С другата си ръка Ян посочи големия екран-афиш за сравнение. На него се виждаше сияещ триизмерен образ на извънземния предмет, изучаван в Мериленд, Америка, заобиколен от изследователи от цял свят — трескав труд, следен от милиарди и ръководен от астронавта Джералд Ливингстън, който беше открил и прибрал „яйцето вестител“ от орбита.

„За по-голямата част на света той е единственият, който съществува. Малцина подозират, че подобни неща са били откривани и преди, още преди векове и хилядолетия. И още по-малко знаят за друг активен камък, пазен в тайна тук, насред огромния Тихи океан.“

Бин замислено се загледа в триизмерното изображение на колегата си, умен и образован мъж, учен и космически пътешественик, може би най-прочутият човек в момента. Иначе казано, напълно различен от него, Пен Сян Бин, във всяко отношение. „С това изключение, че изглежда толкова уморен и разтревожен, колкото съм и аз.“

Гледаше Ливингстън и изпитваше някаква връзка с него, връзка с друг избран. С друг пазител на плашещ оракул от космоса. Та дори да се намираха на противоположните страни на някаква древна борба.

Пол Менелауа отвърна на Ян Шенсю, като изреди изключително подробен и дълъг списък на физически разлики — Хаванският артефакт например бе по-голям, по-дълъг и по-заоблен в единия край. И несъмнено по-малко повреден. Е, на него не му се беше налагало да търпи несгодите от огненото преминаване през земната атмосфера, нито да се блъска в планински ледник, да бъде ръчкан и бутан векове наред от любопитни, изпълнени със страхопочитание или ужасени диваци… да не говорим за хилядолетията, прекарани в яма с отпадъци, после годините в замърсените води под потънало имение. Бин откри, че реагира закрилнически към „своя“ камък-свят.

„Бих искал да видя как прочутият Хавански артефакт на Ливингстън минава през всичко това и запазва способност да разказва неясни и загадъчни истории.“

Разбира се, това беше основната обща черта между двата овоида.

— … Така че да, налице са очевидни физически разлики. Въпреки това от пръв поглед личи, че те използват едни и същи технологии. Голям, може би безкраен обем холографска памет. Повърхностна звукова пропускливост в по-широката част… но повечето комуникации са визуални, чрез картини и манипулиране на символи. Известна чувствителност към докосване на повърхността. И, разбира се, пълно отсъствие на движещи се части.

— Да, тези общи черти наистина съществуват — обади се Ана Аройо. — Но въпреки това Хаванският артефакт излъчва в по-широк спектър в сравнение с този. И показва цяла общност симулирани извънземни видове, докато нашият показва само един.

Д-р Нгуен кимна и украсените му плитки се люшнаха.

— Би могло да се предположи, че един вид или цивилизация е изпратила вълни от тези неща, след което технологията е била копирана от други…

— Които на свой ред са изстреляли свои модифицирани камъни, включващи представители на всички различни членове на тяхната развиваща се цивилизация — довърши Ана. — Докато някоя от расите не е решила да прекъсне традицията, като предложи различна гледна точка.

Бин се възползва от този завой в разговора от техническите въпроси към общата история, разказана от техния камък-свят.

— Та не е… тоест не е ли… ясно кой е дошъл втори? Куриерът ни предупреждава да не обръщаме внимание на лъжците. Май… искам да кажа, не е ли ясно, че има предвид създанията, живеещи в Хаванския артефакт?

Разбира се, те бяха развеселени от тромавите му опити да се изразява на по-изтънчения пекински диалект, с по-добра граматика и без типичния за Хуанпу жаргон. Но Бин знаеше също, че има много видове развеселеност. И докато реакцията на Ана и Пол може би беше от презрителния тип, меката усмивка на д-р Нгуен бе единствената, която бе от значение. Той като че ли одобряваше искрените усилия на Бин.

— Да, Сян Бин. Можем да приемем — засега, — че нашият камък-свят говори за Хаванския артефакт или за неща като него, когато ни предупреждава за „врагове и лъжци“. Въпросът е какво да направим по въпроса?

