Думите му проникнаха в Артефакта чрез устройство на заобления му край и бързо се появиха като рояк мънички символи, вариращи от ъгловати букви до сложни идеограми, които се разделиха на няколко десетки отделни потока, всеки насочен към различен извънземен, а не само към стоящия малко пред останалите говорител. Създанията реагираха по най-разнообразни начини — потръпване, кимания, мятане на пипала, — но цялостното впечатление изглеждаше недвусмислено. Всички бяха доволни.
Най-стария се обърна за кратка консултация с останалите, след което от темето му се появиха още букви, които затрептяха, трансформираха се и се лепнаха за прозрачната повърхност.
Вашето приятелство е най-голямото съкровище за нас. Ще се отплатим с най-добрия възможен дар.
— Нали ви казах! — промърмори Бен Фланъри. В отговор Емили Тан изсумтя, сякаш искаше да каже: „Чакай да видим.“
Но първо трябва да попитаме — имало ли е други?
Джералд примигна. „Други ли?“
Погледна Акана, но тя само озадачено сви рамене. Никой от екипа нямаше какво да каже.
И тогава над масата се зарея блестящ вирт и се спусна пред Джералд. Той се обърна и видя, че изпращачът е Хермес, холватарът на групата на съветниците — представители на много страни, гилдии и съсловия, намиращи се от другата страна на карантинното стъкло. Виртът предложи просто обяснение, което се изписа триизмерно в контакт-ИИ лещите на двете очи на Джералд.
„Други“ може да се отнася за предишни срещи с извънземни сонди.
А. Добро предположение. Някой в галерията в края на краищата се бе оказал полезен. Разбира се, това можеше да означава какво ли не, от НЛО до засечени от СЕТИ сигнали, дори Иисус. Но Джералд реши да приеме предположението и пое дълбоко дъх.
— Вашата кристална капсула, която предава на цивилизацията ни ясни послания от далечния космос, е първата по рода си, на която попадаме.
Потисна внезапния подтик да добави: „Доколкото ми е известно.“
Пред него се появи ново виртуално послание, този път изпратено от Генадий.
Помните ли, че разговаряхме за по-ранни артефакти, паднали на Земята, както е щяло да се случи и с този, ако не го бяхте уловили? Представете си много от тях, летящи в космоса хилядолетия наред… за да се разбият на парчета на земята или да потънат в океана. Възможно е обаче някои да са останали почти невредими…
Джералд изсумтя и щракна със зъб, за да отмести настрана виртуалната бележка на Генадий… но без да я премахва.
През тези няколко секунди добродушно изглеждащият извънземен получи и обмисли отговора на Джералд. Новината явно му хареса и очите му се присвиха още по-дружески.
Какъв късмет! В такъв случай ще получите ясна информация. Имайте предвид обаче, че други пратеници могат отчаяно да търсят вниманието ви. Някои от тях имат измамни, подвеждащи и дори опасни искания.
Джералд преглътна с мъка. Разговорът рязко бе тръгнал в нова посока. Изведнъж се разрази същинска буря от виртуални бележки, изпратени от почти всички членове на контактния екип, както и от анимирания „бог“ Хермес, който трескаво пишеше съобщение след съобщение, за да предаде идеите на онези зад стъклото.
Пришълците от Артефакта имат съперници! Може би дори врагове…
Край на приказките за мирна всеобща космическа федерация…
Възможно ли е „присъединете се“ да означава включване в техните кавги с неизвестни противници? При това положение предложението им е коварно…
Този тлъст посланик изглежда облекчен, дори изненадан, че не сме срещнали „други“.
С мигане Джералд подреждаше бележките по приоритет, като хвърляше на повечето само повърхностен поглед. Спря се обаче на съобщението на Генадий.
Всички онези слухове, които чухме напоследък — за разни камъни, внезапно започнали да светят. Възможно ли е те да са фрагменти и останки от по-стари сонди, „отчаяно търсещи вниманието ни“?
