… голям въртящ се стол, тапициран с бизонска кожа… бюро от тиково дърво, скоростно отгледано от дърворезервоарна компания от Луизиана, чийто съсобственик е Стронг, доколкото си спомням… няколко резби от китова кост, предимно оригинали от деветнайсети век, макар че онази в края е нова — подарък от инуитския клан Пойнт Бароу в знак на благодарност за помощта на Стронг относно правата за лов на гърбати китове…

… плюс голяма фотография на сенатора с първенци на лакота пред паметника на Циолковски, с лопати и четки, участващи в почистването на статуята на Лудия кон от пепелта на Йелоустоун. Снимката е преместена напред и в центъра след гафа във вторник…

… и абстрактен мобил в левия ъгъл на помещението, съставен от двайсет тънки метални лоста с оцветени топки от слонова кост в края, полирани от безброй потни длани… всички лостове са хитроумно настроени да се въртят и движат последователно в почти случаен ритъм като Госпожа Късмет. Авторът е нарекъл произведението си Многоръкия бандит, тъй като лостовете преди това са били част от игрални машини. Но племето, поръчало изделието, е избрало друго име. Сопите на възмездието. Най-сетне подходящото оръжие за оправяне на сметките.“

Хамиш беше свикнал да посещава покоите на важни клечки. Славата отваряше пред него много врати. Но и Овалният кабинет не можеше да се похвали с толкова много символизъм, колкото беше излял сенаторът от Южна Дакота в тази стая. Дори дебелите стълбовидни издутини в четирите ъгъла — вертикални релси, способни да спуснат целия кабинет в бронирано подземно убежище — бяха украсени като индиански пръчки за измолване на дъжд.

„Еха. Би било жалко да се изнася всичко това. За да се освободи място за някой демократ.“

Сенатор Стронг свали от библиотеката няколко книги с твърда корица.

— Ще направите ли удоволствие на един ваш почитател? — И отвори първата на титулната й страница. „Хартиена следа“.

Обичайните смесени чувства. За Хамиш писането на автографи беше голяма досада. И в същото време това бе един изравняващ момент. Политиците можеха да са луди фенове като всички останали, да изпадат във възторг от някой стар бестселър или да го разпитват за актьорите, с които се е срещал по време на снимки. Замисли се какво посвещение да сложи. Нещо оригинално, ласкаещо и лично… и в същото време не прекалено приятелско, особено към човек, кой то бързо се превръщаше в национален парий. Нямаше смисъл да му дава причина да твърди, че Хамиш Брукман му е „скъп приятел“.

Надраска „На Крандъл С — дръж се здраво и бъди Силен!“ и добави към тъпото остроумие и обичайния си подпис. След това бързо подписа останалите книги. Интересна колекция — все романи за Движението.

„Бивни!“

„Култ към науката“.

„Самонаблюдателна кръв“.

Последното заглавие бе от онези, които изобщо не харесваше. Може би трябваше да настои в киностудиото да го променят.

— Задължен съм ви. — Сенаторът събра книгите. — А сега…

И млъкна.

— А сега… — повтори Хамиш. Беше му навик още от дете. Да подканва хората да продължат по същество. „Животът е прекалено кратък.“

— Да. Значи така. Както сигурно сте се досетили, поканих ви заради случилото се миналия вторник. — Стронг се намръщи и мъжествените му бръчки станаха още по-дълбоки. — Господи, къде са ми обноските! Моля, седнете. Да ви предложа кафе? Шоколад? И двете са от зърна, отгледани по бреговете на Биг Хорн.

Хамиш се настани в креслото за гости, сгъна дългите си крака и отказа почерпката с леко поклащане на глава. Бяха стигнали до главната тема и на Стронг му личеше. Капка пот на челото. Нервно облизване на устни. Едната ръка несигурно докосна другата. Хамиш си отбеляза субвокално всичко това.

— Не? — Сенаторът се обърна към барчето. — Тогава нещо по-силно? Какво ще кажете за огнена вода от стрелковидна трева? „Прериен отмъстител“ е дестилирана…

— Споменахте за неотдавнашните събития… стига да могат да бъдат обсъждани дискретно?

