Той се усмихна несигурно.
— Но точно както казах, в действителност се опитвах да ти помогна. Пазех гърба ти… И твоя, и на Бека…
— Какво знаеш за Бека!?
Манге направи гримаса.
— Не толкова, колкото бих искал. Имам добре поставен източник близо до Самер, но единственото, което всъщност знам, е, че той и Бека са се срещали няколко пъти. Самер изглежда много заинтригуван от нея, това поне е сигурно, но още не знам как се вписва тя в картината. Както казах, Водача не споделя информация, без да има нужда. В момента тя във всеки случай не е в непосредствена опасност, това го знам. Самер изглежда изцяло съсредоточен върху теб…
— Окей, хубаво… — HP пое дълбоко въздух. — Какво е лабиринтът Лутерн и кой е Учителя? Как се вписват те в цялата работа?
— К-к’во?
— Хайде, Манге, не се прави на глупак. Апартаментът до моя, работилницата, змиите?
Той впери поглед в Манге, търсейки и най-малкия признак на слабост. Но не откри нищо, нито дори блуждаещ поглед или леко, неволно потрепване на лицевите мускули.
— Честно, HP, нямам представа за какво говориш…
— И искаш да ги повярвам просто така? Доверието ми в теб не е точно до небето, Манге…
— Хайде, HP, нали те помолих за извинение… — дори гласът на Манге издържа теста. Абсолютно нищо издайническо… — Всъщност не знам за всичко, което се случва, както казах, Водача не дава на никого да види цялостната картина. Всичко, с което разполагам, са малки парченца, но най-добре ми разкажи за апартамента. Всичко е свързано по един или друг начин…
HP се вторачи в Манге, докато мислеше.
Вярно, Манге беше лъжец, но лъжите му всъщност бяха добронамерени. Двамата все пак бяха стари приятели, correction — най-добри приятели.
Винаги беше гледал на Манге като на слабак, компютърен нърд, а в последните години и мъж под чехъл в ноктите на оная чума жена му. Но колкото и трудно да беше да го признае, беше грешал. Манге не беше слабак, напротив, пичът се беше оказал способен на не едно и две неща.
Освен това сега, като погледнеше назад, беше подозирал Манге още от първия ден, всъщност още от първата секунда, когато намери телефона във влака. Така че в определен смисъл не го бяха преметнали докрай. Все пак беше имал известно право.
Но въпреки всичко беше най-добре да запази някои неща за себе си. Малко информационно предимство нямаше да му навреди.
— Това може да почака — каза той накрая. — Припомни ми по-добре точно защо трябва да се съглася с целия този идиотски план?
— Разбира се, няма проблеми — разочарованието в гласа на Манге беше явно. — Ето, виж.
Манге отново седна на масата и завъртя лаптопа, така че HP да вижда екрана.
— Направих списък с клиенти, които вече са започнали да съхраняват информацията си в онази планина. Сядай!
Манге посочи към един от столовете. Той отвори една екселска таблица и скролна през списъка.
— Транспортната агенция, данъчните, полицията, митницата, три различни биобанки72, една от които има над петстотин хиляди ДНК проби в регистъра си. Стоматологичната асоциация, държавният граждански регистър, избирателната комисия, последвани от редица по-малки правителствени органи. На практика всички доставчици на интернет и телевизия подписаха договори още преди директивата на ЕС да бъде прокарана, което означава, че всички телефонни разговори, всички IP адреси и целият есемес трафик вече се съхраняват в Крепостта.
— Окей, горе-долу както си мислех… — промърмори HP.
— К’во?
— Преди няколко седмици те ми пуснаха цяла браузинг история плюс всичките ми есемеси до теб и Бека. Малко предупреждение, за да ми покажат, че ме държат под око. Не схванах съвсем как са се добрали до всичко толкова бързо от толкова различни източници. Но сега разбирам. Нужно е било само да натиснат няколко копчета…
Манге кимна.
— Продължавай… — HP махна с ръка.
— Окей, вече си схванал същественото, но скоро няколко от големите хранителни вериги също ще се включат, а след това и почти всички други компании с различни видове членски клубове. Всички умират от страх, че информацията им ще изтече и клиентите им ще загубят доверие в тях. Но може би най-интересното е какво има най-навътре в планината…
* * *
— Здрасти, Луде, Ребека е, сори че ти звъня толкова късно…
— Ъъ, няма проблеми. И без това бях буден…
Тя чу, че лъже, и му даде няколко секунди да се разбуди.