— Да предупредим всички! — предложи Ян Шенсю. — Видяхте как другият камък-свят подлуди цялата планета с историята, разказвана от пратениците в него. Макар да си остават отчайващо неясни, приказките им са изпълнени с дълбок и обезоръжаващо радостен оптимизъм и с уверенията, че човечеството ще бъде прието с отворени обятия в една доброжелателна междузвездна общност. В тази епоха на нихилизъм и отчаяние хората от всеки континент веднага ще се вкопчат в тези обещания и ще се доверят на извънземните!

— И това задължително ли трябва да е толкова лошо? — попита Ана.

— Би могло да е, ако се основава на някаква лъжа! — намеси се Пол.

Двамата с Ана впериха погледи един в друг и лицата им се напрегнаха, но друг глас сложи край на сблъсъка им.

— Ами другите?

Менелауа изгледа Бин заради прекъсването така кръвнишки, че той млъкна смутено и трябваше да го подканят, за да продължи.

— Моля, продължете — рече му д-р Нгуен. — За какви други говорите?

Бин преглътна.

— Други… камъни.

Нгуен го изгледа неразбиращо и малко предпазливо.

— Обяснете, моля. Какви други камъни имате предвид?

— Ами, почитаеми господине… — Бин събра кураж и заговори бавно, като внимателно подбираше думите си. — Когато пристигнах тук, вие… бяхте така добър да ми покажете онзи доклад… поверителния доклад, описващ легенди за свещени скъпоценни кълба или камъни, за които… се казва, че показвали фантастични неща. Някои от историите са добре известни — кристални кълба и драконови камъни. Някои се предавали поколения наред в родове или тайни общества. Вие лично казахте, че има едно такова тайно предание, което е вероятно отпреди девет хиляди години, нали? Просто… просто е интересно да се сравнят тези легенди с истината, която виждаме пред нас… и все пак…

Замълча, несигурен как точно да продължи.

— Продължавайте — подкани го богаташът, представител на асоциация от много други богати мъже и жени от цяла Азия.

— И все пак… не разбирам защо този доклад, сам по себе си, е накарал хората така да желаят… да пръскат толкова много пари и усилия… за да търсят подобно нещо! Искам да кажа, защо им е на съвременните хора — изтънчени хора като вас, доктор Нгуен — да вярват в подобни истории повече, отколкото в небивалиците за демони?

Бин поклати глава. Самият той винаги бе вярвал в духове, пък било то и мъничко. Също като много други хора. После продължи:

— Предполагам, че бившият собственик на нашия камък-свят…

— Ли Фан Лу — Ян Шенсю изрече името, което Бин никога не бе чувал до този момент. Онзи, който бе притежавал имението отпреди потопа, имението с неговото тайно подземие, в което Бин бе намерил цяло съкровище от странни образци. Бин кимна с благодарност.

— Ли Фан Лу може да е бил арестуван, измъчван и убит заради слухове…

— Че е притежавал нещо подобно. — Д-р Нгуен кимна и мънистата в плитките му изтракаха тихо. — Моля, продължете.

— А също и начинът, по който вие и вашите… конкуренти… скочихте върху мен, след като само намекнах, че съм готов да продам блестящо бяло яйце. Явно още при обявяването на Хаванския артефакт вече е имало могъщи групи, които са знаели… знаели са…

Затърси подходящите думи. И изведнъж в иипетното, вмъкнато в долната дясна част на полезрението му, се появи нов, напълно непознат китайски знак. Заедно с редица пинин-латински букви с ударения, обясняващи произношението. Иипетното правеше тези неща все по-често, след като опознаваше Бин — предвиждаше и му подсказваше какво да каже.

— … обхвата на приемливия потенциал… — внимателно изрече той, докато движеше пръст по дланта си, имитирайки сложните знаци. Често го правеше, когато някоя дума не му беше ясна. Видя, че останалите се поусмихнаха. Бяха свикнали с подобни неща.

— Просто ми е трудно да повярвам, че могъщи хора ще си правят толкова труд… да търсят като луди подобно нещо дори след като са научили за Хаванския артефакт… освен ако не си мислят, че имат реална възможност за успех. Освен ако нямат основателни причини да смятат, че тези легенди са нещо повече от легенди.