Старк кимна:

- Афродита имаше видение. Видя как помагаш на Зоуи да събере душата си. Успя, като й обеща да останеш с нея тук. Така че тя не се превърна в Каоиник Ши. Остана тук с теб. Завинаги. Но без Зоуи, нямаше кой да спре Неферет и

Калона. ^

- И те превземат света — довърши вместо него Хийт.

- Да, превземат света потвърди Старк.

Хийт го погледна в очите:

- И ще трябва да я изоставя.

Няма да бъде сама. Аз съм неин воин, неин бранител. Давам ти думата си, че ще се погрижа тя винаги да е защитена.

Хийт кимна и отмести поглед от Старк, опитвайки се да овладее емоциите си. Искаше му се да побегне, да настигне Зоуи и да се увери, че тя ще остане с него тук завинаги. Но после погледът му се върна отново на Старк и осъзна с абсолютна сигурност, че Зоуи би била нещастна, ако приятелите й загинат. Това чувство би било по-силно от любовта й към него, по-силно от любовта й към когото и да било. И ако наистина я обича, ще трябва да я остави.

Струваше му се, че ще повърне, но се постара да се стегне и да звучи колкото се може по-нормално:

- Как ще й помогнеш да събере душата си след като си тръгна?

- Не можеш ли да й кажеш, че ще останете заедно и след това да си тръгнеш?

Хийт изсумтя:

- Приятел, няма да съм груб с теб, понеже не си мъртъв и не си много наясно с душите и т.н., но няма начин Зоуи да събере душата си, ако я излъжа. Просто няма как да стане.

- Добре, добре. Предполагам, че си прав. - Старк прокара ръка през косата си. - В такъв случай не знам как бих могъл да го направя, но ще го направя. Налага се. Ако ти си достатъчно силен, че да я напуснеш, значи аз ще съм достатъчно силен, за да намеря начин да я върна.

- Добре, имай предвид нещо. Зоуи не обича разни прия-телчета да я спасяват. Тя обича сама да се грижи за себе си. В най-добрия случай трябва просто да се отдръпнеш и да я оставиш да свърши работата.

- Ще го запомня - кимна тържествено Старк.

- Добре. Хайде да тръгваме.

Двамата тръгнаха към мястото, където Зоуи изчезна в сенките.

Ще се скрия, докато се сбогувате. Не искам да ме вижда, преди да си тръгнеш,

Хийт не се престраши да каже нищо, защото гласът му можеше да го издаде. Така че просто кимна.

- Разкажи ми за това, което спомена - страшното, което ви държи тук вътре.

Хийт се закашля:

- В началото си помислих, че е Калона, но странното нешо, което се случи днес, ме кара да мисля, че не е той. Останах е впечатление, че онова нещо отвън се опитва да ми помогне да спася Зоуи.

- Но да останете тук, нали?

- Да, именно. Това беше основната идея.

- Значи Калона ти каза как да направиш така, че Зоуи никога да не напусне Отвъдното и никога да не се върне в тялото си - каза Старк. - Затова е изпратен тук.

- И почти успя да го постигне, като ме използва. Шибан задник. Сякаш не му е достатъчно, че ме уби! - Хийт погледна Старк в очите. Значи затова си тук. Искам да кажа, за да ме накараш да се разкарам, а после да нариташ задника на Калона, за да може Зоуи наистина да се върне обратно с теб.

- Да, точно затова съм тук.

- Успех с наритването на безсмъртния задник, приятел.

- Мислих за това и единственото, което трябва да правя, е да го държа настрана от Зи достатъчно дълго, за да събере душата си. После ще може да се върне обратно в тялото си, където Калона не може да я нарани. Или поне точно сега не може.

- Не. Извинявай, че обърквам плановете ти, но ако е само за това, Зоуи не се нуждае от защитата ти.

Старк го погледна въпросително.

- Много е просто. Зоуи е в безопасност в тази гора. Гадната твар не може да влезе тук. Има нещо специално около това място. Сякаш цялата магия на земята произтича оттук. Все едно е някаква Суперземя. Не го ли усещаш?

- да, Суперземята е готино място, където да се скриеш. Усещам особена сила тук от самото начало. Затова и знаех, че тя ще избере да остане с теб.