Акана погледна въпросително Джералд, без да каже нищо. Питаше дали да не обяви прекъсване предвид неочаквания поврат в разговора.
Той поклати глава. Нищо не пречеше да продължат с някои директни въпроси.
— Благодарим за предупреждението. Ще сме внимателни и предпазливи — каза на Най-стария оцелял. — Но все пак моля да обясните. Да не би да се тревожите за други сонди вестители, защото са били изпратени от… неприятелски сили?
Знаеше, че би могъл да се изрази и по-добре, но разговорът вече се беше отклонил много от всички подготвени от екипа сценарии.
Членовете на извънземната делегация като че ли се размърдаха малко нервно. Неколцина се опитаха да излязат напред, но бяха удържани от останалите. Хуманоидът отпред като че ли се намръщи.
Някои пратеници са проблематични заради гледните си точки или произхода си. И да, имахме разногласия с част от тях. Други може да са част от същото потекло, което виждате пред себе си. Да, те могат да са по-недостоверни поради времеви фактори.
— Стига бе! — измърмори Емили. — Тоя говори за контрол над версията на документа! Не иска да бъдем подвеждани от остарял вариант.
— Ами… — обади се Бен Фланъри. — Тези… тези пришълци… те пристигнаха току-що… носеха се недалеч от Земята, когато Джералд успя да улови капсулата им. Това не означава ли, че са по-късни от… от сондите, които биха могли да паднат на Земята по-рано? И съответно да са по-достоверни. А?
Джералд гледаше Артефакта. Думите на другите членове на екипа като че ли не бяха минали през предаващото устройство, така че вероятно нямаше проблем да водят гласова дискусия, особено сред бурята виртуални бележки. И все пак се поколеба, преди да каже, може би малко по-високо от необходимото.
— Изяснете. Има ли потенциална опасност при контакт с Другите, за които говорите? Има ли война между съперничещи си междузвездни раси и цивилизации?
Шишкавият хуманоид направи гримаса, която трудно можеше да се интерпретира. Може би по-късно корелационният анализ щеше да улесни тълкуването на лицевите изражения.
Война? Имате предвид унищожителна борба ли? Взаимно причиняване на органична смърт и физическо унищожаване? Един вид да съперничи или пряко да нанася вреда на друг в междузвездното пространство? Не. Няма война. Не може да има война между звездите. Подобно нещо никога не се е случвало. И никога няма да се случи.
Това уверение беше прието с нови облекчени въздишки. Естествено, новината трябваше да се приеме като важна, дори епохална.
Джералд обаче се намръщи. Добрите новини сякаш винаги вървяха в комплект с нещо друго, което се оказваше кофти. Измъчваше го подозрението, че нещата не са толкова прости, колкото изглеждат.
Емили Тан изпрати тревожна бележка.
Така… значи няма въоръжен конфликт. Това е чудесно. Въпреки това изглежда, че е налице някакво напрегнато съперничество на някакво ниво. Явно извънземните изпращат доста често сонди… и тайно се надяват, че именно те ще са онези, които ще установят контакт с новаци като нас.
Акана пусна сбит отчет за сигурността. Разследващи екипи от ЗС, АС, ООН, САЩ, Велики Китай, Халифата и безброй консорциуми изучаваха всяко донякъде достоверно сведение за странни светещи камъни. Издигаха се куп хипотези, но общото съгласие бе, че тези предмети (е, поне онези от тях, които не бяха фалшификат) може също да са артефакти от космоса, вероятно счупени или повредени останки, пръснали се из Земята през годините.
Джералд отново се съсредоточи върху думите на Най-стария оцелял и си даде сметка, че „другите“ наистина бяха привлекли внимание.
Но защо точно сега? — оплака се д-р Чомбе. — Другите сонди никога не са привличали толкова голямо внимание през хилядолетията. Не и до този момент! Ама че невероятно съвпадение!
