— Как по-точно?
— Ами, за резервите — заговори Труиз. — Предполагаме, че разполагате с повече жива сила, отколкото кораби и оръжия?
— Правилно — кимна Стен.
— Но сигурно си давате сметка, че притежаваме хиляди фабрики — оставени ни от Вечния император, чието предназначение беше да се строят кораби и произвеждат оръжия.
— Зная, разбира се — рече Стен. — Чух обаче, че повечето били затворени. Вероятно машините са ръждясали и излезли от употреба.
— Само част от тях — отвърна Моши-Камал. — Повечето са в отлично състояние. Едно от предимствата и недостатъците на загиновите. Не можем да гледаме как една машина се разпада и отива за скрап.
— Хората останаха без работа — обясни Соейзи. — Но въпреки това поддържаха фабриките.
— Да не искате да кажете, че заводите и фабриките ви са само консервирани? И че е достатъчно да пратите разпореждания и веднага ще започнат да произвеждат оръжия?
Пипалцата на Труиз помръднаха от задоволство.
— Можем да започнем производство до една И-седмица — рече тя. — Събирайте войниците си.
Сега вече Стен се нуждаеше само от подходяща възможност.
Бледият, строен грб’чев се извисяваше над Синд. На темето му аленееше голямо петно, сочещо повишено любопитство.
— Молбата ви е доста необичайна — рече той. — Малко хора са идвали на това място.
Синд погледна към ниската постройка, чиито огледални стени отразяваха заобикалящите я градини.
— Не разбирам защо е така — рече тя. — Мястото е толкова красиво.
Грб’чевът натисна едно копче и вратата се плъзна встрани. Той придружи Синд вътре.
— Сър Кайс обичаше красотата — рече. — И много добре я разбираше.
Синд се усмихна едва забележимо.
— Научих за тази особеност на сър Кайс от моите изследвания — призна тя. — Той е бил доста сложно същество. Дори за един грб’чев.
— Дори за един грб’чев — съгласи се придружителят й. — Но това ме връща на първата ми забележка. В нашата култура сър Кайс е герой. Неговата интелигентност, изобретателност и предприемчивост вече са придобили митични характеристики. Превърнахме неговата стара щабквартира в музей. В място за поклонение в известен смисъл. — Синд и нейният водач прекосяваха фоайето. — Но според мен само същество от нашата култура би могло да оцени сър Кайс.
— В такъв случай приемете извиненията ми от името на моята раса — рече Синд. — В края на краищата едва ли някой ще спори, че грб’чевите са едни от най-интелигентните същества в Империята.
— Това е вярно — съгласи се нейният придружител. Очевидно в този момент скромността е излишна.
— А сър Кайс несъмнено бе най-умният грб’чев за своето време — допълни Синд.
— Някои дори твърдят, че това е така за всяко време.
— В такъв случай как едно разумно същество — особено студент като мен — да не поиска да се запознае от първо лице с мястото, където е живял и работил сър Кайс?
— Вие сте много умна млада жена — отбеляза придружителят. Те свиха по коридора и пред тях се отвори нова врата. Озоваха се в библиотеката, в другия край зад монитор бе седнал човек.
— Това е един щастлив ден за вас и вашето изследване — обяви придружителят, забелязал присъстващия. — Както казах преди, малцина човеци споделят интереса ви към сър Кайс. Един от тях работи в нашия музей. И за моя изненада посещението ви съвпада с деня, когато е на работа. — Придружителят потупа човека по рамото. Мъжът се обърна. На лицето му грееше любезна усмивка.
— Мис Синд, позволете да ви представя един от нашите старши научни сътрудници… сър Лагут.
Лагут се надигна и протегна ръка. Двамата се здрависаха.
— Приятно ми е да се запозная с вас — заяви той. — Удоволствие, с което за малко да се размина. Днес е денят ми за почивка, но един от колегите ми се разболя…
— Щастлива случайност — вметна придружителят.
— Да. Щастлива случайност — повтори Синд, като оглеждаше от горе до долу плячката си.
Нямаше никаква случайност. Нито пък щеше да е щастлива — за Лагут.