- Само че докато е тук, тя не може да се върне в тялото си. Така че отново ти пожелавам успех срещу Калона. Гадният задник ме уби. Надявам се ти да се справиш по-добре. И ако успееш, наритай го и заради мен, и заради Зоуи.

Ще го направя. И, Хийт, искам да ти кажа нещо... аз не бих могъл да направя това, което.ти правиш. Не бих бил толкова смел, за да я напусна.

Хийт го погледна в очите и сви рамене:

- Да, защото я обичам повече, отколкото ти.

- Постъпваш правилно. Това ти прави голяма чест - каза Старк.

- Трябва да знаеш, че в положението, в което се намирам, честта не значи абсолютно нищо. Любовта ми към Зо е това, което ме движи. Винаги е било така и винаги ще бъде.

Те вървяха мълчаливо известно време, вглъбени в своите мисли, и следваха Зоуи, а думите на Хийт Любовта ми към Зо е това, което ме движи. Винаги е било така и винаги ще бъде, се въртяха в главата на Старк, докато е изненада не установи, че го е разбрал. Не че това направи нещата по-лесни, но поне поносими.

Откриха я в малко сечище навътре в гората. Обикаляше в кръг около висок кедър, който изглеждаше поразително красив, но доста не на място около останалите дървета в широколистната гора. Миризмата му изпълваше въздуха наоколо. Двамата се приближиха внимателно, така че Зоуи да не може да ги види. Старк кимна към няколко скали с човешки ръст, покрити с мъх, зад които мислеше да се скрие, а Хийт спря и подуши въздуха.

Много странно - прошепна той. - Чудя се какво прави този кедър тук.

- Кедър? Ето какво било каза Старк.

-Да. Има един огромен кедър между старата къща на Зоуи и моята. Изглежда почти като този и мирише по същия начин.

- Бабата на Зоуи е казала да запалят кедрови клонки около тялото ми, докато съм тук, в Отвъдното. Афродита ги

донесе в чантата си. Запалиха ги точно преди душата ми да се отдели. - Изведнъж той погледна Хийт. - Дървото е знак. Означава, че следваме правилния път.

Хийт отвърна на погледа, но не каза нищо дълго време.

- Надявам се това да е добър знак, но трябва да знаеш, че той не прави нещата за мен по-лесни ни най-малко.

- Да, ясно ми е.

- Така ли? Защото съм на път да изоставя единственото момиче, което някога съм обичал, макар да знам, че тя се нуждае от мен.

- Какво очакваш да ти кажа, Хийт? Че не искам да се налага да i?o правиш? Така е. Че предпочитам да не беше мъртъв и душата на Зоуи да беше цяла и единственият ми проблем да е как да се преборя с ревността си към теб и онзи задник Ерик?

- Няма нужда да ревнуваш от Ерик. Зо никога няма да бъде с тип, който се държи собственически с нея. Нека този

тип момчета да не те тревожат. „

- Ако си я върна жива и цяла, няма да допусна никои

мъж да ме тревожи повече - каза Старк.

- Когато - заяви Хийт тържествено. Старк го погледна въпросително. - Когато си я върнеш жива и цяла. Не „ако“. Няма да я изоставя, ако не си сигурен в това, което пра- Да така е, прав си. Когато си я върна. Сигурен съм, че

постъпвам правилно. И двамата постъпваме правилно. За съжаление при всички случаи Зоуи ще бъде наранена.

- Да, така е - отвърна Хийт и погледна към нея. - Но нищо не е толкова лошо, колкото това, което й се случва в момента.

Хийт се приведе напред и се удари последователно по двете рамена, както правеше, преди да излезе на терена по време на мач. После си пое дълбоко въздух и вдигна глава,

за да погледна Старк за последно.

- Направи всичко възможно тя да е убедена, че не искам да плаче и да страда за мен. Напомни й, че е много непривлекателна, когато плаче и подсмърча.

- Непременно.

- А като стана дума за това, най-добре си вземи носни кърпички. Не преувеличавам. Зоуи наистина много под-смърча, като се разплаче.

- Добре, ще се погрижа.

Хийт протегна ръката си към Старк:

- Грижи се за нея.

Старк стисна здраво предмишницата му в типичния вам-пирски поздрав:

- Като воин на воин ти давам дума.

- Добре, понеже ще ти държа сметка за това обещание, когато се видим следващия път.