— Не му позволявай да те убеди в това — изрече страстно Джани.

Карин беше свястно момиче, но нямаше силна воля.

— Той не ме е уговарял — прекалено бързо отговори Карин. — Мисля си за това от дълго време. Не искам на тридесет години да съм толкова скапана като майка си. Сега е на четиридесет и девет, а прилича на седемдесетгодишна бабичка. Не, благодаря. Освен това — добави тя усмихнато — нищо няма да се случи, преди да пуснем котва в Гърция.

Джани хвана приятелката си за ръка, за да наблегне на думите си.

— Това е решение, което засяга остатъка от живота ти. Помисли повече, ясно ли е?

— Разбрано — кимна Карин, сякаш се съгласяваше с родителите си.

Джани я прегърна бързо.

— Добре. Хайде сега, отивай да се забавляваш.

— Можеш да разчиташ на това.

Уханието на парфюм остана в стаята дълго след като момичетата си тръгнаха. Джани сбърчи лице съсредоточено. Параходът нямаше да акостира в Пирея още една седмица. Все още имаше надежда, че двете с Елза ще успеят да променят решението на Карин. Едно от изискванията да се присъединиш към „Отговорните“ бе да се съгласиш на операция за стерилитет. Вазектомия за мъжете и операция на тръбите на жените. Това бе част от кодекса им, решение да не добавят повече деца към вече претъпкания свят, драматична първа стъпка, която беше трудна, скъпа и необратима. Карин беше прекалено млада да направи това само за да легне с хубав мъж.

Джани се унесе. Събуди се няколко часа по-късно. Чуваше приглушеното ръмжене на параходните двигатели, но почти не усещаше нежното люлеене на вълните в Индийския океан. Зачуди се как ли Елза и Карин се забавляваха на купона и…

За втори път се събуди след един час. Мразеше да кисне в болницата. Беше самотна и отегчена. За момент се зачуди дали да не грабне дрехите изпод леглото и да се измъкне тайно от стаята, за да надникне в балната зала. Но тялото й просто не беше готово за това и тя отново затвори очи.

Чу трясък секунда преди нападателят отново да обвие ръка около гърлото й и да започне да го стиска. Събуди се стреснато и протегна ръка към инхалатора в мига, когато вратата на стаята й се отвори, обляна в светлина от лампата в съседния кабинет. Зашеметена от астматичния пристъп, Джани не беше сигурна какво точно виждаше. Доктор Пасман се запрепъва из стаята. Беше облечен в халат, но бос. Лицето и предната част на халата му бяха потънали в кръв. Джани вдъхна дълбоко и примигна, за да прогони съня от очите си.

Пасман изхърка зловещо и от устата му потече още кръв. Джани ахна. Той направи още две залитащи стъпки и краката му се подкосиха. Падна назад и тялото му се удари в линолеума със силен шум. Джани видя как през него преминаха вълни сякаш вътрешностите му се бяха втечнили и след секунда лекарят лежеше заобиколен от кошмарно блато от собствената си кръв.

Тя стисна чаршафите и се опита да вдиша още от лекарството, тъй като започваше да й се завива свят. Втора фигура влезе в стаята. Карин в малката си черна рокля. Приятелката й кашляше задавено, с тежки раздиращи конвулсии, които пръскаха кръв наоколо. Джани изпищя ужасена. Карин се опита да проговори, но се чу само задавено хъркане. Протегна ръка умолително към нея. Джани се мразеше, задето се отдръпна в отдалечната част на леглото, но не можеше да се принуди да доближи приятелката си. Карминеночервена сълза капна от окото на Карин и остави дебела следа до брадичката й, откъдето капна върху гърдите й.

Също като Пасман преди няколко секунди Карин вече не можеше да стои на крака. Падна назад, а когато се удари в пода, кожата й сякаш изчезна. Навсякъде плисна кръв и тялото й се разпадна. В мига преди Джанике Дал да изпадне в кататоничен шок, тя бе сигурна, че полудява.

Хуан Кабрило се втренчи в тактическия дисплей в продължение на няколко секунди, време, с което знаеше, че не разполага, но все пак отдели. Три от четирите торпеда, изстреляни от иранската подводница „Кило-клас“, се носеха напред към мишените си. Сонарът показваше, че четвъртото бе намалило скоростта си толкова много, че компютърът можеше да даде само приблизителното му местоположение.

