- Значи все пак не могат да говорят?

- Ох, мамка му! Може и да могат, може и да не могат! Това е някаква супер стара магия. Кой би могъл да знае какво изобщо могат? Просто проумей следното: за да се добере до Отвъдното, Старк не може да е цивилизован и модерен тип. Ще трябва да разбере как да бъде много повече от това, да намери Зоуи и да я защити, без да бъдат убити и двамата. А тази древна религия може да ни е от помощ.

- Струва ми се, че има смисъл в това. Като си представя Калона, не го свързвам точно с модерен тип. - Стиви Рей замълча за миг и призна пред себе си, че в действителност мислеше за Репхайм, а не за баща му. - А и той определено притежава някаква първична сила.

- И също така се разхожда в Отвъдното, без да е мъртъв.

Което Старк също иска да направи.

- Така че тичай да си поговориш с цветенцата за биковете и прочее - каза Афродита.

-Отивам да си поговоря с цветенцата - отвърна Стиви Рей.

И ми се обади, когато ти кажат нещо.

- Добре, ще се постарая.

- Бъди внимателна - каза Афродита.

- Видя ли, че можеш да бъдеш мила? — отвърна Стиви Рей.

- Преди да си се разтопила от кеф, искам да ми отговориш на един въпрос; с кого се Обвърза, когато нашата връзка се разпадна?

Стиви Рей се вцепени:

- С никого.

- Това значи, че е някой адски неподходящ. Кой е. някой от червените загубеняци ли?

Афродита, казах вече, никой.

- Да, това го схванах. Виж какво, едно от нещата, които мога благодарение на пророческата си дарба, е да чувам разни работи, но не с ушите си.

- Мога да кажа само, че си си загубила ума.

- Пак ти казвам, внимавай. Усещам странни вибрации от теб и те ми подсказват, че си в голяма опасност.

- Мисля, че си въобразяваш някакви неща, за да прикриеш лудостта си.

- А аз мисля, че криеш нещо. Така че нека засега просто да се съгласим да не сме на едно мнение.

- Отивам да говоря с цветенцата относно кравите. Чао, Афродита.

- Бикове, глупачке.

Стиви Рей отвори и тръгна да излиза от стаята си, все още намръщена заради коментарите на Афродита, и едва не налетя на Крамиша, която беше вдигнала ръка, за да почука на вратата. И двете подскочиха, а после Крамиша поклати глава:

- Не прави такива странни работи. Започвам да си мисля, че не си нормална.

- Крамиша, ако знаех, че си отвън, нямаше да подскоча, като отворих вратата. А и никой от нас не е нормален.

- Говори за себе си. Аз съм си добре. Имам предвид, че нищо ми няма. Ти, от друга страна, си голяма бърканица,

- Едва не изгорях на онзи покрив преди два дни. Мисля, че това ми дава правото да изглеждам зле.

- Не изглеждаш никак зле - каза Крамиша и наведе глава настрани. Днес си беше сложила жълта перука, в тон с блестящите, жълти сенки на очите. - Всъщност изглеждаш доста добре. Цялата си розова, както изглеждат белите, когато са здрави. Малко ми напомня на розовата кожа на малко прасенце.

- Крамиша, заклевам се, главата ме заболя. За какво говориш?

-- Исках просто да кажа, че изглеждаш много добре, но не се държиш добре. Нешо не ти е наред тук и тук - каза тя и посочи сърцето и главата на Стиви Рей.

- Имам много проблеми - отвърна тя уклончиво.

Да, това ми е ясно. Със Зоуи всичко се оплеска и т.н.. но ти трябва да се стегнеш.

Опитвам се.

- Постарай се повече. Зоуи се нуждае от теб. Знам. че не си с нея, но имам чувството, че можеш да й помогнеш. Така че трябва да използваш здравия си разум.

Крамиша я погледна така настойчиво, че на Стиви Рей й се прииска да се размърда:

- Както вече казах, опитвам се.

- Забъркала си се в нещо шантаво'⁷

-Не!

Сигурна ли си? Понеже това с за теб. — Крамиша откъсна лист от розовата си тетрадка с нещо написано на него.

- И ми изглежда като цяла купчина шантави работи.

Стиви Рей издърпа хартията от ръката й:

- Мамка му, защо просто не каза. че носиш някое от стихотворенията си?

