Джералд погледна Емили, после Акана. Ясно беше, че те знаят отговора на този въпрос… и това започна да личи по виртуалните бележки от съветниците.
„По някакъв начин всички «други» небесни камъни, повредени или изгубени от векове, са научили, че Артефактът е тук. И че се ползва с цялото внимание на човечеството.
И жадно искат да бъдат чути…
… също?
… или вместо него?“
Джералд за миг се изкуши да последва тази линия на мислене. Да се запита защо извънземните кристали проявяват така открито една груба човешка емоция…
… ревност…
Само че имаше по-важна работа. Да води разговора с Най-стария оцелял и да не се разсейва от второстепенни въпроси.
„Съсредоточи се върху важното.
Първо провери онова, което е жизненоважно. Можем да направим психоанализа на мотивите на извънземните и по-късно.“
Пришълците в камъка го гледаха. Светът също. Джералд отпи глътка чай от затоплящата чаша пред себе си, прочисти гърлото си и заговори ясно и отчетливо:
— В такъв случай… можем ли да приемем, че всички вие сте част от общност, в която цари мирно съвместно съществуване?
Усмивката на Буда стана по-широка.
Да. Имаме своите разногласия, разбира се. Но съвместното ни съществуване е вечно и винаги изпълнено с надежда. Ние непрестанно се стремим към изгода за всички ни. Вие също можете да се възползвате от това, като се присъедините към нас!
Вместо да се зарадва, Джералд продължи да дълбае:
— Но онези Други, за които споменахте — те да не би да са от различни видове и цивилизации, които ви смятат за съперници?
Усмивката на Най-стария леко помръкна.
Вече обясних, че между видовете, планетите и цивилизациите няма съперничество.
Джералд се намръщи, внезапно обхванат от скептицизъм.
— Какво? Няма никакво съперничество? Но нали току-що казахте, че някакви създатели на сонди били „проблематични“ и че имате разногласия. Моля, обяснете това противоречие.
Няма противоречие. Отделните индивиди могат да спорят, да се състезават или да съперничат в определен контекст. Но не и видовете и цивилизациите.
— Сигурно има предвид релативното ограничение — обади се Бен Фланъри. — Звездите са много далеч една от друга и развитите същества дори не си правят труда да пътуват между тях, освен с тези евтини и бързи кристални сонди. Което ще рече край на великите илюзии на хората от двайсети век. На фантазиите за суперобщества на Кардашов, които изучават и колонизират космоса с огромни кораби, Ноеви ковчези, самовъзпроизвеждащи се роботи или дори със свръхсветлинни двигатели. Край на мегаструктурите, които контролират съдбата на цели галактики! Всичко това са фантасмагории на нашите бащи по пътя им към някакъв митичен Сингуларен рай.
Джералд погледна към галерията на съветниците, където се бяха събрали стотици от най-интелигентните или влиятелни представители на човечеството, за да наблюдават историческия момент. Един човек в плюшената ВИП ложа като че ли реагираше доста разпалено на интерпретацията на Бен — мургав тип с извиваща се киберактивирана коса. Лещите на Джералд му подсказаха името — професор Ноозон. А, да, прочутият телевизионен учен и плямпало. Професорът викаше нещо и размахваше юмрук към Фланъри…
… който продължаваше да говори, без да обръща никакво внимание на пороя виртуални бележки, който се опитваше да го удави.
— Основният момент е, че току-що ни беше казано, че няма абсолютно никакъв пряк физически контакт между разумните видове, които просто са твърде отдалечени един от друг. Единственото, което могат да разменят помежду си, е информацията. Затова няма за какво да спорят или да се съревновават!
Звучеше логично. Джералд обаче намираше това твърдение за съмнително. Всъщност дори отчасти абсурдно.
„Дори хората, които са спокойни, разумни и осигурени, които нямат физически разногласия с другите, нито някакви конфликтни нужди, могат да спорят и ще спорят. Значи разменят единствено информация и идеи? Нормалните същества ще се хванат за гушите заради тези стоки!“
Пък и кой можеше да твърди, че тези извънземни са „над“ препирните и са прекалено зрели, за да спорят! Честно казано, Джералд никога не беше виждал толкова сприхава сбирщина. И то още преди новините за съперничество между сондите пратеници!