По-малко от две мили отделяха товарния кораб „Сага“ от първото торпедо, докато двеста хиляди тонният супертанкер „Аги Джонстън“ разполагаше с миля и половина. Третото торпедо идваше право към „Орегон“ с повече от четиридесет възела в час.

Кабрило знаеше, че „Орегон“ може да понесе директен удар благодарение на реактивната броня около корпуса, която избухваше навън, когато бе ударена от торпедо, и обезсилваше взривните сили. Но все пак твърде вероятно бе някои от важните системи да пострадат. Кабрило можеше да избяга от преследващата ги риба, използвайки превъзходната маневреност и скорост на „Орегон“, но в такъв случай торпедото щеше да нанесе втори удар върху „Сага“ и да реши съдбата й. Просто нямаше начин да предпази и двата товарни кораба и „Орегон“, особено като се имаше предвид и резервното торпедо, което дебнеше навън.

Дочу разсеяно как Хали Касим изпрати радиосъобщение до двата кораба относно приближаващите торпеда, не че те можеха да направят нещо по въпроса. Танкер с размерите на „Аги Джонстън“ се завърташе адски трудно и бавно и се нуждаеше от пет мили, за да убие сегашната си скорост.

— Улавям два бързо движещи се самолета от самолетоносача — обади се Марк Мърфи от оръжейната станция. — Предполагам, че са „Викинг С–3В“, самолети за борба с подводници, въоръжени с торпеда „Марк 46“ или „Марк 50“. Проклетата „Кило“ ще си има сериозни неприятности след около десет минути.

— Това обаче е пет минути повече, отколкото можеш да си позволиш — отвърна Ерик.

— Хали, на какво разстояние е рибата, която идва към нас? — попита Кабрило.

— Шест хиляди метра.

— А торпедото за „Сага“?

— Три хиляди и двеста.

Кабрило се поизправи на стола, взел решение. Беше време да хвърли заровете и да види какво ще се случи.

— Кормчия, увеличи скоростта до четиридесет възела. Вкарай ни между „Сага“ и торпедото, което лети към нея.

— Дадено.

— Марк, отвори портовете за предния „Гейтлинг“ и се прицели в тази риба. Свържи компютъра си с главния сонар. Може да имаш нужда и от прицела на горната камера.

— Чакай една секунда — отвърна Марк.

— Господин Мърфи — рязко каза Хуан, — не разполагаме със секунда.

Мърфи не го слушаше. Беше зает с нещо, което ставаше на лаптопа му.

— Хайде, бебче, схвани го най-после — промърмори той нетърпеливо.

— Какво правиш? — попита Кабрило, като се наведе напред.

— Уча Гиганта на нов номер.

Мърфи и Ерик Стоун наричаха Гигант суперкомпютъра на „Орегон“.

— Нямаме нужда от нови номера, Мърф. Трябва да подготвиш „Гейтлинг“.

Мърфи се завъртя на стола си и погледна към Макс Хенли, който бе зает със собствения си компютър.

— Не мисля, че това ще проработи.

— Действай, момче — лаконично отвърна Макс.

— Вие двамата ще ми кажете ли какво става? — попита Хуан, като ги изгледа поред.

— Да! Да! Да! — изрева Марк, като скочи от стола и размаха юмрук над главата си.

После започна да трака енергично по клавиатурата. Пръстите му, сръчни като на пианист, летяха по нея.

— Логаритъмът се подрежда, прицелването също. Бордният компютър е в синхрон с нашия. Имам пълен контрол.

— Върху какво? — попита Хуан.

Марк му се ухили дяволито.

— Ще се позабавляваме страхотно.

Кабрило объркано завъртя очи към Макс, който изглеждаше загадъчен като статуя на Буда.

— Не го мислиш сериозно — каза Хуан, но знаеше, че помощникът му е съвсем сериозен. — Последния път, когато руснаците се опитаха да изстрелят едно от тези неща, то проби дупка в корпуса на „Курск“ и уби сто и осемнадесетте човека на борда. А това е иранско менте, за бога.

— Между „Сага“ и торпедото има хиляда метра — съобщи Линда Рос.

Тя бе поела контрола над сонарната станция, за да даде възможност на Хали Касим да се съсредоточи върху радиото.