Той отпи глътка вино и HP използва момента да направи същото с гроздовия си сок.

— Справихме се например със ситуацията с „Доул“80 и онзи документален филм81, който твърдеше, че тровели работниците си в Южна Америка. Използвали забранен пестицид за бананите — може би си спомняш цялата шумотевица?

HP кимна.

— „Доул“ бяха опитали да сплашат създателя на филма със съдебно дело, което по принцип е най-лошото, което можеш да направиш в такава ситуация. Сигурно си чувал да се говори за понятието ефект на Страйсънд, когато ответните мерки само засилват вниманието около случката. Така изглеждаха нещата, когато ни ангажираха. Естествено, не можехме да спрем филма, но намерихме друго решение, с което да внесем поне малко баланс в дебата. Чисто и просто купихме спонсорирани линкове за всички думи, които водеха към филма. Заглавието, името на създателя, химическата формула на отровата — you name it.

Той направи жест към тавана.

— Когато някой потърсеше тези думи, подправената версия на „Доул“ винаги излизаше три сантиметра вдясно от резултатите. Линковете струваха само няколкостотин долара, а сметката, която „Доул“ платиха, със сигурност беше поне хиляда пъти по-голяма…

Той се усмихна и направи пауза, достатъчно дълга, за да може всеки от тях да преглътне по хапка.

— Идеята сама по себе си беше блестяща. Да използваме собствените механизми на интернет, за да защитим интересите на клиентите си.

Той сдъвка, преди да продължи.

— Но постепенно започнах да се уморявам единствено да гася разпалили се пожари. Вместо това започнах да размишлявам за начин да откриваме и потушаваме огнищата, преди да са успели да се разгорят, горе-долу както правехме в Службата за военно разузнаване и сигурност. В MUST изхождахме от програма, управлявана от FRA, Радио института за национална отбрана. Един вид матрица за търсене, която се използва за следене на комуникацията и която търси определени ключови думи като бомба, терорист, експлозия и така нататък…

— Нашумелият FRA-филтър, заради който бяха всичките протести? Дето въоръжените сили четели електронната поща на хората? — вметна HP.

— Да, именно — кимна Филип. — Което всъщност беше нелепо, защото FRA нито могат, нито искат да четат мейлите на всички хора. Техният филтър подбира само писма, които би било интересно да се проверят, може би един мейл на милион, ако се случи да съдържа определена комбинация от ключови думи. От гледна точка на поверителността значително по-груба намеса в личните данни е ползването на членска карта в супермаркета…

— Именно! — съгласи се HP. — Значи така състави плана? Като FRA, само че за компании?

Той веднага съжали за коментара. Проклятие, трябваше да контролира шибаните си импулси…

Филип го изгледа продължително.

— Е, тук отиваш прекалено далеч със сравнението, Магнус…

HP преглътна.

— … или поне това казвам на малкото журналисти, които са достатъчно интелигентни, за да зададат същия въпрос…

Филип спря за още една глътка вино.

— Но между теб и мен, на прав път си… — завърши той и намигна на HP.

Всичко беше свързано, ставаше все по-сигурна в това най-вече след разговора с Мике.

— IP-адресът беше скрит чрез един от прокси сървърите, предлагащи анонимност — разясни той. — Но успяхме да прескочим тази пречка. Проблемът беше, че веднага попаднахме на друг такъв сървър на съвсем друго място и предполагам, че веригата продължава така доста дълго. Който и да е подготвил това решение, знае си работата и определено не иска да бъде проследен.

— Окей — отвърна тя и същевременно се опита да сведе казаното от него до малки помощни бележки. — Значи, с други думи, нищо не стана?

— Нее — отговори той и интонацията на гласа му ненадейно я зарадва малко. — Тук, във фирмата, не сме баш новобранци и преди също сме виждали такива тактики. Дай ни седмица и ще разнищим работата.

— Благодаря — каза тя. — Наистина оценявам, че ми помагаш!