Неведнъж през нощта Лагут се бе будил с ужасяващата мисъл, че рано или късно някой ще дойде за него. Огромни същества с решителни, сурови лица. И винаги облечени в черно. Понякога с кървави зъби. Повтаряха едно и също: „Лагут, ти знаеш твърде много. И заради това ще трябва да умреш.“
Жената, изправена пред него, бе от същия кошмар, но в по-приемлив вид. Тя не носеше оръжия и вместо огромни бивни имаше малки, бели зъби.
— Ти знаеш прекалено много, Лагут — заговори Синд. — И ако не ми помогнеш… ще трябва да те премахна.
— Аз бях само обикновен служител — изстена Лагут.
— Не мога да се съглася. Като член на Тайния съвет, отговарящ за доставките с АМ2, едва ли си бил обикновен служител.
— Нямах никаква власт. Изпълнявах заповеди. На никого не съм сторил нищо!
— Самото ти присъствие там означава, че си заговорничил с убийците на Императора — възрази спокойно Синд. — Що се отнася до властта… хиляди същества, чиито роднини са умрели от глад заради недостига на АМ2, биха искали да си поприказват с теб.
Лагут нямаше какво да възрази и наведе глава.
— Така че, Лагут, искам да си развържеш езика. Защото или ще станеш жертва на убийците на Императора, или на тълпата. Почти ми е мъчно за теб.
— Ще ми помогнете ли? — помоли Лагут. — Ще кажете ли на сър Стен, че съм ви съдействал?
Синд позволи на гласа си леко да поомекне.
— Да. Ще му кажа за теб. — После рече повелително: — А сега говори, Лагут! Кажи ми всичко!
И Лагут заговори. Разказа й за странната програма, която бе създал по искане на сър Кайс. Предназначението й вероятно било да търси откъде Императорът се сдобива с АМ2. Поне това бе казал Кайс на членовете на Тайния съвет.
— Но имам усещането, че всъщност не се интересуваше чак толкова от АМ2. Търсеше нещо по-дълбоко и по-лично.
— В какъв смисъл? — попита Синд.
— Събрахме всичко, което бе известно за АМ2. От състав до няколкото маршрута, които доставките обикновено следват, преди така мистериозно да бъдат прекратени. Въведохме всичко това в невероятния компютър, който той бе направил. — Лагут посочи малкия терминал в единия край на библиотеката. — Там е връзката с него. — И сега съществува. Ала за съжаление се съмнявам, че друго същество на този свят би могло да разкодира програмата, която той написа, за да го използва.
Синд реши да го отклони от темата за гения на Кайс.
— Продължавай. Нямам много време.
— Да. Както казах, въведохме цялата информация за АМ2. Но освен това вкарахме и всичко, което е известно за Императора. За целта поискахме помощта на сър Пойндекс.
Синд се ококори.
— Пойндекс? И той ли е забъркан в това?
— Абсолютно — потвърди Лагут. — С Кайс имаха обща игра. Не зная каква. Но Кайс използва информацията, за да го издърпа в нашия кръг. Тъкмо той направи Пойндекс член на Тайния съвет, та очевидно бяха сключили някаква сделка.
— Очевидно — потвърди Синд. Интересна информация, но се съмняваше, че ще може да я използва. — Добре. Значи вкарахте всякакъв род необработена информация в компютъра. И после какво? Какво научи Кайс?
— Не съм сигурен — отвърна Лагут. — Но зная, че се натъкна на нещо. Защото изведнъж придоби много развълнуван вид, а той не беше от емоционалните същества. Както и да е, стана неспокоен. Нареди да се спре програмата и после замина. Ужасно бързаше.
— И къде отиде?
— Не зная. Напусна Първичен свят. Някъде надалече. А когато се върна… умът му… бе мъртъв.
Синд знаеше какво означава това. Грб’чевите бяха единствените разумни същества, създадени от симбиоза. Телата им — огромни и красиви творения — произхождаха от стара и тайнствена раса. „Мозъците“ им бяха резултат от въздействието на един вирус, който се настаняваше в една от кухините на черепа им. И предизвикваше появата на невероятен интелект.