— Какво мога да направя за теб, Нормѐн? — каза той после, с не чак толкова сънлив глас.
— Искам да се върна на работа.
— Ъ, окей. Не би трябвало да има проблеми. Звънни на „Човешки ресурси“ след девет и те ще ти помогнат. Ще отнеме две седмици или някъде там…
— Не, не, нямам време за това. Искам да се върна сега, незабавно. Сватбата е утре и сам каза, че ви трябва всеки охранител, до когото можете да се доберете.
— Да, разбира се. Но сама разбираш, че…
Той прочисти гърло.
— Значи, докато продължава цялата тази работа с брат ти, не мога да те взема независимо колко искам. Стигсон ще откачи, ако дори само го предложа…
— Питай го!
— К’во?
— Обади му се и го питай!
— Не те разбирам, Нормѐн…
— Моля те да звъннеш на Стигсон и да го питаш дали е окей да се върна на служба. Ще бъдеш ли така добър да го направиш, ако може веднага?
За няколко секунди настъпи мълчание.
— Добре — промърмори после той. — Но вече знам какъв ще бъде отговорът.
Аз също, помисли си тя.
* * *
— Най-долният етаж в Крепостта е отделен за специален клиент. Всичко е строго секретно…
Манге се огледа през рамо, сякаш се притесняваше, че някой може да подслушва.
— Но лично аз мисля, че този клиент е повече от обикновен потребител. Може би тайният наемател на долния етаж всъщност е човекът, който стои зад целия PayTag груп. Но вместо да рискува собствената си скъпоценна търговска марка, той използва PayTag като фронт, като стъкло на кола, в което насекомите се блъскат и измират, докато истинските собственици стоят удобно и безопасно на шофьорското място от другата страна.
— И кой ще да е това?
Манге сви рамене.
— Ти как мислиш? Кои предприятия имат най-голяма тежест в бранша на събирането на информация? Кои са тези, които постоянно измислят нови услуги, за да изкопчат от нас какво точно правим, къде се намираме, какво търсим най-често или дори — какво мислим?
HP помисли няколко секунди.
— Има предостатъчно кандидати. Интернет търсачки, социални мрежи…
— На прав път си, млади падауан…
Манге затвори капака на лаптопа.
— Гугъл, фейсбук, туитър и някои други са схванали, че останалите сме твърде тъпи, за да разберем.
— Че…
— Че информацията е новата валута. Ако можеш да се сдобиеш с достатъчно информация, накрая всички ще искат да правят бизнес с теб. Виж само пазарната капитализация на фейсбук. Да, оказа се по-малка, отколкото очакваха, но все пак струват колкото три-четири компании като „Ериксон“. Но знаеш ли какви са активите им, HP? Как мислиш? Налучкай. Не са телефонни системи, дългогодишни изследвания или десетки хиляди патенти. Това, което фейсбук притежава и което струва всички тези милиарди, техният най-голям актив са…
— Потребителите — промълви HP.
— Правилно! Или може би още по-точно информацията, която потребители сами предоставят. Цялата им история се съхранява в системата, коментари, споделяния, снимки, плейлисти, лайкове…
Манге започна да се зачервява.
— Как се предвижда бъдещето, HP? Ами, като погледнеш назад към миналото, това е basic правило за който и да е прогнозист. Колкото повече информация имаш за миналото, толкова по-сигурна е прогнозата ти за бъдещето. Но представи си следното…
Манге спря за миг, за да си поеме дъх.
— Представи си, че миналото, миналото на ВСИЧКИ е събрано на едно и също място? Държавни и медицински регистри, потребителски навици, предпочитания в социалните мрежи и търсачките. Всичко в една гигантска база данни? И трябва просто да съпоставиш информацията. След това остава само да въведеш каквито искаш ключови думи, за да проследиш тенденциите. Колко души са се разболели от рак през коя година, колко предпочитат бели коли пред сини, кои възрастови групи са най-предразположени към престъпления, кои търсят най-много дадена търговска марка, кои са най-активни в туитър, къде живеят, каква музика слушат, кои книги четат и какво си купуват от супермаркета в сряда преди заплата…
