус по-рано днес на Съвета? Тя потвърди, че той е безсмъртен и търси своята богиня, за да й служи.

- Тя никога не го е наричала Еребус! - избухна Старк.

-А той мило я наричаше заблудена, вместо лъжкиня -

отвърна Неферет.

И ти какво направи, Неферет? Накара го да убие Хийт и да пръсне душата на Зоуи, защото си прекадено ревнива да приемеш, че са свързани?

За Афродита беше очевидно колко е трудно на Старк да признае за връзка между Зоуи и Калона.

- Разбира се, че не! Използвай ума си, вместо жалкото си разбито сърце, воине! Дали Зоуи би могла да понесе невинен да загине заради нея? Разбира се, че не. Ти си неин воин, но все още имаш свободна воля и си свързан с Никс, така че трябва да следваш волята на богинята. - Без да даде на Старк възможност да отвърне, Неферет се обърна направо към Съвета. - Както вече обясних, усетих душата на Зоуи да се пръсва и се върнах към мястото, където бях оставила Еребус. Той беше тежко пострадал и едва в съзнание. Имаше време да ми прошепне само едно изречение, „Защитавах своята богиня“, след което си отиде.

- Калона е мъртъв? - извика изненадано Афродита,

Вместо отговор Неферет се обърна към входа на залата.

Там стояха четирима от воините на Съвета, които носеха покрита носилка. Едно черно крило се плъзна под покривката и докосна пода.

- Донесете го тук - нареди Неферет.

Те бавно се спуснаха по стълбите и оставиха носилката на пода пред подиума. Дарий и Старк автоматично застанаха между телата на Зоуи и Калона.