Погледна д-р Нгуен, изненадан от собствената си дързост, и добави:
— Обзалагам се, че много неща в доклада са били спестени, господине. Възможно ли е същите групи вече да притежават световни камъни? Сега, в нашата епоха?
Менелауа поклати глава и изръмжа:
— Това е нелепо!
— И защо, Пол? — обади се Ана Аройо. — Аз бих обърнала поне мъничко внимание на това съвпадение във времето. Може би тези неща са кръстосвали околния космос доста дълго, подобно на писма в бутилки. Докато повечето са се установили на далечни орбити, очаквайки планетата ни да роди вид, пътуващ в космоса, други може да са се приземили — случайно, също като този. Или поради някаква причина. Повечето сигурно са се разбили или са паднали в океаните. Но също като растението, което ражда хиляди семена, достатъчно е само едно от тях да покълне…
— Ако са били толкова много — възрази Ян Шенсю, — нима някои от тях нямаше вече да са открити от геолози, търсачи на скъпоценни камъни или селяни, орящи земята си? Те са различни дори да са разбити или обгорени!
Ана сви рамене.
— Нямаме представа какво става с тези неща, ако се счупят. Може да се разлагат бързо във форма, която почти не се отличава от обикновените кристали. Може пък да се превръщат в пясък, прах или дори да се изпаряват. Както и да е, да предположим, че някои от тях са били открити и е станало ясно, че са нещо особено. Всички знаем как са се отнасяли хората от всяка древна култура към редки и скъпоценни неща. Били са поднасяни като дарове на владетели, които ги пазели на тайни места! Може от време на време да са ги изнасяли, за да ги използват в някакви тайни обреди или за да впечатлят простолюдието. Но след това винаги са ги прибирали… докато градът не е бил разграбван и скривалището не е било изгубено завинаги. Или пък предметите са били погребвани заедно с владетеля, което в крайна сметка е същото. Така или иначе, истината се превръща в легенда — а подобни легенди има безброй!
Тя се обърна към Бин.
— Нали се е случило точно това, когато Ли Фан Лу се е сдобил с камъка-свят? Пленник на този стар начин на мислене, той е пазел тайната, най-специалното нещо в живота му, и я е отнесъл със себе си в гроба.
Ян Шенсю замислено рече:
— Всъщност се твърди, че Първият император Цин и Чингис хан били погребани със съкровищата си, сред които и…
Д-р Нгуен прекъсна дискусията, като вдигна ръка, за да привлече вниманието им. До този момент стоеше абсолютно неподвижно и се взираше в пространството — или в сцени, които можеше да види само той по вътрешната повърхност на очилата. Сега чернокосият богаташ заговори с тих глас, в който Бин със сигурност долови равни части изненада и примирение.
— Изглежда, събитията настигат размишленията ни. Моите източници ми казват, че постъпват сведения…
Свали очилата си и погледна Бин в очите.
— Изглежда, мой млади приятелю Сян Бин, че в крайна сметка може да се окажете прав.
СКАНАЛИЗАТОР
Наричайте ме Агар23.
Общувам с всички вас чрез кодирани канали заради собствената си безопасност, макар че този (*) псевдоним би трябвало да удостовери, че съм надежден човек и честен свидетел, минал курсове по визуален скептицизъм и обективна правдивост в Женския университет в Абу Даби. Разбира се, не виждам конфликт между това и факта, че съм добра мюсюлманка.
С което стигам и до разказа си. Защото рано тази сутрин стоях на свещеното място в Мека, изпълнена с благодарност за повелята на Втория халиф, който мъдро, щедро и въпреки известна упорита съпротива даде на жените поклонници равни права в стремежа ни да изпълним нашето свещено задължение хадж.
Тази благословия е още по-голяма предвид факта, че живея живота на прокудена, под друго име. (Няма съмнение, че някои ще свържат този псевдоним с определено лице, което не се преследва от някоя държава или закон, но въпреки това е под прицела на могъщи сили. Защото като истинската Агар, аз не съм без закрилници, да бъдат благословени. Освен това мен отдавна няма да ме има, когато това забавено съобщение падне като тежък камък, за да развълнува тъмните води на Мрежата.)
