Буря от виртуални съобщения го връхлетя отвсякъде. Развълнувани коментари и запитвания с висока степен на важност, отправени от хора или групи с безспорна репутация. Всяко съобщение сякаш наблягаше на различен аспект на проблема с „оцеляването“ — належащи проблеми, които биха могли да се решат или подобрят с извънземната наука и методи.

Преодоляване на пораженията върху околната среда и планетарната екосистема.

Решаване на проблемите с недостиг на вода и енергия.

Разшифроване на загадките на живота и болестите.

Разгадаване на загадките на ума.

Решаване на конфликтите и премахване на насилието.

Отговори за Бог и спасението.

Изправяне срещу загадката на смъртта.

Последното вече беше обещано по най-съблазнителен начин. Сега детайлите изглеждаха неизбежни.

Джералд обаче знаеше, че е твърде рано за навлизане в подробности. Не искаше да влиза в ролята на адвокат на дявола, но въпреки това не можеше да се спре и продължи да следва собственото си любопитство.

— Но… не сте ли загрижени, че бихме могли… да злоупотребим с някои от най-развитите… — Забеляза, че Акана поклаща глава и му дава знак да не задълбава в тази посока. Мисълта обаче несъмнено вълнуваше всички. — Че бихме могли да злоупотребим с някои от най-развитите технологии?

Макар че повечето хора реагираха на този отговор положително, с усмивки и въздишки, Джералд улови предупредителния поглед на Акана да не се отклонява отново от сценария без консултиране с нея, така че кимна, прочисти гърлото си и продължи със списъка:

— Разкажете ни за федерацията от светове, към която сме поканени да се присъединим.

Видя как изречението му влиза в Артефакта като поредица букви, които се разделяха и мутираха в различни потоци знаци, всеки от които се насочи към различна извънземна фигура. Отначало Най-стария оцелял просто продължаваше да се усмихва, докато суетенето се разпространяваше сред различните насядали, приклекнали, кацнали или налягали същества зад него. Бързо обаче стана ясно, че този път има нещо различно.

Английската версия на въпроса на Джералд все още се рееше над множеството.

Разкажете ни за федерацията от светове, към която сме поканени да се присъединим.

Съществата отзад се обръщаха едно към друго. Не изглеждаха ядосани или развълнувани… може би объркани бе по-точното определение. Това бързо се прояви по начина, по който стоящият отпред представител се почеса по главата. Блажената му усмивка като че ли леко помръкна.

В Контактния център и в галерията зад карантинното стъкло се възцари тишина. Тя като че ли се разпространяваше и навън, тъй като бурята виртуални съобщения в периферното зрение на Джералд престана да бушува и да се опитва да го погълне. Повечето избледняха, когато авторите им изгубиха интерес. Или се пръснаха като изпаряваща се роса, когато ииналитичните системи отсъдиха, че вече не са от първостепенна важност.

Джералд погледна Бен Фланъри и той му кимна. Хавайският антрополог изглеждаше удовлетворен и в същото време натъжен, сякаш се беше надявал да греши. Единствено те двамата на Земята знаеха вероятната алтернатива — ситуацията, която съществуваше в космоса вместо федерация.

Джералд използва това като основа за конкретен въпрос.

— В такъв случай ни разкажете за вашето междузвездно сдружение на видове — съюза, който ви е изпратил да споделите културните си ценности.

Деветдесетте емулирани същества отново се смутиха. Този път обаче отговориха по-бързо чрез представителя си, чието изражение вече изглеждаше малко раздразнено.

Джералд трепна. За първи път извънземният представител го беше упрекнал.

„Не си ми го казвал.

Каза, че няма съперничество между видовете. Каза, че подобно нещо никога не би могло да се случи.

Ние го разбираме като липса на война. Или на лесно пътуване между звездите. Или и двете.

Но има и нещо друго. «Сдружение» е мека и хладно дружеска дума. Под нея може да се разбира всичко… в това число и културните групи на Бен.

И сега казвате, че не съществува дори това?“

Сърцето му се беше разтуптяло по-силно от неволния приток на адреналин. Не искаше да продължава в тази посока.

— Но… — започна той. — Но ние виждаме сдружение на много видове пред очите си. Освен това вие говорите за ние, нас и нашата общност…

Този път усмивката на Буда се появи отново и Най-стария оцелял заговори веднага.

Джералд с ужас започна да осъзнава, че онова, което беше започнал да подозира от известно време, може и да е истина. Имаше основно неразбиране, което изведнъж стана ясно — неразбиране, което от самото начало се коренеше в едно несъвършенство на английския език.

Няма федерация от светове… нито сдружение на видове.

Това оставяше една-единствена възможност.

Без да му се иска да го прави, той стана от стола си и се обърна към Артефакта, който бе уловил в космоса.

Потупа се по гърдите.

— За… мен ли?

Наложи се да преглътне, преди да продължи.

— През цялото това време сте говорили за… на… мен?

Осъзнаването така вцепени Джералд, че той с мъка успя да продължи.

— Индивиди — каза той за по-ясно. — Значи не става дума за светове, видове или общества, нито дори за културни групи, а за отделни същества?

Можеше да си представи милионите привърженици на свободната воля, които имаха своя „аха!“ момент на тържество. Колкото и кратък да бе той.

Усмивката на Най-стария оцелял отново бе станала ангелска, изпълнена с щедрост. Джералд обаче я игнорира, както не обърна внимание и на мърморенето от другата страна на карантинното стъкло. Очилата му се изпълниха с торнадо досадни съобщения, така че свали и тях и посрещна момента с открито лице. С открити очи.

— Оцеляване… — каза той и посочи Артефакта. — Искате да кажете… вътре?

Дишаше с мъка и трябваше да положи усилие, за да се успокои.

— Искате да кажете вътре в този кристален цилиндър… Че всичко това ще се случи там? Там ли ми предлагате оцеляване и вечен живот?

Най-стария оцелял поклати кръглата си глава и се усмихна снизходително.

Дори се разкиска на тази глупост…

… и Джералд чу как Емили въздъхна треперливо от облекчение.

Преждевременна реакция. Самонадеяна.