Защитата на Белтуей вече е пробита от заразени с пулмонела мачоисти самоубийци, които се насочват към Капитолия…

Коалиция на хуманистични култове реши да сложи край на всички глупости около така наречения „извънземен артефакт“ от дълбокия космос…

В опит да си върне традиционния авторитет американският президент се кани да национализира цивилната милиция в района на окръг Колумбия под претекст…

Изключително голям брой самолети играчки са били купени този месец в двата щата Каролина, което дава основания да се предполага, че се готви масирана атака като онази при инцидента в О’Хеър…

Открит е метод за превръщането на цепелините в летящи бомби…

Сред високопоставените лица, поканени във Вашингтон да видят Обекта на Ливингстън, има неколцина, които смятат да…

Понякога параноичната, чисто човешка невронна система може да реагира по-бързо от цифровите й подобия. Старомодната мозъчна кора на Тор се беше задействала цели пет секунди преди нейните ИИ Бернщайн и Колумбо да направят същата връзка.

Цепелини… летящи бомби…

Звучеше малко вероятно… най-вероятно спам за отвличане на вниманието.

„Да, но аз в момента съм в цепелин.“

Не беше просто осъзнаване. Думите образуваха съобщение. Със субвокални команди и тракане на зъби Тор го разпрати надлъж и нашир. Не само до групите на почитателите си, но и на няколкостотин мрежи за обща гражданска активност. Стегнатото й послание полетя през целия интернет, обръщайки се към всяка МОГА, която проявяваше интерес към слуха за цепелините.

„Предава Тор Повлов, разследващ репортер от «Медиякорп» (рейтинг на достоверност 752), от борда на пътнически цепелин «Духът на Хула Виста». Приближаваме отбранителната зона Белтуей във Вашингтон. Това може би ме поставя на подходящото място и време, за да разгледам един от слуховете.

Моля за масово съдействие.

Пращайте информация!

Дезинформацията, това проклятие с корени в дълбоката древност, беше осъвременена с ултрамодерни начини на лъгане. Мачоисти и други кучи синове можеха да пръснат спящи ИИ из милиони виртуални места, ИИ, програмирани да се активират в предварително уречено време и да задръстят всяка мрежа с автоматично генерирани „правдоподобни слухове“, представляващи случайни комбинации от думи и тон, заети от последните новини и съставени така, че със сигурност да събудят параноични страхове от някого.

Направете десет милиона мутации на подобно нещо (което не е проблем във виртуалното пространство) и ще намерите начин да стигнете до всекиго.

Гражданите можеха да отвърнат на удара и да се борят с лъжите чрез светлина. Сложни програми сравняваха разказите на свидетели от много източници, преценяваха достоверността им и предлагаха на хората средства за подсилване на Консенсусната реалност, като в същото време премахваха плявата. Това обаче отнемаше време. А при спешни ситуации времето е най-дефицитното нещо.

Публичните призиви действаха по-бързо. Да привлечеш вниманието към себе си. Да кажеш: „Вижте, ето ме тук, истински, достоверен и отговорен. Не съм ИИ, така че ме вземете на сериозно.“

Разбира се, за подобно нещо се искаше смелост, особено след Ужасния ден. Пред лицето на опасността древният човешки инстинкт крещеше: „Скрий се! Не привличай внимание към себе си!“

Тор отдели не повече от две секунди на този естествен импулс, след което нададе рев на всички нива. Свали ограниченията и потвърди резервацията и физическото си присъствие на борда на цепелина, като добави биометрични стойности в реално време и картини от десетина камери.

— Тук съм — задъхано промърмори тя към всеки гражданин, чийто ИИ бе настроен на тази вълна. — Искам подкрепа и информация. Кажете ми какво да правя.

