Никой освен най-близките й другари не знаеше, че е била пилот на Стен, когато той постави засада на адмирал Мейсън и „Калигула“. Дори и да я бяха изправили пред съда за тази й постъпка, беше готова да заяви, че го е направила по принуда и от страх за живота си, ако не изпълни заповедите му.

В края на краищата се спря на три причини: първо, че за нея Империята се представляваше от твърдоглави старши офицери, които никога не можеха да разберат колко е важно за уменията й да прелети с пълна мощност под всеки от мостовете на столицата на нейната родна планета, и бяха готови при всяка нейна грешка да я свалят от пилотското кресло и да я закотвят за някое бюро. Второ, защото Стен също бе пилот и говореше нейния език. Трето, с бунтовниците щеше да натрупа далеч повече летателни и бойни часове, отколкото ако се придържа към монолитните имперски сили.

Тя се постара да не обръща внимание на четвъртата причина, която бе: Защо не, по дяволите? Подобно разсъждение неминуемо щеше да наведе на мисълта, че пилотите са хора без капчица здрав разум и най-вече тези на такткораби.

Ханелоре слушаше инструктажа на Стен на борда на „Аойфи“ с умерена доза скептицизъм, който Стен не пропусна да забележи.

— Имате ли въпроси, лейтенант? Простете, капитан. Между другото, поздравления за повишението.

Ла Сиотат сви рамене. Повече звездички на пагоните означаваха само повече кредити за среднощните обиколки по клубовете, тъй като сержантите пилоти и адмиралите пилоти все още управляваха едни и същи кораби.

— Последния път, когато ви хрумна онзи грандиозен план — поде тя, — беше нещо от типа на: „Ей, Ханелоре, хайде двамата с теб да устроим засада на онази бойна каруца“. Доста глупаво на пръв поглед, но се справихме отлично и се измъкнахме невредими. Сега искате да го повторим, само че в още по-голям мащаб. Доколкото разбирам, моят такткораб, подкрепен от една нещастна неимперска консервна кутия…

Стен я прекъсна:

— „Аойфи“ ще е там само за да ни дърпа опашките от цепнатината. Няма да вземе участие в екшъна.

— Още по-прекрасно. Та значи един дребосък, без никаква подкрепа от страна на неимперски разрушител, трябва да нападне цял конвой — при това конвой, превозващ най-ценния имперски ресурс — и вие вярвате, че ще успеем с тази мисия? За Бога, не мисля, че дори ще сполучим да избягаме куцукайки, камо ли да постигнем това, дето сте го намислил. Кой ще се погрижи за ескортиращите кораби?

— Няма да има такива.

— Брей! Между другото… как да ви казвам сега? Имам предвид какъв е постбунтовническият ви ранг? Водач? Герой? Предполагам, че няма да се задоволите с едно простичко „адмирале“?

— Опитай със Стен. Без ранг. И без „сър“.

— Добре. Както и да е. Та смятате, че Империята ще остави ценностите си да пътуват без охрана?

— Така смятам.

— Стен, мога ли да попитам как работи часовниковата ви кутия?

— Можеш да подлагаш на съмнение интелекта ми колкото си щеш, но няма да получиш отговор.

Ла Сиотат го гледа втренчено известно време.

— Не жадувам да скачам върху победеното ви тяло — рече накрая. — Нито горя от нетърпение да пусна малко адреналин по жилите си. Но след като ще участвам в гази операция, мисля, че имах право да питам. Родила съм се с близначка и мама казала да хвърлим в реката по глупавата. Добре, капитане. Ще отида да инструктирам екипажа си. Бас държа, че ще им хареса. Безстрашните доброволци в долината на злото и прочее. Някой ден ще трябва да ги попитам как се чувстват, преди да ги пусна в поредния кладенец с лайна.

Малко преди да навлязат в мъртвата система. Стен, Ла Сиотат и екипажът й се прехвърлиха на такткораба „Стернс“. Установиха кодирана връзка между „Аойфи“, „Стернс“ и борския кораб за наблюдение на име „Хеорот“, който продължаваше да следи от невидима орбита, достатъчно далече от планетата с предавателната станция.

И после зачакаха.

