— Липсващата… Аха. Имате предвид вида на отровата. Как ви е накарала да се държите по такъв начин.
— Да! Използва именно това, за да ме изнудва!
— Не ви разбирам…
— Ако повдигна обвинение или предприема други мерки, отровителят ще оповести състава на веществото, което е използвал срещу мен.
Хамиш го зяпна.
— Не разбирам.
— Точно така реагирах и аз! Какво значение би могло да има това? Споменахте за Алгебрата на прошката, господин Брукман. Има обстоятелства, които смекчават почти всяка грешка, а това да си жертва е сред първите. Да, част от пораженията ще си останат. Както сам се изразихте, думите не могат да се върнат обратно. Но много неща могат да бъдат простени, ако хората разберат, че тирадата ми е била предизвикана от променящо съзнанието вещество. И този тип, Роджър Бетсби, ще понесе сериозно законово или частно възмездие. Но въпреки това той е абсолютно сигурен, че държи козовете!
— Защото може да разкрие какво е използвал? Само това ли?
— Само това. — Сенаторът се наведе напред, опрял лакти на бюрото. — Сега разбирате ли защо се обърнах към вас?
„Защото въображението е силната ми черта — помисли си Хамиш. — Плюс ревностната ми всеотдайност към Каузата.“ За първи път изпита известен ентусиазъм. За разлика от последния му книгофилмов проект, тази задача изглеждаше достойно предизвикателство.
— Мога да се обадя тук-там. На детективи и техници, които имат усет за необичайното… — замислено промърмори той.
— Дискретно.
— Напълно дискретно, сенаторе.
— Добре. — Стронг стана и закрачи напред-назад. — В такъв случай ще изчакам седмица. Или повече, ако ви е нужно време.
— Черната работа няма да се върши от мен, нали разбирате? — предупреди го Хамиш. — Имам твърде много задължения. Но ще създам екип и ще ръководя нещата, ще се погрижа всичко да бъде изпипано.
— Добре, добре — отривисто отвърна сенаторът. Въодушевлението му като че ли се бе уталожило. — Естествено, има и други нива. Бетсби със сигурност е върхът на по-голямото копие, насочено към сърцето на нашето Движение! Има толкова много сили, надяващи се да извадят от релси крехката ни цивилизация! Ние предлагаме надежда, но те са готови на всичко, за да ни попречат!
Време беше да си тръгва. Стронг си беше спечелил репутация с пламенните дрънканици, било то с отрови или без.
— Естествено, надяваме се на епоха на…
— Вижте само последните сто години! От бурната радост след разгромяването на Хитлер и края на Студената война… до сътресенията в Япония и Китай… през Големия грабеж, Ужасния ден и Голямата сделка… имало ли е и един-единствен момент, в който да сме могли да поспрем и да помислим? Злото непрекъснато променя лика си! Но целта си остава…
Хамиш стана.
— Ще имам предвид възможността за нещо организирано. За конспирация.
Думите му обаче бяха автоматични. Вече започваше да съставя мислено разследващия екип… заедно с предварителния разчет на разходите. Разбира се, когато ставаше дума за политическа власт, цената рядко бе от значение.
Стронг изведнъж отново стана приветлив, заобиколи бюрото и го хвана за лакътя.
— Е, в такъв случай мога да си отдъхна.
Спря го отново едва при вратата на кабинета.
