Със следващия символ се справи по-бързо. Както и с третия. Естествено, идеограмите не бяха на съвременен китайски, а на някаква древна писмена система. Изглеждаха по-пиктографски и не толкова стилизирани, вероятно бяха от периода на воюващите държави преди въвеждането на стандартите на великия Цин, първия император. За щастие имплантът в окото му се задейства и предложи превод, който бе съобщен на глас на съвременен путонгуа.
— Дата на пристигане на Земята?
Едновременно вървяха два проекта. При първия древните символи се използваха за задаване на въпроси. Д-р Нгуен обаче искаше да се обръща към нещото вътре и със съвременни думи. В идеалния случай — ако наистина беше много по-умно от земен ИИ — то би трябвало да научи модерната версия на китайския, както и други езици. А и по този начин можеше да се тества приспособимостта на овоида.
След кратка пауза Куриерът като че ли вдигна едната си ръка с шантавите два лакътя и чукна идеограмите на Бин с движение на трипръстата си длан, при което те се пръснаха и се стопиха. След това симулираният извънземен изрисува нови фигури, които се блъскаха и подреждаха по вътрешната повърхност на камъка-свят. Бин долови също, че издутият десен край на артефакта леко затрептя. Сложни детектори вкараха вибрациите в компютър, чийто глас-ИИ изрече думи, които Бин не разбра.
За щастие белокосият китайски учен Ян Шенсю ги разбираше и почука унисвитъка пред себе си.
— Да, да! Значи така са се произнасяли тези думи. Чудесно.
— И бихте ли ни казали какво означават те? — настоя виетнамският богаташ.
— О, той… съществото вътре… казва, че не може да каже колко време е минало, тъй като е спал твърде дълго. Но ще предложи нещо, което може да свърши работа.
Д-р Нгуен пристъпи напред.
— И какво е това нещо?
Извънземният приближи ръцете си една до друга, после отново ги раздалечи. Вездесъщите облаци се събраха по краищата, разчиствайки част от камъка-свят, докато в центъра не се оформи голямо черно петно. Бин зърна светеща точица… и още една… после други две… и още една двойка…
— Звезди — каза Ана Аройо. — Шест, подредени в приблизително правилен шестоъгълник… с една звезда в средата, малко изместена от центъра… Проверявам онлайн каталозите… По дяволите. Всички съвременни съответствия включват звезди под седма величина, които са били невидими за хората от миналото. Малко вероятно е…
— Моля да не проклинате и богохулствате — обади се островитянинът Пол Менелауа. — Да не забравяме, че темата е времето. Дати. Кога. Звездите се преместват. — Опипа аниматроничното разпятие, висящо на верижка от врата му, и добави: — Опитайте да се върнете назад…
Фигурата на Исус сякаш се гърчеше под докосването му. Ана се намръщи на укора му, но въпреки това кимна.
— Добре. Връщам се назад и правя сравнение с цялото небе на интервали от сто години. Може да отнеме известно време.
Бин се поколеба за момент, после изтърси:
— Седем!
Ученият и богаташът се обърнаха към него. Бин преглътна, за да събере кураж.
— Ами… Мисля, че броят на звездите може… да улесни нещата.
— Какво искате да кажете, Пен Сян Бин? — попита д-р Нгуен.
— Искам да кажа… може би… може би трябва да опитате Седемте девици. Нали се сещате. Онези… — Помъчи се да си спомни официалното име.
— Плеядите — притече му се на помощ Ян Шенсю точно когато ииуерът на Бин му подсказа името. — Да, предположението е добро.
— Ясно — обади се филипинката. — Проверявам само този куп. Назад… назад… Да! Има сходство. Плеядите преди около пет хиляди години. Еха!
— Много добре — каза д-р Нгуен. — Очаквах нещо подобно. Млади приятелю Сян Бин, ако обичате, разкажете ни за кутията, в която се е намирал камъкът-свят. Какво пишеше върху нея?
— Открито в Харапа, хиляда деветстотин двайсет и шеста… — отвърна Бин. И довърши с лек трепет в гласа: — Обладано от демони. Да се държи на тъмно.
— Харапа, да — каза Нгуен, без да обръща внимание на другата част. — Един от центровете на културата от Долината на Инд… бедна трета сестра през най-ранните дни на градската цивилизация, след Месопотамия и Египет.
Погледна учения Ян Шенсю и той продължи:
— Някои мислят, че Харапа е спряна в растежа си държава — ограничена и параноична. Други се възхищават на изчистената и строго организирана градска планировка. Не знаем какво се е случило с цивилизацията от Инд. Казват, че селищата били изоставени около хиляда и седемстотната година преди нашата ера. Вероятно някакво голямо наводнение е поразило двата й основни града, Харапа и Мохенджо Даро. Възможно е по същото време на няколко хиляди ли на запад вулканът на остров Тера да е…
Д-р Нгуен поклати глава и елегантните му плитки се разлюляха.
— Но в това няма никакъв смисъл! Защо това нещо говори с нас на архаичен китайски, съществувал повече от хилядолетие по-късно? Харапа по онова време е била погребана под пясъците!
— Желаете ли да попитам, сър? — предложи Бин и пристъпи напред.
Дребният мъж махна с ръка.
— Не. Следвам установен набор от въпроси, подредени по важност от колеги и сътрудници от цял свят. Първо ще се заемем с тях, после ще попълваме празнините. Сян Бин, ако обичате, продължете със следващите символи.