— То се подразбира, че бих го направил. И само за да знаеш, не вярвам и на дума от гадостите, които пишат за теб.

Настъпи няколко секунди мълчание, преди той да продължи.

— Слушай, има още нещо, исках да те питам какво ще правиш в събота?

— Нищо особено, защо?

В мига, в който отговори, тя осъзна, че това всъщност не беше вярно. В момент на умопомрачение тя бе обещала да вечеря с Йон, мъжа от фитнеса. Но естествено, можеше да отмени срещата…

— Може би звучи малко странно, но ще ходя на погребение и се чудех дали би дошла с мен. По линия на работата е и ако все още обмисляш предложението ни, това би било добра възможност да те представя. Освен това искам да покажа красивата си приятелка…

Въпросът я изненада.

Беше се надявала на вечеря и кино, шанс да позакърпят нещата. Но това?

Да се социализира на някакво погребение, той какво си мислеше всъщност?

Освен това вече беше обяснила, че няма интерес да си сменя работата.

Последното погребение, на което беше ходила, беше това на Даг и тя се беше разкарала оттам още след няколко минути. Беше се борила здраво, за да остави всичко зад себе си — да си изгради нов живот далеч това, което тя представляваше някога. И почти беше успяла…

Но дори самата мисъл за църкви и тълпи облечени в черно хора я накара да настръхне.

— Не, благодаря!

Резкият отговор изглежда го изненада почти толкова, колкото и нея самата.

— Ъ-ъъх, какво? Нали каза, че можеш…

— Да, мога — продължи тя, — но не искам.

— И какво успя да научиш дотук, Магнус?

HP бързо премисли отговора си.

— Че всичко е въпрос на обществено възприятие… — той погледна предпазливо към Филип.

— Добре, продължавай.

— Изключителното право за ползване на информационните канали е премахнато и единственият начин да ограничиш щетите е да се опиташ да насочиш информационния поток в правилната посока. Да запълниш таблото за съобщения със собствените си бележки, така да се каже.

Филип отвори уста, за да каже нещо, но HP вече започваше да се чувства в свои води.

— Да разпалиш огнища в множество информационни канали едновременно, за да заглушиш опонентите, а ако това не проработи, да изместиш фокуса и да накараш хората да гледат другаде, докато всичко отшуми. Медийната памет винаги е била къса, а в интернет това важи с още по-голяма сила — той се спря и си пое дълбоко въздух. — Хората не успяват да следят по две сензации наведнъж — завърши той, като отново хвърли поглед към Филип.

— Браво, Мангус, всъщност направо отлично. Научил си повече, отколкото смеех да се надявам, което ме улеснява допълнително да продължа с днешния въпрос — усмихна се Филип.

Той отново се избърса около устата и после се наведе над масата, придобивайки значително по-сериозно изражение. HP се усети, че внезапно е затаил дъх.

— Кристофер се връща от чужбина следващата седмица и във връзка с пристигането му си мислех да премебелирам малко управлението. Исках да го направя дори по-рано, но по-различни причини това не стана, така че…

Той направи физиономия, която HP трудно можеше да разгадае.

— В близките седмици компанията ще се изправи пред големи предизвикателства. За съжаление, не мога да споделя всички детайли, но във всеки случай е факт, че изискванията към всички нас ще се увеличат драстично. A whole new ballgame, както биха казали американците… Както може би вече си забелязал, има определени хора, които не следват съвсем компанията в развитието ѝ. Които вече не се вписват в нашия профил, ако разбираш какво искам да кажа?

HP кимна. Сърцето му изведнъж започна да бие силно в очакване.

— Това, естествено, е между нас двамата, но веднага щом погребението на Анна остане зад гърба ни, ще направим реорганизация. Мисля да прехвърля Франк в Пералното, което означава, че ще ни трябва нов тийм лидер в Пещерата. Да знаеш някого, който би бил подходящ за работата?