— Все още е жив споменът за времето, когато тази нация крачеше по планетата като титан. Разбира се, извършвала е престъпления — случва се, когато незрели хора се напомпат със самочувствие и сила. Повечето от деветстотинте племена, народности и общности, съставящи днешна Америка, са страдали от ръцете й в един или друг момент. Особено моите собствени прадеди! Но въпреки това, изправена пред такива изкушения, коя голяма сила е постигнала по-добро съотношение на добрите дела спрямо лошите? Рим? Великобритания? Някоя друга „световна“ сила? Или днешните китайци, които са плъзнали из цялата планета, насаждат се навсякъде и говорят за тяхната Слънчева система, замърсяват девствени планети с автоматични сонди и обявяват за свое всяко нещо, което видят? Ако онази тяхна пилотирана експедиция беше успяла…
— Прав сте, сенаторе. А сега, ако бъдете така добър да наредите на асистента си да ми предостави цялата информация за отровителя…
— Или така наречения Земен съюз — сенатор Стронг буквално изплю името, — който заговорничи да ни натика под едно световно правителство с десетократно по-голяма задушаваща бюрокрация…
— Е, все пак ЗС си има своето приложение — не се сдържа Хамиш. — Справят се добре с регулирането на най-опасните…
— Приложение!? ЗС!? — изсъска Стронг. Най-сетне пусна ръката на Хамиш и го изгледа с пламнали очи. — Вие сте близки с Пророка, нали? Тогава му кажете нещо ясно, Брукман. Кажете на Тенскватава, че не става въпрос само за мен. Има нещо много съмнително! Вони на убийствена разруха и богоненавистна лудост. Изправени сме пред повратна точка! И аз искам… трябва… да съм в състояние да помогна на човечеството да направи верния избор!
— Ще предам думите ви, сенаторе. Дословно.
— Е, добре тогава.
Стронг пое дълбоко дъх и широкото му червендалесто лице се промени. Той се ухили, отново хвана ръката на Хамиш и я стисна с отработената увереност на човек с власт… но и с трепета на едва сдържан гняв.
— Помогнете ми да пипна оня кучи син — каза той и тъмните му очи отново проблеснаха. — И онзи, който стои зад него.
ЕНТРОПИЯ
Има и хибриден вид „природни“ катастрофи, усилени от човешката дейност.
Помните ли как (след Ужасния ден) група ненормалници бяха хванати да „оглеждат“ вулкана Кумбре Виеха на Канарските острови? Как правеха сондажи и търсеха някакъв начин да направят така, че половината от стръмната планина да рухне в морето? Според някои изчисления подобна лавина би предизвикала цунами, което би се стоварило върху всеки бряг на Атлантическия басейн, избивайки десетки милиони, които вече се борят с надигащите се води…
Поне така си мислеха маниаците, докато дълбаеха достатъчно широка дупка, за да побере тактически ядрен заряд. О, да, те бяха пълни сбърканяци, подлъгани да нанесат удара си. Както и да е, трезвите изчисления показват, че не биха постигнали подобен резултат. Вероятно.
Въпреки това има куп други опасности, които могат да бъдат катализирани от човешко действие или бездействие. Вземете например треската да се правят нови, много дълбоки сондажи за геотермални електростанции. Източник на чиста енергия? Разбира се, само дето една от сондите случайно попадна на огромни количества метан. Или вземете новите опити за добив на полезни изкопаеми от океанското дъно или за разбъркване на седиментите и наторяване на океанските хранителни вериги. И двете начинания имат огромен потенциал… но могат да разместят огромни залежи метанови хидрати, ако не подхождаме внимателно, за да не разтопим древните ледове, които да освободят милиони тонове парникови газове.
Разбира се, подобни неща могат така или иначе да се случат. Някои от тях могат да обяснят измиранията на видовете в глобални и локални мащаби от миналото. Шансовете за подобна катастрофа обаче се увеличават, когато се намесят и хора. А хората са най-добри в бъркането там, където не им е работа.
Рогът на изобилието на Пандора
8.
Отражение
— Казвам ти, Акана, в това има нещо шантаво — упорстваше Джералд; в момента се рееше в комуникационния център на космическата станция. Дребната чернокоса жена, която го гледаше от холоекрана, носеше тъмносиня униформа с по една звезда на раменете.
— Може и да е така — призна генерал Акана Хидеоши. — Показанията от този космически боклук са необичайни. Но дали това оправдава съкращаване на въжетата и още по-голямо изоставане от графика?
— Оправдава, ако алтернативата означава да изхвърлим нещо специално!
