— Ето — ровейки в джобовете си, каза очилатият, който щом потеглиха с колата, се беше представил като Нокс. — Брат ти искаше да ти дам това.
Той ѝ подаде мобилен телефон и зарядно.
— С предплатена карта. Дръж го включен, той ще ти звънне скоро.
Той направи особен барабанящ жест към носа си.
— И само спокойно, малка госпожице, Нокс те държи под око!
* * *
Той видя сънливия практикант да се появява със скутера си и да паркира точно пред вратата. Приличаше на същото момче, което беше срещнал преди няколко седмици, но всички тия деца си приличаха. Дълга мазна коса, пъпки по цялото лице, а в добавка към това чифт изтъркани дънки, червени Counter-Strike очила и смачкана тениска, това покриваше почти цялата банда от малките ученици на Манге.
Малко човъркане с ключовете в бравата, после изчака още няколко минути, докато момчето успее да изключи алармата и да отвори магазина, преди самият той да пресече улицата.
Отвори вратата, но за своя изненада не чу обичайната поздравителна мелодия.
Може би на Пеле Практиканта му беше омръзнала или пък той просто не споделяше любовта на Манге към „Междузвездни войни“?
Хлапето също така не седеше над щанда с чаша кисело кафе и смачкан брой на „Метро“, както обикновено правеше учителят му. Вместо това HP го намери най-отзад в магазина пред един от големите компютри.
Вероятно седеше и гледаше порно онлайн, играеше малко джобен тенис, докато правеше проверка на последните постижения на интернет общността. Naughty Annie stuffs her Fanny, Donkey-Hung IV или други кино шедьоври, proudly presented by the world wide web…
— Шефът ти знае ли с какво се занимаваш? — викна HP, което едва не събори младия мъж от стола.
— К’воо!?
Момчето го зяпаше шокирано.
— Успокой се, пич, не съм толкова опасен.
HP се засмя и посочи към гръдния си кош.
I come in peace. Take me to your leader!
Той кимна приятелски на практиканта, който все още изглеждаше тотално шашнат.
— Оф, боже… — изсумтя HP, щом шегата му изглежда мина покрай младежа. — Трябва да се свържа с Манге, или Фарук, или както, по дяволите, се нарича тази седмица. Още ли е извън Швеция? Старият му мейл и месинджър май не работят?
— Ъъх…?!
Най-накрая поне някакъв признак на живот…
— Ами… Шефът е в Саудитска или нещо такова… Има нов хотмейл. Искаш ли го?
— Бинго!
Младият мъж се засмя успокоен и след някоя и друга минута успя да изнамери няколко листчета и химикалка.
— Значи ти си HP, а? — продължи той с малко по-малко колебание в гласа.
— Мм — измънка HP с крайчеца на устата, докато преписваше контактите на Манге.
— Манге е разправял много за теб всъщност… Определено звучи, като че си пичага. Преживял си това и онова, така да се каже…
— Аха, така ли било? — каза HP и погледна нагоре. — Естествено, не мога нито да потвърдя, нито да отрека… — усмихна се той след това.
Трябваше все пак да даде шанс на хлапето…
* * *
До: [email protected]
От: [email protected]
Скъпа Ребека,
Имам радостни новини от Дарфур.
Изглежда има видеоматериал от случилото се.
Един от присъстващите явно е снимал всичко с мобилната си камера и в момента правим всичко възможно да се доберем до филма.
Надяваме се, че до няколко дни ще разполагаме с него.
Така и така ти пиша и мислех да се възползвам от възможността да те помоля за помощ.
Работата е там, че много бих искал да се свържа с брат ти. От дълго време търся възможност да поговоря с него лично и да се опитам да му разкажа повече за баща ви. Може би дори да реабилитирам Ерланд малко в очите на Хенрих. За съжаление, никак не е лесно човек да се свърже с него, а освен това често се намирам в движение, така че до момента не съм успял да уредя някаква среща.
Скоро заминавам вероятно за дълго време, така че наистина бих оценил, ако неотложно ми кажеш къде мога да го намеря.
