— Ще трябва да слезеш от сияйните висини на водачеството — продължи в същия подигравателен дух Мар — и да се смесиш с простолюдието.

Стен ги гледаше с нескрито подозрение.

— И после какво?

— Ами… да поработиш. Да миеш тигани.

— Че защо ще правя нещо такова? — вдигна вежди Стен.

— Защото в този случай, скъпи ни Стен — рече Мар, — дипломацията се ражда в кухнята.

— Ще устроим тържествена вечеря — кимна Сен. — За към двеста любовни птички.

— И когато приключим със загиновите — вдигна пръст Мар, — те ще са паднали на колене и ще протягат ръце към теб.

Стен беше готов да възрази. Не на идеята за тържествена вечеря. Напротив, тя беше чудесна — особено когато тук бяха имперските готвачи. Но колкото и да му харесваше, някак не се връзваше с мисълта, че ще трябва да мие тигани, за да спечели нечия симпатия.

И тогава видя усмивката на лицето на Килгър. Ото почти беше захапал лапа, за да не се разхили. Рюкор преднамерено избягваше да го поглежда, но друсането на резервоара я издаде.

Стен въздъхна.

— Какво чакате тогава? Захващайте се.

Присъстващите се надигнаха. Стен също излезе.

Най-търсеният човек в Империята. И освен това Герой на революцията.

А сега повишен до Главен мияч на тигани за Каузата.

Стен изтри пилешката мазнина в престилката си и пое съобщението от вестоносеца.

— Официално потвърждение — рече той. — Загиновите пристигат утре вечер.

— Нямаме много време — оплака се Сен.

— Ще се справим, скъпи — успокои го Мар. — Складът на Ото е далеч по-добре зареден, отколкото предполагах.

Стен прибра съобщението и се върна към разфасоването на пилешкото.

— Не че се съмнявам във вашите способности — рече той, — но не разбирам как може да измислите подходящо меню за нещо такова.

— Ами… първо, искаме да ги впечатлим — заговори Мар. — Затова вечерята трябва да отразява твоя успех. Но освен това държим да правим бизнес с тези хора…

— От козината на Мар се показа клюнест израстък. Той улови един домат, разтвори го и го изсипа в кипящата вода. — Искаме да ни харесат, но не и да си помислят, че се смятаме за по-добри от тях. — Докато говореше, крайниците му продължаваха да вършат всичко с автоматизирана точност. Стен го гледаше зяпнал от почуда. — А днешната кухня хич не я бива.

— Именно — съгласи се Сен. — За нищо не става. — Неговите остри нокти режеха и подреждаха луковиците. Всичко ставаше толкова бързо, че Стен дори не почувства да му люти на очите.

— Затова избрахме някои местни ястия — съобщи Мар. — От кухнята на обикновените същества. И същевременно достатъчно екзотични, за да намекват за нещо повече.

— Освен това ни хрумна идея за темата. — Сен не спираше да работи с лука. — Нещо като Знамето на нациите. Напълно в унисон със сбирщината от разнородни същества, които съставляват народа на загиновите.

— Ние обичаме тематичността — вметна Мар.

Стен ги слушаше с половин ухо. Не можеше да откъсне поглед от движенията на милкените. В кухнята те бяха като живи машини. Пълни с всякакви трикове.

— Страхотно — повтаряше той. — Тема значи. Но преди да продължите, искам да ви питам нещо.

— Давай, скъпи — подкани го Мар, докато белеше ловко един домат.

— Не мога да беля лук като Сен… — Той посочи малката вихрушка, която режеше люспите с чевръсти движения. — Не съм създаден за това. Но този фокус с доматите… Всеки път, когато аз ги беля, успявам да ги разкъсам. Губя страшно много материал.

— Бедничкият — подсмихна се Мар.

— Достатъчно е да ги натопиш във вряла вода — обясни Сен с тих глас.

— И този човек е наш водач — въздъхна Мар.

— Веднъж четох за този номер — призна Стен. — Но така и не успях да го опитам.

— Ама разбира се, скъпи — погледна го захилено Сен. — Разбира се, че не си успял.

Кухнята бе изпълнена с аромата на домати, чесън и пържен лук. Мар опита, добави пипер, разбърка, после кимна на Сен да налее малко пилешки бульон.