Разбира се, вече би трябвало да има други съобщения или слухове за онова, което се случи преди няколко часа, малко преди зазоряване при свещената Кааба. Въпреки това аз ще изложа своето свидетелство.
Тъкмо започвах третата от седемте обиколки таваф около вътрешния двор на Голямата джамия и се молех, както някога се е молила Агар, за утеха и помощ в изгнанието ми, когато горещ пустинен вятър задуха към нас от изток, над покривите на Замзам, сякаш предизвикан от готвещото се да изгрее слънце. Зефирът развя черното платно кисва, което пази и почита светилището, издигащо се на мястото, където Адам за първи път сложил камък върху камък и така положил началото на епохата на Човека строител. Същото място, където Ибрахим и Измаил, син на същата Агар, поправили основите и осветили мястото в прослава на Аллах.
Толкова силен бе поривът, че накара мнозина поклонници да паднат на колене или да приклекнат, разкривайки на нас, които обикаляхме много по-далеч, чудна гледка — ясен изглед към източния ъгъл на Кааба, където самият пророк Мохамед, благословен да бъде, вградил със собствените си ръце прочутия Черен камък в стената.
Същия Черен камък, който паднал от небето, за да покаже на Адам и Ева къде да принесат първата си жертва и да се проснат ничком пред Светото име.
За неверниците и модернистите, които мислят, че светът може да бъде обяснен от обикновените хора, очевидното обяснение е, че Черният камък е просто метеорит, уплашил и учудил примитивните хора от времето, когато племената се кланяли на така наречените свещени камъни по целия полуостров. Нещо повече, мнозина мюсюлмански учени заявяват, че това е най-обикновен камък — достоен за уважение, защото е бил целунат някога от самия Пророк, но нищо повече.
Но тогава как тези хора биха обяснили сигурните свидетелства, че Черният камък някога е бил прозрачен и ослепително бял? И е станал червеникавочерен заради греховете, които е поел през изпълнените с мъка столетия?
И как скептиците ще обяснят чудото, което видях със собствените си очи? Защото благословеният камък заблестя със своя светлина! Светлина, излизаща отвътре, пропъждаща здрача преди зазоряване?
Точно тогава за момент сякаш лъчи блеснаха към поклонниците, някои от които не ги забелязаха, тъй като вече се бяха проснали на земята по очи. Но много други се осмелиха да погледнат и отстъпиха назад, като се препъваха, вдигаха ръце или се хващаха за главата в почуда и страхопочитание.
Всичко продължи само колкото няколко удара на сърцето. След това сиянието изчезна. Камъкът отново помръкна и стана почти черен. Само че аз видях как няколко малки петънца продължаваха да светят меко в него, особено под нежната топлота на изгряващото слънце.
А ние, бедните поклонници, стоящи, клечащи или коленичили в потрес и шок? Първоначалното изумено мълчание се смени със стонове и викове, с трескави шахади, провъзгласяващи величието на Аллах и Неговия Пророк.
Чак по-късно, сред възгласи на радост, чух надигащи се гласове и ние се споглеждахме и споделяхме и сравнявахме онова, което бяхме видели само за миг.
Чух думата „демони!“, изречена с ужас.
Някои гласове, в които се долавяше възхищение и тревога, споменаваха „джин“.
Мнозина, запознати със събитията по света, мърмореха за „онези извънземни“ — съществата, които се събуждали в онзи странен небесен камък в Америка.
Но много по-често се чуваше тълкуванието, което накрая заглуши всички други. Няколкостотин жени бяха видели едно и също в това кратко и свещено сияние.
Ангели.
42.
Цел
След душа и храната Хакер се почувства по-добре. Дори успя да подремне: спеше с мултифона в ръка, за да може вибриращата му аларма да го събуди след два часа. Когато стана, зрението му бе много по-остро и не чувстваше ръцете си като пълни с червейчета.