Възможно ли бе всичко това да се дължи на погрешно разбрани дефиниции? Например „конкуренция“ можеше да е преведено погрешно. Реши да изясни нещата.
— Моля, обяснете — каза той. Пое дълбоко дъх и продължи: — Щом често спорите като индивиди, как така вашите видове, цивилизации и планети никога не си съперничат и не се карат?
Съществото се замисли и отговори бавно, по начин, който накара Джералд да си помисли за някакъв мъдър стар учител, търпеливо отговарящ на въпрос на бавноразвиващо се дете.
Нашите видове, цивилизации и планети не биха могли да си съперничат. Защото никога не са се срещали.
ТОРАЛИЗАТОР
Добре, след като вече разполагаме с добър предварителен анализ на неотдавнашните микротрусове по целия свят и след като махнахме естествения фон на тектоничната активност и известните източници на причинените от хората шумове, остава серия от загадъчни компактни детонации, като почти всички са в много тесен енергиен обхват.
Нещо повече — макар на пръв поглед микротрусовете да изглеждат пръснати по цялото земно кълбо, вече можем да кажем, че се срещат най-често в определени типове геология! Тинести заливни участъци, утаечни пластове, алувиални равнини, ледникови морени, Антарктическото плато… и, разбира се, океанските басейни. Почти нищо не се случва в големите континентални плочи, гигантските планински масиви или в близост до райони с неотдавнашна вулканична активност като Атлантическия хребет.
Да, това съвпадение трудно може да се отхвърли. Тези събития се случват точно на терени, на които паднал от небето обект може да има някакъв шанс да се приземи, без да се изпари при сблъсъка. Най-вече или във водата, или на места, които някога далеч в миналото са били океанско дъно. Зони, в които оцелелите останки могат да се натрупват в продължение на хиляди или милиони години.
За онези от вас, които току-що се свързват, аз съм Тор Повлов Цепелина, организатор на умна тълпа, разследваща дали трусовете може да са свързани с друг загадъчен феномен — съобщенията на очевидци за внезапно излъчване на странна светлина от каменни или стъклени предмети през последния ден.
Да, зная, че всички се опитваме да не изоставаме от събитията, докато целият свят следи разговора между астронавта Джералд Ливингстън и съществата от Хаванския артефакт. Това може да се окаже най-големият тест на способността ни да разделяме градивно вниманието си и да продължаваме да водим ефективно разследване, като в същото време не се откъсваме от бързо развиващите се новини!
От разговора във Вашингтон току-що стана ясно едно: пратениците от Артефакта не искат човечеството да разговаря с „други“.
И също така е ясно, че всяка тяхна дума ни изпълва с желание да открием и да научим повече за тези различни светещи камъни!
Така стигаме до един очевиден въпрос. Възможно ли е проблясъците и святканията, за които бе съобщено от Мека, Хайдерабад, Стоунхендж, Тайпе, Ла Пас, Гома и Тулуза… да са само върхът на айсберга, показващ наистина огромен брой „други“ извънземни сонди?
Възможно ли е неотдавна засечените загадъчни микротрусове дълбоко под земята да са свързани с всичко това? Дали това не са опити на „други“ артефакти да привлекат вниманието към себе си?
И защо точно сега, след като са прекарали в тинята и наносите хилядолетия или цели ери?
Уф. Защото някак си усещат, че Хаванският артефакт им отмъква целия купон!
Защо не са го направили по-рано? Защото досега им се е струвало, че е по-добре да изчакат! Чрез тези детонации и крещящи проблясъци те вероятно изразходват резервите, благодарение на които са издържали хилядолетия! И сега ги използват, за да имат един последен шанс да…
Момент… момент. Видяхте ли? Тлъстият извънземен представител наистина ли каза онова, което чух?
Насочете вниманието си към конференцията за Артефакта. Вижте думите на Най-стария на големия екран.
Нашите видове, цивилизации и планети не биха могли да си съперничат. Защото никога не са се срещали.
Какво — за Бога, за Небето или за Мрежата — означава това?
