СКАНАЛИЗАТОР
Здравейте. Аз съм Марша Хатами и замествам Мартин Раймър, който следи гореща тема в Куба. Успех, Мартин!
Днес се връщаме на една любима тема. В продължение на цял век СЕТИ, програмата за Търсене на извънземен разум привлича радиоастрономи и пламенни поддръжници, изпълнени с надежда и упоритост, които съперничат на всяка по-ранна вяра. Финансирана понякога от правителства, от богати ентусиасти или от малки дарения, СЕТИ използва сложна методика за пресяване на „космическата купа сено“ в търсене на единствената блестяща игла, която може да промени живота ни с вестта, че не сме сами във вселената.
Начинанието не е лишено от своите критици. Да продължим нашия дебат между две светила в супернауката. Доктор Хана Спиърпат е директор на проекта „Златно ухо“, обединяващ радиотелескопите на СЕТИ Ален, Доналдсън и Чан. Добре дошла, Хана.
Д-р Спиърпат: За мен е удоволствие, Марша.
Марша Хатами: Тук при нас е и неповторимо провокативният самораста, звездата на попнаучното шоу „Овладей своята вселена!“ и току-що завърнал се от турне със своята научнорегии група „Бълващ космически пушек“. Добре дошли, професор Ноозон.
Професор Ноозон: Хвала на Всемогъщия Ях и Уапу, Марша. Почитания и благословени да сте на всички зрители и надзъртащи!
Марша Хатами: Уважаеми гости, последната ни среща стана доста разгорещена не само заради вслушването за извънземни сигнали, но и заради желанието да се излъчат послания от Земята в открития космос. Заради желанието да изкрещим „яхууу!“ на звездите.
Д-р Спиърпат: Да, и бих искала да коригирам евентуалните впечатления, че „Златно ухо“ излъчва „послания“ в небето. Нашите антени не са настроени за предаване. Оставяме това на други.
Професор Ноозон: Но, Хана, самото ти изявление е пълна подкрепа за гаднярите, поддържащи т’ва безотговорно поведение, без дори да се натоварят да го обсъдят с народа или събратята си учени. Това е нечувано! То нарушава основно правило, установено много отдавна от самия Рас Карл Сейгън, който казва, че свръхнапредналите раси трябва да „поемат тежкия товар“ с осъществяването на контакт. И Учителят Карл казва също, че младоци като нас трябва да слушат. Научи се да пълзиш и да ходиш, преди да затичаш.
Д-р Спиърпат: Е, условията се променят. Миналия път аз просто казах очевидното — че подобни излъчвания не могат да ни навредят по какъвто и да било начин.
Професор Ноозон: Чакай малко, миличка. Как може да е „очевидно“, когато информираните хора не са съгласни? „Не могат да ни навредят по какъвто и да било начин“ са просто празни приказки! Те се основават на много неизследвани предположения за космоса, за разума и за начина, по който мислят извънземните! Особено недоказаният постулат, че алтруизмът е универсален за развитите форми на живот.
Ти заявяваш, че в най-скоро време разумът и разбирателството ще увлекат всички хора към ярките звезди.
О, и аз намирам тази идея за суператрактивна! Доброжелателни извънземни, вършещи все велики неща из цялата галактика! Как се надявам да е истина! Слава на Ях и Негово междузвездно величество… Но учените трябва да са Рас-__скептични__. И основният принцип на универсален алтруизъм е онова, което вие отказвате да подложите на анализ или критика от страна на собствените си събратя учени, като подминавате всички други гледни точки като параноя…
Д-р Спиърпат: Защото всичко друго е глупаво. Ако извънземните искат да ни навредят, вече щяха да са го направили.
Професор Ноозон: Дрън-дрън! Мога да изброя шейсет причини, поради които това твърдение прекалено опростява…
Д-р Спиърпат: Както и да е, потенциалната полза от контакт или просто от откриването на друга цивилизация в космоса има много повече тежест от лошите сценарии в списъка ви, тъй като вие сам признавате, че всеки един от тях, взет поотделно, изглежда малко вероятен.