— Кабинетът ми е проверен от Дарктайд Сървис. Пък и нима имам да крия нещо?

Хамиш примигна. Лично той знаеше няколко неща, които сенаторът би искал да не стават обществено достояние — и това бяха стари новини. Този човек определено имаше стил. Направо хуцпа6.

— Ами, сър… в четвъртък се опитахте пред цял свят да обясните първоначалното си… поведение във вторник с твърдението, че сте били отровен.

Определено паметна сцена. Застанал между съпругата и любовницата си, с децата и от двете страни, сенаторът се беше опитал да влезе в ролята на засегнат порядъчен гражданин, жертва на тайни конспирации. Не беше нито красиво, нито ефективно.

Стронг се намръщи.

— Да, това ме представи в доста глупава светлина. Сякаш нося вода от девет кладенци, за да намеря извинение. Гърча се, за да се освободя от куката за нещата, които казах. Разбира се, най-обезсърчаващото е, че всичко е истина.

— Да не искате да кажете, че наистина…

— Съм бил отровен ли? И още как. Имам много сериозни основания да твърдя, че ненормалното ми поведение бе предизвиквано от опиат, добавен от някого в храната ми точно преди първото избухване.

— Отровен. — Хамиш замълча за момент, за да осмисли чутото. — Здравето ви… пострадахте ли по някакъв друг…

— Не. Все още съм Силния бик. — Сенаторът се изсмя малко на сила. — Било е само психотропно и с временно действие, както ми казаха.

Хамиш кимна енергично.

— Това е чудесна новина. Така се превръщате в жертва. Разбира се, някои от нещата, които казахте… ами такова, не могат да се върнат обратно. Например никога няма да спечелите отново гласовете на Ацтлан или Меди. Но пък има Алгебра на прошката, сенаторе. Най-голямата част от поддръжниците ви, особено Първата нация… те ще се върнат, ако можете да докажете, че всичко случило се е по вината на наркотик.

Крандъл Стронг се намръщи.

— Това ми е известно. Уви, нещата не са така прости.

„Без майтап — помисли си Хамиш. — Именно в такива случаи се обръщат към мен вместо към ченгетата или службите за сигурност.“

— Продължавайте, сър. Кажете ми какво знаете.

— Много неща. Например, като преглеждам видеозаписите от миналия вторник, мога със сигурност да кажа кога са ми пробутали веществото. Точно преди речта ми на официалния обяд за градската пренаселеност и масовото преместване в Рапид Сити.

— Е, това е добро начало — каза Хамиш. — Ако не искате да намесвате федералните или Дарктайд, познавам някои детективи без явни политически връзки, които никога не са влизали в Гилдията на ченгетата. Ще могат дискретно да анализират всеки видеозапис и да открият кой…

Сенаторът поклати глава.

— Собственият ми инфоуеб асистент вече направи това с помощта на най-новото поколение наблюдаващ ииуер. Знаем кой е и как го е направил.

— Тогава защо…

— Всъщност извършителят не само е заснет съвсем ясно, но и се свърза с кабинета ми по-късно, за да се фука и да отправя заплахи.

Думите му накараха Хамиш да примигне.

— Разбира се, може да става дума просто за някой самохвалец, опитващ се да се възползва след свършения факт. Трябва да подкрепите това с доказателства, мотив, удобен случай…

— Всичко това ни осигури самият той! Ще ви дам копие. По дяволите, това си е цяло проклето самопризнание!

— Но… но тогава защо не сте предприели действия? Повдигнете обвинения! Изчистете името си.

Стронг се тръшна в стола с бизонската кожа. Веждите му се свъсиха.

— Смятаме да го направим след седмица, може би две…

— Защо да чакате? — И Хамиш сам отговори на въпроса си: — Заради заплахите.

— Именно. Отровителят ме изнудва.

— Хм. Тези две престъпления рядко вървят ръка за ръка. Не е нужно да ми казвате какво има срещу вас…

— Щях да ви кажа, стига да знаех! Всичко се върти около липсващата информация.