Обръщането към умната тълпа беше сложна работа. Възможно бе хората вече да са объркани от пороя слухове. Броят на отговорите можеше да не достигне критична маса и в този случай ще получиш единствено брътвежите на критици, зевзеци и празнодумци, които могат повече да навредят, отколкото да свършат някаква работа. Сбирщина — или блогщина — под необходимата численост водеше до колективно падане на КИ вместо до повишаването му с включването на всеки следващ доброволец. А най-важното бе, че трябваше да привлечеш основна група — семенна клетка — от включени в мрежата всезнайковци, конструктивни чешити и маниаци, въоръжени с най-новия софтуер, които да са достатъчно умни и схватливи, за да служат като предводници и да координират умната тълпа, без да я доминират. Да осигуряват фокус, без да стъпкват изобретателността на груповия ум.

— Разпознаваме ви, Тор Повлов — прозвуча тих глас в приемника във вътрешното й ухо. Пряката звукова индукция правеше подслушването по-трудно дори ако някой насочеше параболична антена право към нея.

— Можете ли да ни помогнете да проверим един от слуховете? Такъв, който може да се окаже сигнал за аларма?

Общият глас на тълпата звучеше силно и авторитетно. Личният интерфейс на Тор откри добър рейтинг на доверие. Индексът отляво показваше 230 члена и продължаваше да расте — по принцип беше достатъчен, за да заглуши индивидуално его.

— Първо вие ми кажете — отвърна тя субвокално. Сензорите в яката на ризата й улавяха и най-малкото движение в гърлото, езика и ларинкса. Нямаше нужда да издава какъвто и да било звук. — Някой надушил ли е нещо необичайно за „Духът на Хула Виста“? Лично аз не чувам и не виждам нищо странно. Но някой от вас може да е в по-добра позиция да преслуша докладите на компанията или работните параметри на кораба.

Последва пауза. Последвана от извинителен тон.

— На публично ниво няма нищо необичайно. Уебтрафикът на компанията се е увеличил шесткратно през последните десет минути… но същото важи и за всички останали, от правителствените агенции до мрежите на учените любители. Колкото до цепелина, в който се намирате, проявяваме естествен интерес поради курса му. По график трябва да пристигне във Вашингтон горе-долу по същото време, по което пристига поредната вълна високопоставени делегати на конференцията за Артефакта.

Тор кимна и интерфейсът й предаде кимването й на груповия ум.

— А работните параметри?

— Можем да опитаме да се доберем до тях, като поискаме заповед за свободен достъп до информацията. Това обаче ще отнеме няколко минути. Така че може да се наложи да допълним ЗСИ с малко хакване и подкупи. Обичайните неща. Ще опитаме да намерим и изгледи към цепелина от земята.

— Оставете това на нас.

— Междувременно можете да проверите някои неща на място.

— Бъдете нашите ръце и уши, Тор.

Тя вече бе станала.

— Кажете ми къде да ида…

— Тръгнете към кърмата, покрай тоалетната.

— … но нека имаме консенсус, нали? — добави тя, докато вървеше. — Аз получавам изключително право върху интервютата. В случай, че това се окаже повече от…

— Точно до стаичката за екипажа има люк — прекъсна я гласът. — Нагласете очилата си за пълен достъп.

— Готово — каза тя. Чувстваше се малко неловко заради искането си за интервютата. Но в края на краищата нали беше професионалист. От „Медиякорп“ скоро щяха да се включат и да прегледат записите. А те очакваха професионалното й отношение към детайлите.

— Добре. А сега дайте увеличена картина на контролното табло. Към нас се включи един механик на цепелини, който е работил върху този кораб миналата седмица.

— Вижте, може би е по-добре просто да извикам някой от екипажа. Да се позова на ЗСИ и да го отворя законно…

— Няма време. Вече подадохме искане за имунитет при действия на гражданин според обстоятелствата. По силата на кризисните правила СУД.

СУД… След Ужасния ден.

— О, ясно. И ще понеса физическото наказание, ако искането се отхвърли…

— Изборът е ваш, Тор. Ако искате да участвате, натиснете бутоните на таблото в следния ред.