Професор Ноозон: Всичко това е точно… и аз го признавам. Онова, което вие не признавате, е, че шансът за вреда не е нулев. Да пукна на място, ако самият брой начини не се натрупва…
Д-р Спиърпат: Как може да се сравнява каквото и да било с преимуществата от СЕТИ? Не става дума само за всички чудеса, които можем да научим. Вземете дори самото откритие, че съществуват други разумни видове! Точно сега едва ли може да се види дълго бъдеще за технологична цивилизация на тази планета. Има толкова много начини, по които тя може да загине. Ценно е самото доказателство за съществуването на други, доказателство, че някой е преживял технологичното си детство! Успешното откриване на извънземни сигнали означава, че жизнеността на технически развитите цивилизации е правило, а не изключение.
Професор Ноозон: Адски трогателно. Може би дори вярно, Хана. Но между другото, нима вашият неуспех в откриването на други не води до тревожния обратен извод? Пък и ти описваш ползата от откриване. Не от предаване, което увеличава риска, без да става дума за никакви ползи…
Д-р Спиърпат: Вашите доводи отново се плъзгат настрани. Ако това беше вярно…
Марша Хатами: Искам да обърна внимание на нещо друго, което каза професорът миналата седмица — за това как класическата стратегия на търсене на СЕТИ е напълно погрешна от десетилетия. Защото приема, че извънземните предават през цялото време във всички посоки.
Д-р Спиърпат: Нямаме подобни предпоставки!
Професор Ноозон: Господи, та самата ви стратегия го предполага, Хана! Насочвате страхотните си телескопища към една цел, анализирате радиоспектъра от системата кандидат, после си правите разните турбоизчисления и продължавате нататък…
Д-р Спиърпат: Понякога слушаме цели звездни купове. Често се връщаме отново към галактическия център. Имаме също и сценарии за подбиране на времето, свързани със светлинния конус на определени събития, като свръхнови, които насочват вниманието ни към определени цели. Програмата ни е еклектична.
Професор Ноозон: Това е определено похвално. Въпреки това подходът ви се придържа към предпоставката, че доброжелателни извънземни правят страховитите си маяци, които крещят на космоса постоянно, ден след ден, година след година, само заради новаци като нас, използващи програми като вашата.
Хана, това игнорира много други възможности. Да кажем например, че космосът е по-опасен, отколкото си мислиш. Може пък извънземното да си остава тихо, защото то знае нещо, което ние не знаем!
Д-р Спиърпат (въздъхва): Пак параноя.
Професор Ноозон: Няма начин, докторе, аз съм просто обстоен. Има обаче по-основателен довод, основан на упоритата икономика.
Марша Хатами: Икономика ли, професоре? Имате предвид правенето на пари?
Д-р Спиърпат: Извънземни капиталисти? Инвестиционни банкери? Става все по-хубаво и по-хубаво. Какъв полет на въображението е нужен, за да приемеш, че една напреднала цивилизация ще се управлява по същия начин като нас.
Марша Хатами (засмива се): Е, докторе, никой не може да обвини Профноо в липса на въображение. Ще продължим дискусията за ролята на икономиката при напредналите извънземни след рекламната пауза.
Често си го мечтаеше. Животът ставаше все по-натоварен и Хамиш делегираше колкото може повече задачи, но нещата продължаваха да се трупат. Колкото повече успяваше, толкова по-натоварен се чувстваше.
Застанал на балкона, гледащ към покритата хавайска веранда на имението си в Клиъруотър, Хамиш се взираше през палмите, другите имения и потопените руини към искрящия Мексикански залив. Зад себе си чуваше мелодичните сигнали на обажданията, приемани от двама секретари, трима асистенти и твърде много иисистенти, за да знае точния им брой.