Мамка му, колко ѝ беше писнало от нея самата!

— Манге, можеш ли да работиш извънредно довечера? Имаме голям проект и ще започнем с малко изкуствена трева.

HP нямаше представа за какво говори шефът му, но кимна така или иначе. Явно Франк все пак беше доловил колебанието му.

— Изкуствена трева, Астротърф, следиш ли мисълта ми62? Прокарваме настилка от мнения в няколко различни канала едновременно и се опитваме да накараме другите да играят по и във плана ни, така да се каже…

— Cool! — кимна HP, макар че продължаваше да не разбира съвсем за какво ставаше дума. — И какво е посланието?

— Понижаването на ДДС за ресторантите ще отвори повече работни места. Сигурно се досещаш кой е поръчителят — ухили се Франк.

— Няма проблеми, заемам се, мога да откарам и цяла нощ, ако е нужно!

— Чудесно! Филип обикновено идва лично на проверки, така че довечера трябва да сме A-game.

— Излъгал си ме за Вестергрен…!?

Той изхвърча от стола зад бюрото, мина покрай нея и затвори вратата на кабинета.

— Успокой се, по дяволите, Ребека, могат да те чуят! — изсъска той и хвана ръката ѝ.

Тя лесно се отърси от хватката.

— Не мисля да го правя, преди да ми разкажеш какво, по дяволите, става. Излъга ме за Вестергрен. Ти и съпругата му…

Очите му внезапно почерняха и тя се спря. Няколко секунди останаха един срещу друг, разменяйки си гневни погледи.

— Седни — изкомандва той и посочи стола за посетители.

Ребека кръстоса ръце на гърдите си.

— Седни! — повтори той, този път малко по-високо, но тя все още не помръдваше от мястото си.

Шефът ѝ въздъхна тежко.

— Седни, Бека, моля те — каза той значително по-приятелски и този път тя се подчини и се настани пресилено бавно в стола.

Рунеберг се върна от своята страна на бюрото.

— Изглеждаш изморена. Искаш ли нещо, кафе, чай…

Тя поклати глава.

— Окей… — каза той тогава. — Какво си чула и от кого?

Three, two, one. GO, GO, GO!

Десет клавиатури започнаха да тракат почти едновременно. Питомните тролове бяха освободени от клетките си и започнаха методично да полагат изкуствената трева върху игралното поле. Целите бяха двайсет различни дискусионни форума. Осем вестника, пет политически сайта и седем общи форума. Всички тролове трябваше да публикуват кратки теми, които или се застъпваха за понижаването на данъка, или отричаха аргументите на противниците.

HP беше в стихията си. Беше схванал, че специална програма препращаше коментарите през най-различни сървъри някъде в киберпространството и раздаваше на потребителите различни IP-адреси, така че всичко да изглежда автентично. Сякаш тревните корени наистина се бяха показали, за да повдигнат точно този въпрос. Блогърите щяха да се занимават с това през следващите дни, а вероятно постепенно щяха да последват и няколко купени коментатори в подходящи вестници. После оставаше само радио и телевизионните новини да захапят и играта щеше да стане реалност, тяхната изкуствена трева щеше да се превърне в истинска поляна.

Не се беше забавлявал така от… Ами всъщност не знаеше от колко дълго.

Това, с което се занимаваха той и останалите в офиса, си беше чиста измама, манипулация в огромен размер, в която той участваше с най-голямо удоволствие. Беше великолепно чувство да имаш предимство не само над простия швед, но над целия медиен елит. Да си част от нещо по-голямо, нещо по-дълбоко, за което знаят само неколцина избрани.

Беше добре познато усещане и продължаваше да бъде супер, адски sweet!

Пръстите му тракаха по клавишите и пускаха на свобода трол след трол, които започваха да прокарват тревната настилка — теми и коментари според готовия сценарий, който Франк им беше раздал.

Бам enter, смяна на прозореца и напред със следващия трол.

Натисни send, после алт и таб.

— Успокой се, Манге — викна шефът му от бюрото си. Но HP не го послуша. Той отваряше нови клетки, пускаше още питомни тролове и веднага ги впрягаше на работа.

Erik Hagström, Millan S, 50cParty, L Berntsen и Benjyboy — всички надаваха кибер гласовете си, преди той бързо да се втурне към следващото отделение килии.

Hatta42, Stefan Johns son, TronGuy и VAO.

Хайде на свобода.

— Манге, успокой топката, не ти смогваме…

По челото му избиха капки пот, но HP не ги забеляза. Пръстите му летяха по клавиатурата. Още една група тролове, още гласове, които да се включат в глъчката. Отдавна бе престанал да гледа сценария.

Send!

Публикувай!

Коментирай!

Добави!

Enter!

После обратно към обора за подкрепления. Сам беше създал нови попълнения специално за този случай.

Knotty, Lise18 и DPtr0t.

Гласовете се сливаха в главата му и преминаваха в еднороден бръмчащ звуков фон. Потта течеше, гъделичкаше веждите му, но вместо да спре да пише, той се наведе напред и отърка чело в ръкава си.

Ето, готово!

Нови прозорци — нови гласове. Мамка му, ама че фън беше това! Той беше господарят на Астротърфа. The Buzziest bee in the hive. Дресьорът на тролове с главно Д. Шибаният fucking Пеле Гюнт65, това беше той…

— МАНГЕ!

HP надигна неохотно поглед от мониторите. В стаята беше настанала тишина и Филип Аргос стоеше на вратата.

— В офиса ми след десет минути — каза той лаконично и посочи към HP.

— Всъщност нещата далеч не са толкова черно-бели, колкото ти се струват — измърмори Рунеберг. — С Тереса се познавахме още от Полицейската академия, още тогава флиртувахме малко, може да се каже. Но това така и не прерасна в нещо повече.

Погледна я, сякаш очакваше някаква реакция, но след като не получи отговор, продължи.

— Следващия семестър тя беше заедно с Пеле и тримата се виждахме понякога. Но не е като да сме били най-добри приятели или нещо такова…

Още един поглед, на който тя не отвърна.

— Във всеки случай — продължи той — след Академията с Пеле ни разпределиха в един и същи патрул. Продължих да се натъквам на Тереса от време на време и флиртът ни така и не изчезна напълно, макар че с времето и двамата създадохме собствени семейства. Преди няколко години се оказахме заедно по време на мисия на ООН и… ами да?

Той сви рамене.

— Когато си далеч от дома и преживееш куп ужаси заедно с някого, е лесно да си станете близки. Може би твърде близки…

Той се размърда неспокойно в стола, сякаш седалката жулеше едрото му тяло.

— Когато се прибрахме, Тереса искаше да продължим, да напуснем половинките си и да заживеем заедно, но аз не исках. Децата ми бяха още малки, а и честно казано…

Той въздъхна.

— Тереса си имаше проблеми още от началото и ООН мисията определено не подобри нещата. Аз се бях…