— Когато поднесем вечерята — обърна се Мар към Стен, — вероятно ще пробваш супата ни.

Стен погледна към димящата тенджера.

— Ами да. Ухае примамливо. И май е достатъчно.

Сен се разсмя.

— О, има предостатъчно, не бери грижа. Но тази супа е по специална рецепта. Гарантирано премахва първоначалното напрежение. Говоря за гостите, не за домакина. Домакинът трябва да се държи настрана от супата.

— Виждаш ли — поясни Мар, — след като я прецедим през ситото, ще добавим малко аромати и сметана. Само колкото да омекотим вкуса. А сетне… тъкмо преди да я поднесем… ще й сипем водка. Много водка! И… воала! Имаме унгарска доматена супа с водка! Доста е силничка.

— За развързване на езиците, така ли? — погледна ги Стен. — Вие двамата не сте ли мислили за кариера на водещи разпити в секция „Богомолка“?

— Аматьори — подсмихна се Сен.

— Никакво предизвикателство — добави Мар.

— След като се погрижим за настроението на делегацията на загиновите — говореше Сен, — ще трябва да поработим и върху тяхната храброст. — В момента овалваше късчета месо в брашно.

Мар събираше нарязания лук.

— Да ги подготвим за твърдо решение — добави той.

— Така да се каже — изкиска се Сен.

— Не говори такива неща — погледна го Мар.

— Ами не мога — оплака се Сен. — Просто умът ми е устроен по този начин. — Особено когато приготвяме планински миди.

Стен се намръщи, взе парченце месо и го подуши.

— Не ми мирише на мида.

— Защото това са телешки тестиси, скъпи — обясни Мар. — Отрязани от малките пишки, преди животните да пораснат достатъчно, за да почувстват загубата им.

— Ще им приготвим нещо по баски — рече Сен. — Представи си само — мускулести мъжаги с огромно либидо.

— Направо да ти се прииска да им изпържиш топките — кимна Мар.

Стен погледна към месото, което държеше.

— Съжалявам, момчета. Надявам се, не сте забравили, че пристигат тук, за да се присъединят към една добра кауза.

— А сега ще трябва да намерим и храна за умовете им — обяви Мар.

Стен оглеждаше със съмнение купчината пилешко месо, което бе разфасовал със сатъра.

— Мозъчна сила от пилешко? Сигурно се майтапите.

— Глупави животинки, вярно — призна Сен. — Но са толкова натрапчиви. Особено когато са пълнени и добре подправени. Виждаш ли как търпеливо очакват да бъдат мариновани?

— Като загиновите? — предположи Стен.

— Чудесно, Стен, скъпи. Започваш да схващаш идеята — одобри Мар. — В този момент би трябвало и нашите нови приятели да са готови да приемат предизвикателството на един съюз.

— Тази рецепта не е ли от Ямайка? — попита Стен — Един от старите земни острови. Място, където хората са пиели разводнен алкохол под тънки чадърчета на плажа.

Мар въздъхна.

— И това ли знаеш? Всъщност не ни ли свършват чистите тигани?

— Няма да се измъкнете толкова лесно този път — заяви спокойно Стен. — Оставам тук, докато видя как го правите.

— В кухнята — погледна го Мар — само на майстор готвача се позволява да бъде остроумен. Миячите на тигани и тенджери трябва да се смеят на шегите му и да възхваляват неговия гений. А през останалото време да търкат пода и посудата.

— И в никакъв случай не се правят на хитри — добави Сен.

— Обещавам повече да не се повтаря — сведе поглед Стен.

— Той наистина не е чак толкова умен — захили се Сен.

— Много добре — кимна Мар. — Тогава може да остане, но ако обещае да си държи езика зад зъбите.

— Хм — изсумтя Стен, стиснал устни.

— Всъщност с тази рецепта може да се справи дори мияч на чинии, при това от първия път — обяви Мар. — Само вкусът й изглежда сложен.

Той натисна едно копче и върху масата се показа смесител. Нарязаните съставки се изсипаха вътре и машината се завъртя.

— А сега подправките — обясни Мар. — Това е нещо като котва, използват се пет супени лъжици на всяко кило месо. Заедно с по една чаена лъжичка индийско орехче, канела, сол и пипер.