Бин отново се почувства поласкан от безупречната любезност на д-р Нгуен. Джентълменът беше добре възпитан, дума да няма. Знаеше как да се държи с по-нисшите. „Може би ще остана да работя за него.“ Подобна участ не изглеждаше много тежка, стига Мей Лин и бебето да бяха с него.
Искаше да се докаже пред този човек. Наведе се над камъка и внимателно скицира още четири от сложните идеограми в стар стил, осигурени от Ян Шенсю. Консорциумът на д-р Нгуен очакваше с нетърпение техният камък-свят да научи съвременен китайски. Нямаше време. Особено след като планетата вече беше обхваната от истерия около загадъчните образи и звуци, излъчвани от така наречения Хавански артефакт — друг извънземен камък пратеник, открит неотдавна от американски астронавт във висока орбита. Този камък пред Бин даваше възможност да проверят — тайно — нещата, разказвани от другия във Вашингтон.
Засега знаеха едно нещо. Куриерът като че ли не одобряваше Хаванския артефакт. Когато му показаха картини на прочутия предмет. Куриерът реагира с крошета и разсичащи движения, които бяха толкова ясни и недвусмислени, че сигурно бяха универсални в целия космос. В допълнение към предишното предупреждение за опасност съществото в камъка-свят на Бин добави и друга дума, която бе лесна за превеждане.
Лъжци!
ТОРАЛИЗАТОР
Трябва да броя колко пъти съм благословена.
Изпечена-от-огън
на борда на „Духът на Хула Виста“, щях да съм мъртва в която и да било предишна епоха. Нямаше да ме има или щях да получа някоя посмъртна награда (за което има малка агностична вероятност).
Но това е моята ера и ми бяха предложени възможности, които биха приличали на чудо за прадедите ми. Като се започне с шанса да продължа да практикувам занаята си, докато това измъчено изпечено тяло лежи във вана животоподдържащо желе. Нима това не си заслужава една (доста осезаема) продължителна агония? Да пътувам из света като призрачен е-портер, да бъбря с известни личности, да проследявам слухове, да събирам умни тълпи (!), непрекъснато да съм заета.
Някои от вас питаха за реконструкция на органите. Присаждането на кожа е кокалът на раздора между мен и докторите — процедурите са ужасно болезнени. Но пък биоструйните принтери могат да впръскат собствените ми стволови клетки в макетите и да изградят всички прости, влакнести и съдови тъкани като черен дроб, далак и ляв бял дроб — също както фермерът отглежда онези бифтеци и бургери, с които обядвате.
Говори се дори за присаждане на ръце и крака, стига да се намери донор с моя рядък тип антигени. Усещам обаче съмнение в тези изпълнени с надежда думи заради големите поражения върху нервната ми система. Сигурно е, че никога вече няма да имам истински очи и уши. Цяло чудо е, че черепът ми успя да защити онова, което е вътре в него.
Така че какъв е смисълът? Дали да стана отново подвижна с помощта на механични крака, контролирани с мисъл? С някое от онези съскащи и дрънчащи неща?
Някои от вас питат — ами ъплоуд? Така де, и без това съществувам предимно в киберпространството. Защо просто не изоставя съсипаното си тяло и да измина останалия път — да пренеса цялото си съзнание в Мрежата? Да стана едно с онлайн аватарите си! Тази идея винаги е била 99 процента фантастика и 1 процент наука… докато Маргарита Десилва и последователите й не започнаха да твърдят, че всеки ще може да направи като нейния плъх Порфирио и да вирее на воля във виртуални светове, много по-огромни от всичко „реално“.
А сега се появиха и извънземните от Артефакта, които като че ли доказват, че тя е права. Ако изберем да се включим в междузвездната федерация, ще ни покажат ли те как да се прехвърляме в кристални светове, както са направили със самите себе си?
Има ли някакъв начин да се каже дали подобно нещо си заслужава?
Разбира се, за човек като мен има и други възможности. Някои от вас казват, че всички проблеми ще бъдат решени, когато му дойде времето. Е, може би след сто години ще бъдат в състояние да ме оправят? Да ремонтират горкото ми тяло и то отново да стане младо и жизнено? И дали този шанс си заслужава рискованото пътуване във времето?
На повечето места е незаконно да замразиш жив човек. Крионните компании трябва да чакат и да се втурнат да те замразяват веднага щом докторите те обявят за законно мъртъв. Аз обаче получих предложения от богати почитатели (не, няма да ви кажа имената им), които предлагат да платят преместването ми в Сан Себастиан, Пулупау, Фридмания или Свободната земя на Ранд, чиито закони не си играят с подобни дребни детайли. Така де, нали сега съм героиня и историческа фигура! Нима в някакво изпълнено с чудеса бъдеще няма да поискат да размразят замразения ми труп?
Ето каква реклама ми изпрати един истински вярващ: „Дългосрочните планове на криониката ни позволяват да гледаме на предстоящата мозъчна смърт не като на солипсистко заличаване на света, а като на дълъг сън преди много важна хирургическа операция.“
Хм, да поспя. А може би и да сънувам? Това може да се окаже сериозна пречка.
И още по-лошо — ами ако религиозните хора като родителите ми се окажат прави? Ако смъртта е освобождаване на духа? Врата, водеща към нещо отвъд? Дали криогенният сън няма просто да спре и да отхвърли онова, което може да се окаже награда за душата? И да я смени с ледена нордическа версия на ада?
Никой да не се хили насмешливо, преди да се озове в моето положение. Във ваните с желе няма много чисти атеисти.