По стар навик преди всяка битка Ла Сиотат се затвори в микроскопичното помещение, наричано капитанска каюта, а всъщност не по-голямо от гардероб с разгъващо се бюро. Все пак беше някакво усамотение на един кораб, на борда на който вместо врати имаше завеси. Успя не без известни усилия да се съблече, след което се изкъпа с водата, която бе взела от „Аойфи“, ароматизирана с масла от родния й свят. Изрисува лицето си с бойните цветове на своя род, прочисти ума си от злото, сладострастието и желанията.

Беше готова за битка.

Зачуди се какво ли прави сега Стен — който заемаше другата миниатюрна кабина на такткораба. Какви ли обичаи използваха на неговия свят? Ако въобще имаше такива.

За миг изпита желание да прекоси тесния коридор и да почука любезно на вратата му…

Тя се сепна. Отново се върна към упражненията, прочиствайки и това желание от ума си. Облече чист комбинезон и се опита да поспи.

В съседното помещение Стен вече спеше дълбоко. По някое време се събуди. Яде. Не мислеше за нищо друго, освен за вкусовете в устата си, за бръмченето на двигателите, за шегите и смеха на тринайсетте души на борда на „Стернс“, които се бяха събрали в каюткомпанията, опитвайки се да надвият опасенията от предстоящия кървав сблъсък.

Отново заспа. Може би дори сънува.

И да беше така, умът му бе затворен за всякакво външно наблюдение до момента, когато го пробуди воят на сирените.

Стен погледна към пулта. Бяха изминали по-малко от четири корабни дни от пристигането им в системата.

Хеорот: До всички бойни станции! Засякох приближаващ се…

Аойфи: Всички на бойни позиции!

Стернс: Видяхме ги.

Стен, от борда на „Стернс“: До всички кораби. Поддържай радиомълчание!

Трите кораба наблюдаваха как огромният конвой се изнизва от хиперпространството точно пред тях.

АМ2. Два пъти по-голям от конвоя, който бунтовниците бяха нападнали от засада край Дюсейбъл.

Един комуникационен офицер от „Хеорот“ засече кратък радиообмен между конвоя и предавателната станция. Той сдържа първоначалния импулс да се опита да го разкодира. Вместо това докладва за предаването.

— До всички станции — обяви със спокоен глас Стен. — Включете записващите и проследяващи устройства. Останете в готовност… Сега! Капитане! Пълна тяга!

Ла Сиотат изпълни незабавно. „Стернс“ се стрелна право към гигантския конвой.

Комуникационният офицер на „Хеорот“ „видя“ паниката на конвоя. Не се случи нищо реално, освен че конвоят започна да излъчва на много честоти.

— Мис Ла Сиотат — продължаваше Стен, — искам да изстреляте „Кали“… на самостоятелно управление… район на целта… конвоят на екрана… по моя команда…

— Мис Касталионе — обърна се на свой ред Ханелоре към своя оръдеен офицер.

— Прието…

— Целта е въведена, сър.

— Изстрел — нареди Стен.

— Огън!

Огромната ракета-корабоубиец излетя от огневия силоз на „Стернс“.

Екраните на „Хеорот“ засияха.

— Конвоят отново се свързва със станцията — докладва борският комуникационен офицер. — Станцията отговаря… посоката на сигнала неизвестна, мощността значителна… сигналът преминава в електромагнитния субохват… според компютрите това е Омикрон субдве и ксета три… досега не е известно използването на този спектър… В името на брадясалата ми майка!

Доста странният възглас от страна на комуникационния офицер бе в резултат от факта, че целият конвой внезапно бе извършил сепуку — чудовищен, взрив, наподобяващ избухването на свръхнова! Експлозията далече надхвърляше по мащаби дори попадението на „Кали“ в конвоя с АМ2 край Дюсейбъл.

Секунда по-късно друг монитор пред него го осведоми, че предавателната станция на мъртвата планета също се е саморазрушила.

На борда на „Стернс“ всички монитори се претовариха и гръмнаха.

По някое време блесна един от резервните монитори. Показваше третичен сигнал от ракетата „Кали“. Всъщност на екрана нямаше почти нищо. Касталионе пусна проверка на всички налични честоти.