Тъкмо щях да стигна дотам. Крамиша скръсти ръце и се подпря на вратата, очевидно очаквайки Стиви Рей да прочете стихотворението.

- Каниш се да ходиш някъде ли?

- Не. Останалите закусват. А, без Далас, Той тренира фехтовка е Дракона, макар че учебните занимания не са възстановени официално. А аз не виждам смисъл да си давам зор, така че не ми е ясно той защо го прави. Както и да е. Просто го прочети. Никъде няма да ходя.

Стиви Рей въздъхна тежко. Стиховете на Крамиша обикновено бяха объркани и абстрактни, но също така ипророчески. И понеже това бе очевидно за нея, стомахът й се сви на топка.

Тя започна да чете с нежелание:

Червената пристъпва в Светлина Препасала слабини в очакване На апокалиптичната борба

Мракът под различни форми се прикрива Отвъд цвета и маската му надникни Отвъд емоциите бурни

С нещо щом се съюзиш.

Знай, със сърцето си ще платиш Но доверие не ще получиш Додето Мрака не отпратиш

С душата гледай, не с очите.

Със звяр щом искаш да танцуваш Под маската му надникни

Стиви Рей поклати глава и погледна към Крамиша, после отново прочете стихотворението. Бавно, с огромното желание сърцето й да спре да тупти така силно и да не издаде колко гузна се почувства изведнъж. Крамиша беше права, очевидно пророчеството се касаеше до нея. Всъщност бе очевидно, че е за нея и Репхайм. Слава Богу, че не се споменаваше нищо за крила и човешки очи в прав текст.

- Видя ли какво имам предвид, като казах, че се отнася за теб?

Стиви Рей се взря в умните очи на Крамиша:

- Е, ясно е, че е за мен. Още от първия ред се вижда.

И аз така си помислих, макар никой да не те е наричал Червената.

- Логично е - каза Стиви Рей бързо, опитвайки се да не мисли за гласа на Репхайм, който я наричаше „Червената“.

- Аз съм единственият червен вампир, така че явно става дума за мен.

- И аз това си помислих, макар че е пълно с разни намеци за зверове и т.н. Трябва да погледна пак онази част за опас-ването на слабините, защото звучи някак сексуално, но в крайна сметка се казва просто да се приготвиш за борба.

- Да, големи борби стават напоследък каза Стиви Рей и погледна пак стихотворението.

Явно има и още нещо, нещо гадно, за което трябва да внимаваш. - Изведнъж тя се закашля многозначително и Стиви Рей неохотно вдигна поглед към нея. - Кой е той?

-Той?

Крамиша скръсти ръце пред гърдите си:

Не се дръж с мен като е глупачка. Той. Този, за когото в стихотворението се казва, че ще му дадеш сърцето си.

- Нямам намерение да правя нищо подобно!

- Охо, значи ти си наясно кой е - каза Крамиша и потро-па с върха на леопардовия си ботуш. - И определено не е Далас, защото не би реагирала така. Всички са наясно, че между вас има нещо. Така че кой е другият?

- Нямам представа. Аз не виждам друг освен Далас. А и повече се притеснявам за онези части, в които се говори за Мрак и други подобни - излъга Стиви Рей.

Крамиша изсумтя:

Виж, ще взема това и ще си помисля - каза Стиви Рей и напъха листа в джоба на дънките си.

Нека да позная, искаш да си трая за него, нали? - попита Крамиша и отново потропа с ботуш.

Да, защото искам да се опитам да... - Извинението избяга под зоркия поглед на Крамиша. Стиви Рей въздъхна дълбоко и реши да каже колкото се може повече от истината. - Не искам да казваш нищо за стихотворението, защото съм се забъркала в едни истории с момчета и ако точно сега се разчуе, това ще прецака нещата между мен и Далас. Особено след като не съм много сигурна какво точно се случва между мен и този, другият.

- Това вече е друг о. Бъркотия е момчета може да се окаже наистина голям проблем. Както майка ми казва, не трябва да си развяваш личния живот пред всички.

- Благодаря ти, Крамиша. Оценявам го.

Чакай малко - вдигна ръка Крамиша. - Никой не е казал, че с това приключваме въпроса. Стихотворението ми е важно. А то се отнася и за други неща, не само за твоя личен живот. Така че както казах, оправяй бъркотията и гледай да използваш здравия си разум. Всеки път, когато трябва да напиша думата Мрак, ме побиват тръпки.