С най-топли поздрави,
Таге Самер
Тя тъкмо приключи с мейла, когато телефонът звънна.
— Ало?
— Здрасти, аз съм!
— Да, чувам…
— Трябва малко да поговорим…
— Мислиш ли…
— Хайде, Бека, сега не е моментът да се правиш на сърдита. Познаваш ли Филип Аргос, Нокс каза, че почти е изглеждало така?
— Кого?
— Филип Аргос, преди се е казвал Филип Йон Мартинсон. Бившият ми шеф и също така наистина гадно копеле…
Тя въздъхна.
— Сложно е…
* * *
Окей, ситуацията всъщност беше по-лоша, отколкото си мислеше.
Нокс се беше справил перфектно, което в действителност не беше изненадващо. В крайна сметка беше платил наема за апартамента на „Хьовдинген“ за следващата половин година, а към това беше добавил и десет стека цигари, така че сега комбината бяха съседи долу на първия етаж.
Но информацията, която научи през последните дни беше значително по-притеснителна.
Тя го беше излъгала!
Така и не беше обяснила какво правеше в Йостермалм онази сутрин, а той както обикновено беше твърде съсредоточен върху себе си, за да я попита.
Това, което го дразнеше най-много, беше, че всъщност бе вярвал, че всичко е адски щастливо съвпадение. Че кармата я беше пратила там като ангел спасител…
А в действителност тя беше по-скоро нощна пеперуда, изтърсила се от леглото на Филип, рошава след нощта с него…
Животът му перманентно беше малко или много прецакан, но винаги бе можел да разчита на Бека. Тя беше тази, която му помагаше да задържи носа си над водата. Но сега го беше предала няколко пъти подред. Първо беше скочила в леглото на най-големият му враг, а после беше излъгала за това или поне беше избегнала да разкаже истината.
Не го беше изпържил Стофе — ами собствената му сестра.
Fuck!
Fuck!
FUCK!
Беше принуден да стане от компютъра и да направи рязка четириметрова разходка до вратата и обратно, докато се поуспокои с няколко хектопаскала.
Всичко беше като шибан зловещ flashback, обратно към времето, когато Даге я държеше под контрол. Тогава почти я беше изгубил…
В началото се възхищаваше на Даге, гледаше на него почти като на голям брат, докато той се срещаше с Бека. Не искаше да възприеме как се отнасяше Даге с нея, въпреки че знаците ги имаше. Даге беше готин, от онези пичове, с които искаш да се мотаеш и от които искаш да получиш потупване по гърба. Манге беше този, който му отвори очите, той го накара да осъзнае какъв всъщност беше Даге и какво се случваше. Щом най-накрая се събуди от съня, наместо възхищението той намрази Даге почти толкова, колкото беше мразил и баща си.
Досега на практика не беше мразил Филип Аргос. В известна степен HP все пак разбираше защо шефът му действаше по този начин. Той в крайна сметка беше предал доверието на Филип, беше застрашил бизнеса му. Действие и последствие, така да се каже. Но сега всичко се беше променило.
Вече беше fucking personal!
* * *
Ситуацията всъщност беше по-лоша, отколкото си мислеше.
Предния път положението беше като с Естония и убийството на Палме, но това тук…
Щом най-накрая го придума да ѝ разкаже, той не можа да се спре. Думите се лееха от него като водопад, особено след като тя самата се бе опитала да разкаже откровено за катастрофалната си среща с Йон, a.k.a. Филип Аргос.
Опита се да му повярва, напъна се много здраво при това. Просто не можеше да го приеме. Компания, която почистваше интернет, управляваше блогове и форуми, като същевременно си сътрудничеше със сили, които извършваха фалшиви терористични актове, за да изместят медийния фокус от неща, които искаха да скрият…
Сериозно ли?
Но като че това не беше достатъчно, та той беше допълнил картинката и с наемни убийци, тайни гугъл алгоритми и дами екстрасенси от Линдингьо само за да се върне там, откъдето бе започнало всичко.
